Господин Дончев, ще Ви върна няколко месеца назад – в обръщението, което направихте при преизбирането Ви за председател на управителния съвет на Българската стопанска камара, казахте, че искате да живеете в общество, в което всички преживяват от труда си. Последните събития в страната обаче сякаш доказват, че нашенският "елит" има друга визия за "добрия живот"… В тази връзка, как ще определите ситуацията в страната към днешна дата?
– Права сте. Днес ситуацията в нашето общество няма много общо с представата ми, а още по-малко с мечтата ми за нормалното общество. Всеки ден се чуват обяснения и обвинения за причините и виновниците. Не ми се спори с никого, защото най-вероятно всички са поне по малко прави. Съгласен съм, че най-видима е "заслугата" на политиците. Но все пак смятам, че най-голяма и непростима е вината на българските елити за резултата от последните 25 години. Повече от очевидно е, че трябва да станем по-отговорни към себе си и своите близки и да вземем живота си в своите ръце. Повечето българи все още не са разбрали, че са свободни и че това, което е възможно за другите хора по света, е възможно и за тях. Но не даром, а срещу свободен и съзидателен труд.
Рядко се изказвате пред медиите – вече от няколко години, и това навежда на мисълта, че трудно "преглъщате" поредното ново правителство. Защо, ако е така?
– Аз съм човек, който трудно преглъща тоталитарната държава като такава. А правителството е един от институтите на държавата. За мое много голямо съжаление, нашата държава е лоша и с много белези на слаба, но тоталитарна. В такава държава правата на гражданите са иззети и се упражняват от публичната администрация, но без контрола на силния владетел, който е починал, а неговите наследници са безхарактерни и смешни в опитите си да го имитират. В резултат на което всеки чиновник се обявява за император и започва да коли и беси. Най-лошото е, че за разлика от истинския император, чиновникът силно мрази всеки, който се има глупостта да го тревожи с някакъв свой, досаден проблем.
Означава ли това според вас, че щом за 25 години не сме променили държавата си, нямаме никакви шансове да заживеем по-добре?
– Не, не означава. Това, което казвам, означава само, че пропиляхме 25 години от своя живот в очакване на това, от което всички имаме нужда, да се случи само. В момента, когато достатъчно много българи разберат, че Годо няма да дойде, нещата в нашия живот ще потръгнат. Дори тези, които обичаха и вярваха на Тодор Живков, трябва да свикнат с мисълта, че него го няма, а неговите наследници не заслужават доверие. И за това се налага да ги държим изкъсо и да контролираме какво постигат с парите, които им даваме да управляват и как използват нашите права, от които сме лишени с множеството закони, голяма част останали в наследство от оная държава. От социализма наследихме мисленето, че държавата ни дава благата. А не се замисляме, че всъщност не тя на нас, а ние на нея й даваме. Когато се сетим, че това е така, уверявам Ви, в хор ще викнем: Ей, вие там! Да не си мислите, че от сутрин до вечер се блъскаме, за да има за вас. Тези пари са, за да пазите живота ни и нашата собственост. Те са образованието на онези деца, чиито родители не могат да им го осигурят. За пенсиите на нашите достойни родители и т.н. Дотогава, понеже не получават инструкции, политиците не знаят какво да направят всяка година с тези 30 млрд. лв. наши пари в бюджета и ги раздават на близки и познати – викат му обществени поръчки, но така, че да остане нещо и за техните мизерни заплати. Вярвам, че ще са ни благодарни, ако вземем отговорността за разпределението на тези немалко пари. Държавата е продукт на колективния разум и произтича от хората. Тя е такава, каквато си я направим. Сигурен съм, че политиците ни нямаше да направят всички тези безумия, ако обществото ни беше по-зряло, т.е. ако ние бяхме станали граждани. Проблемът на българина е културен. И е задача на всички нас да издигнем културата на българите, за да могат самите те да усъвършенстват държавата си. А това няма да стане без инвестиция в образованието.
Всички въпроси четете в книжното тяло на в. "БАНКЕРЪ"
