Професор Валери Димитров е преподавател по банково право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълго време работи като юридически съветник към управителя на БНБ. Представлявал е Централната банка в ръководството на Агробизнесбанк, след като в началото на 1996-а БНБ я изкупи за 1 лев. В началото на 1997-а заедно с Борислав Стратев той подготвя юридическата част на Закона за БНБ с който се въвежда Валутният борд. През 2001-ва става депутат от НДСВ и оглавява парламентарната Комисия по икономическа политика. През 2005-а става председател на Сметната палата и осем години заема тази длъжност.
Дискусията, която се води в българските медии по казуса КТБ, включително и с участието на добри професионални финансисти, ясно показа, че те знаят малко за възможностите, които предвижда действащото българско банково законодателство за решаване на казуса с КТБ! Очевидно е, че не са ги чели или не са ги чели внимателно! И най-вече това важи за Закона за кредитните институции (ЗКИ) и за Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН)! За съжаление публично говорещите по темата, с редки изключения, явно не познават и най-доброто в чуждестранните законодателства и практики, което пряко може да послужи като модел за решаване на проблема с банката. И затова дебатът често се върти папагалски около фалшивата и привидно единствено възможна алтернатива: държавно спасяване на КТБ и съответно на всички титуляри на влогове и сметки или фалиране на банката и разпродажба на активите на парче! На банковата несъстоятелност се гледа като на апокалипсис, при който ще има огромна загуба на активи и ощетяване на вложителите в банката. Изводът, натрапван непрекъснато от това медийно знахарство, е, че държавата трябвало да налее пари в КТБ, иначе щяло да стане стане страшно за всички!
Изобщо ние непрекъснато имаме нужда от държавата като универсален спасител! И, разбира се, чрез разходване на огромен бюджетен ресурс. Убеден съм обаче, че няма нужда българската държава да прибягва до такива решения в казуса с КТБ. Просто трябва да видим къде са добрите модели, които решават успешно проблемите на затруднени банки.
Безспорно е, че най-добрите такива правила и практики се прилагат в САЩ от Федералната корпорация за гарантиране на влоговете. В това отношение американското законодателство е безпрецедентно по своята изобретателност и прагматизъм (виж карето).
Ако обърнем поглед към българското законодателство, разбира се, ще установим, че
българският Фонд за гарантиране на влоговете в банките
(ФГВБ) не разполага с огромната власт и възможности на Федералната корпорация. Но българският фонд също не е обикновен събирач на вноски и плащач по влогове. Той има по-широк мандат, доближаващ го в известна степен до американската Федерална корпорация!
Така в производството по несъстоятелност Фондът е административен „командир“ на процедурата, ръководи и надзирава синдиците и има възможността да предприеме и продажба на банката като предприятие на действаща банка! Тук действително Законът за банковата несъстоятелност го натоварва с функцията на спасител на банков бизнес, подобно на Федералната корпорация.
И не само това! Системният анализ на Закона за кредитните институции, Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за банковата несъстоятелност показва ясно, че
съвкупната надзорна власт на БНБ и на ФГВБ
се доближава до тази на американската Федерална корпорация и дава достатъчни възможности за спасяване на КТБ или на нейния бизнес при гарантиране на интересите на нейните клиенти, най-вече на вложителите чрез участие на други банки!
На първо място, при банка, поставена в режим на квесторски надзор. В този случай банката може да бъде спасена чрез надзорно увеличение на капитала, което да се предложи или на досегашните акционери, или на нови акционери. Банковият бизнес на затруднената банка може да се спаси и чрез вливане в друга, здрава и надеждна банка или чрез сливане с нея.
На второ място, при банка, поставена в режим на специален надзор, ФГВБ може да стане мажоритарен акционер в нея чрез надзорно целево увеличение на капитала, да направи опит за оздравяване на банката и след това да прехвърли мажоритарния си пакет на друга банка или друг надежден инвеститор. В зависимост от състоянието на банката може да се приложи и схемата „покупка на добри активи чрез поемане на задължения по гарантирани влогове“. Остатъчният банков бизнес от негарантирани влогове и остатъчни активи също може да бъда продаден на друга банка в производството по несъстоятелност.
На трето място, надзорното целево увеличение на капитала при специален надзор може и пряко да се предостави за закупуване на одобрени от БНБ финансови институции! Няма пречка надзорното увеличение да се предложи на потенциалните купувачи на търгов принцип!
И последната опция, както вече бе споменато по-горе, е фалиралата банка след отнемане на лиценза да бъда купена като предприятие от действаща банка.
Упражняването на всички тези опции
зависи от състоянието на поставената под специален надзор КТБ и от навременните, адекватни и координирани действия действия на БНБ и ФГВБ, насочени към активиране на интереса на големи надеждни банки, които могат да изиграят ролята на спасители на КТБ. Данните от наскоро публикувания квесторски доклад ясно показват, че независимо от нарушенията и лошите банкови и бизнес практики КТБ е в сравнително добро финансово състояние и има изгледи да бъде спасена като самостоятелна банка, а не само като банков бизнес! Но
доброто решение безспорно не е в одържавяване на КТБ
В спасяването на банката или на бизнеса й трябва да участват на конкурентен принцип други банки, които желаят да разширят пазарния си дял. Възможното спасяване на КТБ се улеснява и от обстоятелството, че въпреки своя размер тя не е заплаха за цялата банкова система, не е обременена с големи междубанкови експозиции, които биха довели до широко и бързо разпространяваща се неликвидност. Напротив, относителната изолираност на банката и липсата на системен риск за банковата общност позволяват КТБ, съответно нейното предприятие, да бъде спасена
от други банки и така да се защитят интересите на нейните вложители и клиенти!
В светлината на изложеното искам да изразя категорично отрицателно становище по предлагания законопроект за преструктуриране на КТБ. Вместо да се правят подобрения в действащото законодателство, за да се улесни пропазарното решаване на проблема с КТБ, като например изричното уреждане на схемата „покупка плюс поемане“ и конкурентния, състезателен принцип при спасяване на банка или на нейния бизнес от други банки, се прави специален законопроект, който предвижда спасяването на банката за сметка на данъкоплатеца, макар и привидно се използва схема за разделяне на добри и лоши активи, което е стандартната практика на американската Федерална корпорация. Скандалното в този проект за специално спасяване на КТБ е не само загърбването на всички изпитани пропазарни решения и съответно ангажирането на огромен ресурс от държавни пари. Скандално е и предвижданото практическо изпразване на ФГВБ и противоконституционното одържавяване на ресурса му, който е набран от банките! Скандалното е и да се пише персонален закон само за една банка, за да се заобиколят трите действащи закона и да се игнорира Фондът като възможен спасител на КТБ и по-нататък като административен ръководител и надзорник в производството по несъстоятелност! И най-скандалното е, че се предвижда Националната агенция по приходите да поеме функциите и на синдика и на Фонда в несъстоятелността! Очевидно е, че несъстоятелността при това положение ще е напълно непрозрачна, без гаранциите за това, предвидени в ЗБНБ, без публичната отчетност на синдиците и на Фонда за всяко свое действие и решение, при която не важи и банковата тайна по отношение на кредитите по сметка. Да не говорим за очевидната непригодност на НАП да бъде синдик. Тук очевидно прозират нечисти политически интереси. Извънредно законодателство за извънредни интереси!
Надявам се, че разумът ще надделее
и БНБ, координирано с ФГВБ и с банковата общност, навременно – без забавяне, ще вземат и ще приложат добрите решения в казуса с КТБ. Има възможност банката да бъде спасена, в краен случай да бъде спасена като бизнес, да бъдат удовлетворени вложителите, да бъдат спестени парите на данъкоплатеца и дори парите на ФГВБ. Това, което трябва да се преодолее в срока на специалния надзор, е апатията на другите банки и нежеланието им да се забъркват с политически „токсична“ банка, както и очевидното нежелание на БНБ и ФГВБ да упражнят координирано и в пълен обем надзорната си власт.
КТБ може да бъда спасена или от акционерите си или от добра, надеждна, с висока репутация банка купувач! Такива безспорно има на българския, а и на общоевропейския банков пазар. В крайна сметка, ако се налага, придобиването на КТБ от такава банка би могло да бъде подпомогнато чрез заем от държавата или от ФГВБ при спазване на изискванията за държавна помощ. И това безспорно няма да накърни интереса данъкоплатците или ФГВБ, управляващ общобанковите пари. Е, и това е инструмент, подпомагащ спасяване на банкови бизнеси, използван от американската Федерална корпорация.
БНБ и съответно ФГВБ в рамките на специалния надзор
трябва да действат в следната последователност:
1. БНБ ясно, категорично и публично да изрази становище за наличие или отсъствие на системен риск, който би засегнал други банки;
2. При отсъствие на системен риск, какъвто е случаят, според мен, е нормално да се предложи на досегашните акционери в кратък срок да оздравят банката; лишаването на акционер от тази възможност трябва изрично да се аргументира;
3. Ако тази опция не е възможна, е разумно да се увеличи надзорно капиталът и увеличението да се предостави на друга банка или банки на търгов принцип, за да да станат акционери в банката с цел оздравяването й или да се влее КТБ в банка, която може да я погълне;
4. Ако не се реализира и тази опция, е разумно надзорното увеличение на капитала да се поеме от ФГВБ, който да упражни правомощията си и да се опита да оздрави банката и след това да продаде дяловото си участие;
5. Ако оздравяването не е възможно, ФГВБ трябва да приложи разделяне и пакетиране на активи, прехвърлянето им на друга банка, включително и в производството по несъстоятелност чрез продажба на банковото предприятие;
В заключение, казусът с КТБ изисква да приложим действащото законодателство, както и опита на най-добрите в света в спасяването на банки, а не да правим специални, откровено глупави и крайно съмнителни закони за отделен случай!
Челен опит
Федералната корпорация e не само събирач на вноски от банките и плащач по гарантираните влогове. Тя разполага с огромна надзорна власт за кризисен мениджмънт на търговски банки, действа като квестор и като синдик и има дълга и успешна, близо петдесетгодишна история по управление на банки в предфалитно състояние и в несъстоятелност.
Натоварването на Корпорацията с надзорна власт не е случайно и се основава на идеята, че този, който управлява парите на банковата общност, предназначени за обезщетяване на вложители, трябва да може да предприеме всички мерки, за да пести тези пари, както и да спести бюджетни пари за спасяване на банка в затруднение. За целта институцията прилага мерки, изразяващи се в придобиване на качеството на мажоритарен акционер в затруднената банка, във вливането й в друга банка, в продаване на търгов принцип на затруднената или фалирала банка като все още действащ бизнес (предприятие). Особено характерна е схемата, наречена „покупка плюс поемане“, която се се изразява в пакетиране на добри банкови активи с гарантирани влогове – като „парче“ от банковия бизнес, и прехвърлянето им отново на търгов принцип на друга, конкурентна банка (така се спестява плащане на гарантирани влогове). Корпорацията дори може да създаде „мостова“ банка, която временно да поеме банковото обслужване на затруднените клиенти! Тя има възможност да кредитира затруднената банка или банката купувач! Всичко това се прави от началото на 60-те години бързо, ефективно, като се прилагат изцяло пропазарни механизми с цел да защити парите на данъкоплатците и парите във фонда за гарантираните вложители.
В огромния брой случаи банковата общност на конкурентен, пазарен принцип се натоварва с решаването на проблема със затруднената или фалираща банка – като нейното предприятие, т.е. бизнесът се поема от придобиваща банка, която така разширява пазарния си дял и клиентела. Принципът е, че затруднената банка или, което е по-важно, нейният бизнес, нейното предприятие и обслужването на клиентите й се спасяват от други банки на конкурентно-пазарен принцип. Фокусът на спасяването е именно банковият бизнес, представен най-вече от вложители и други ползватели на банкови услуги, а нетолкова от персоналитета на банката, представен от акционери и мениджъри. Затова често банката се спасява само като бизнес, като действащо предприятие, но не и като персоналитет и съответно изчезва като пазарен и правен субект.
Репутацията на Федералната корпорация като банков надзорник, съответно квестор, синдик и в крайна сметка като спасител на банкови бизнеси, е толкова висока, че американският законодател с т. нар. закон „Дод-Франк“, приет след глобалната финансова криза, я натовари и с отговорността да бъде квестор и синдик на системно важни финансови институции, които не са търговски банки.
Проф. Валери Димитров
