Изминалата борсова седмица може да се опише и с една дума – „скучна“ изглежда най-подходяща за случая. След като в края на юли бяха публикувани неконсолидираните тримесечни отчети на повечето компании, посъбудилият се интерес за търговия бързо загуби инерция още преди да сътвори нещо запомнящо се. Всъщност, дори да забравим политическата безтегловност, в която се намира държавата, резултатите им не стимулираха оптимизма, на който тайно се надяваха мнозина. Дейността на ключови за пазара дружества остава ограничена – било от нестабилността в Украйна, било поради забавения растеж в икономиката, при това не само в нашата страна. Очакванията за силна година, които имаха повечето публични компании, поне засега не се оправдават. Но за това разминаване с действителността едва ли трябва да се съди прекалено строго – все пак не можем да очакваме чудеса от финансовите анализатори, след като дори ползващият се с голямо доверие мениджмънт на „Монбат“ АД вече втора поредна година се разминава драстично със собствените си прогнози. Производителят на акумулатори обяви неконсолидирана печалба за полугодието от 8.7 млн. лв., при прогноза 37 млн. лева. Все пак в началото на юли фирмата заяви, че при сегашните цени на оловото няма как да постигне прогнозния план за 2014-а, което обаче не попречи акциите на „Монбат“ да са едни от най-малко пострадалите в продължаващата четвърти месец корекция.
Резултатите и на останалите големи дружества не бяха цвете, но доста от тях продължават да се радват на инвеститорски интерес, дори в сегашната ситуация. Е, има и изключения – като „БФБ-София“, например. Предната седмица стана ясно, при това не от самата компания, че голяма част от паричните депозити на борсовия оператор са в двете банки под специален надзор – КТБ и „Креди агрикол“. Предположенията за размера им водеха до извода, че потенциалните загуби биха били около 20-25 ст. на акция, но явно силно разочаровани от това инвеститори не се поколебаха да смъкнат цената на „БФБ-София“ с над 60 ст. на акция – до 3.10-3.20 лв. към момента.
В светлината на последните банкови вълнения безспорен интерес за инвеститорите представляваха отчетите на публичните кредитни институции. В отчетите на Българо-американска кредитна банка изненади нямаше – процесът на очистване си тече и традиционните вече загуби едва ли тревожат особено съня на малкото останали акционери. Резултатите на Централна кооперативна банка вероятно са зарадвали предимно най-верните съдружници в трезора, но далеч не впечатляват страничния наблюдател или колебаещите се инвеститори. Естествено, най-интересно би трябвало да бъде в книгите на Първа инвестиционна банка, след като официални данни за КТБ едва ли ще видим в скоро време. Спасеният за втори път от държавата трезор на пръв поглед не показва признаци на сътресения, но по-детайлен преглед на отчетите разкрива интересна, а в определени случаи и озадачаваща информация. На първо място е странната разлика в баланса, публикуван от емитента в системата на борсата, и този, оповестен от БНБ. Изключвайки отделни пера, които според счетоводните стандарти се класифицират различно от формите на банковия регулатор, буди недоумение обявената сума на паричните средства и вземания от централни банки – според отчета на ПИБ по МСС те са 1.765 млрд., а според данните на БНБ са 1.552 млрд., или с близо 213 млн. по-малко. Но най-интересното си остава състоянието на депозитния портфейл след паниката от края на юни. Както става видно от данните на БНБ, депозитите в ПИБ на граждани и домакинства са намалели с около 340 млн. лв., а ако се вярва на банката, че в онзи злополучен петък са били изплатени 800 млн. лв., това означава, че депозитите на фирми би трябвало да са намалели с 460 млн. лева. Тези цифри на свой ред подсказват, че или на 30 юни фирмите са върнали в банката не само изтеглените депозити, но и още толкова, или някой друг се е притекъл на помощ. Последното изглежда най-вероятно, като единственото възможно обяснение за голямата ликвидност в края на тримесечието са именно парите на Министерството на финансите от проведения на 30 юни извънреден аукцион за петмесечни ДЦК на стойност 1.23 млрд. лева. Моля да не бъда разбиран погрешно, но какво означаваха думите на финансовия министър няколко дни по-късно, че въпросният буфер ще се използва само при необходимост и че парите не са пипнати, след като явно са депозирани в ПИБ още в деня на аукциона?!
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД „Юг Маркет фонд мениджмънт“ АД
