Служебното правителство още не бе поело формално властта от предшествениците си, а вече се заговори, че тръгва по пътя на реванша. Бившият външен министър Вигенин го определи като „правителство – реванш на президента“. Други, отново в лявото пространство, съзряха опасност от личен реваншизъм на премиера Близнашки спрямо ръководството на отритналата го социалистическа партия. След промените на ниво областни управители сигурно в този хор ще се включи и ДПС, въпреки че по силата на политическите пазарлъци движението получи такива постове в големи градове, където има символично присъствие.
Трябва да се направи уговорката, че в последния ден от работата си министър-председателят Орешарски направи безпрецедентна за българската политическа практика услуга на служебното правителство – той издаде заповеди за освобождаване от длъжност на всички заместник-министри, с което автоматично премахна възможността към професор Близнашки и неговия екип да бъдат отправяни обвинения в чистка на равнище политически кабинети. Някои сметнаха, че това е елегантна форма на саботаж, тъй като предизвика незабавен кадрови вакуум, но е напълно нормално, ако служебното правителство пожелае да продължи да работи с някои от тези политически лица, изрично да препотвърди доверието си. И по закон, и по неписаните правила на властта политическите кабинети идват и си отиват заедно с титулярите и тук за никаква чистка не може да се говори. Иначе стои въпросът с подмяната на някои ръководители на агенции (които у нас също са политически лица) и особено на висши държавни служители (главни секретари на министерства и други), която вече се случва на някои места, но още е рано да се правят генерални изводи.
Нужно е също така отново да припомним, че
служебното правителство има ограничен мандат
и хоризонт и в този контекст няма основания да провежда собствена цялостна кадрова политика (тъй като последната е обусловена от политическите приоритети и програми, а точно такива легитимни основания в случая липсват). Служебното правителство може да прави такива промени само в конкретни области и при неотложна и добре обоснована необходимост, включително ако е установено, че действащите титуляри на определени постове не могат или не искат да работят лоялно към новото, законно управление. От чисто практическа гледна точка мащабните кадрови промени са безполезни и дори вредни за служебния кабинет, защото, независимо от подготовката и опита, всяко навлизане в конкретната специфика по време и по място изисква немалък период, а такъв просто не е налице по обясними причини.
Иначе стои въпросът с новите назначения. В този случай веднага правят впечатление две тенденции. Преди всичко
президентът разчита на тесен кръг свои приближени
В изпълнителната власт бяха изпратени голям брой негови сътрудници, което едва ли е най-доброто решение, защото води до значително нарастване на личната му отговорност при упражняване на несвойствена за него власт. Неслучайно в специално обръщение организациите на работодателите и синдикатите призоваха държавния глава да подбере в състава на служебния кабинет хора, „не само еднакво отдалечени от партиите, но и от него самия“. Тази препоръка очевидно бе игнорирана, а при ограничения държавно-управленски опит на голяма част от тези хора ситуацията изглежда още по-неясна. Но нека не прибързваме със заключенията.
Втората, набираща скорост тенденция е реабилитацията на кадри от управлението на ГЕРБ, меко казано, с доста спорна репутация. Тук вече на президента неизбежно ще му се наложи да дава обяснения, особено след като тенденцията се проявява в ключови министерства като финансовото, върху чиято репутация продължава да тегне сянката на Дянков. Връщането на хора от неговия тесен политически кръг може да се интерпретира като обслужване на интересите на една политическа партия, включително и с оглед на предстоящата предизборна кампания.
Въпреки казаното, по редица причини, в това число независещи от желанията му, служебното правителство едва ли ще осъществи масова персонална чистка. Такъв мащабен „кадрови одит“ със сигурност ще бъде нужен предвид редица одиозни решения на предишното управление, но това вероятно ще остане задача на следващото правителство, разбира се, ако то се основава на достатъчно доверие и убедителна управленска програма.
Много по-съществен аспект на въпроса за „реванша“ имат
анализите и оценките на служебния кабинет
за завареното положение, най-сериозните проблеми пред държавата и намеренията за неотложни управленски действия. Което е чувствителна област не само защото проблеми, дал Господ, а и защото огромното обществено недоверие към предишното управление притиска екипа на Близнашки за бързи, цялостни и категорични оценки и действия. А това е тънък лед.
По принцип винаги след избори у нас бившите управници решават да се застраховат срещу евентуално разследване на техните дела и размахват плашилото на реваншизма. Така през 2009-а Станишев неведнъж плашеше своите и обществото, че зад гърба на Борисов се завръща Костов, за да си отмъщава. ДПС предупреждаваше „само“, че ако Бойко Борисов спечели изборите, ще има нов възродителен процес. Изборите минаха, видя се, че формулата „Бойкостов“ е не само пиар глупост, а и неправилна прогноза.
Политическите чистки (масираното отстраняване на хора от управленски позиции само заради политическите им възгледи и изяви) трябва да останат в миналото. Но обществото има право да иска реванш срещу лошите практики, корупцията, демонстрацията на недосегаемост от досегашната власт. Няма нищо лошо в реванша на публичния интерес срещу користните частни интереси, ако това е принципът на ревизията на създалото се положение.
Ако продължат да вдигат пушилка за някаква мнима политическа разправа, довчерашните управляващи ще потвърдят, че искат да предотвратят или поне да забавят максимално изработването на цялостна и подробна оценка на управлението на България (най-малко) през последните четири години. Служебното правителство няма мандата да финализира тази оценка като легитимен политически акт, но може и трябва да положи добросъвестни усилия да го подготви. А такава максимално обективна оценка е необходима поне по три причини.
Първата причина, която често се споменава, е продиктувана от нуждата
спешно да се изясни реалната картина
на състоянието на страната, в това число на публичните финанси. Служебното правителство има нужда да стъпи „на чисто“, гражданите – също, за да знаят какви претенции биха могли след време да отправят към него, но най-вече – какъв избор да направят на 5 октомври. В този смисъл анализите и оценките ще имат неизбежно отражение върху предизборната кампания и резултата от изборите и това не е непременно лошо.
Още по-важно е да се установи защо са били възможни евентуалните злоупотреби с власт или произволите на глупостта и да се направят предложения за отстраняване на системните (законови, институционални, контролни и др.) предпоставки за тях. Ако служебното правителството устои на изкушението да си спести главоболието да разрови умишлено оставените възможности за упражняване на нерегламентирана и поради тази причина безотчетна власт и ги премахне, това ще е достатъчно, за да получи висока оценка и признание.
По-нататък добросъвестният анализ и прегледът на основните структури на властта е необходимо да се използват като начален импулс за
цялостен мониторинг на публичното управление
в частност – на изпълнителната власт. Това трябва да доведе до основа за оценка на ефективността на основните секторни и хоризонтални политики, респективно – на институциите, които ги разработват и осъществяват. Оттук следващото излъчено от парламент правителство би могло да изработи стратегия за цялостна реорганизация на публичното управление, защото в сегашния си структурно-функционален вид то трудно може да изпълни възложените му големи очаквания.
Един от големите политически грехове на предишното (а и на други предишни) управление бе подчиняването на сложната и отговорна работа на държавно-институционалното строителство на конюнктурните политически сметки и пазарлъци. Създавани и прекроявани бяха министерства и агенции, административните звена, създавани със специални закони (и без функционално хармонизиране със съществуващите), никнеха като гъби. Ефективността на управлението закономерно спадаше, а числеността на администрацията растеше. Много често бяха създавани или премахвани цели институции само заради една или няколко личности. По волята и в интерес на политическия елит структурата на държавното управление се развива хаотично и непредсказуемо, поради което не се поддават на планиране и контрол и голяма част от резултатите от неговото функциониране. Нещата са толкова забатачени, че вече не могат да се решават на парче. Нужен е системен преглед.
Третата и може би най-важна в дългосрочен план причина е да се
деблокира комуникацията между властта и народа
Премиерът Близнашки изрично посочи този приоритет в дейността на своя екип. Известно е, че съвременното „добро управление“ е невъзможно без информираността, доверието и участието на гражданите, особено на тези общности, които са пряко засегнати от дадени политики. При предишното управление правителството се огради от обществото не само със заграждения, но и с непробиваема стена от надменност, платена реклама и разнообразни клакьори. Като прибавим видимите белези на облагодетелстване от властта, ясно е защо гражданите го изпратиха с основателна омраза и желание за възмездие. Именно поуките за тези грешки трябва да бъдат формулирани и усвоени от днешните и всички следващи управници.
А иначе, що се отнася до най-буквалната (и най-неприятната ) форма на отговорност за злоупотреби с властта, остава ни да се надяваме, че служебното правителство ще сложи край на отколешната лоша практика нови управляващи да не търсят сметка на старите, ръководейки се от мисълта, че и те един ден ще бъдат бивши.
Александър Маринов
