„Растящите геополитически рискове, както и развоят на събитията в развиващите се стопанства и на световните финансови пазари вероятно ще се отразят негативно на икономическите условия“, коментира управителят на Европейската централна банка Марио Драги на пресконференцията след съвещанието на банковия управителен съвет на 7 август. Централните банкери на еврозоната оставиха без промяна – 0.15%, основната лихва на общността. Драги увери, че той и колегите му са единодушни в готовността си да използват нетрадиционни монетарни мерки в подкрепа на стопанството на еврорегиона и ще следят внимателно последствията от усложнената геополитическа среда и от движението на валутния курс. Шефът на ЕЦБ посочи основните рискови източници: руско-украинската криза, положението в Ирак, в Газа, в Сирия и Либия, и подчерта, че „някои от тях, като ситуацията в Украйна и Русия, ще имат по-голямо влияние върху еврозоната , отколкото върху други части от света“. Въпреки че на пръв поглед взаимните връзки между общността на еврото и Москва и Киев са „твърде ограничени“.
Драги е разочарован от последните икономически данни за състоянието на еврорегиона , които показват „слабо и несигурно“ възстановяване.
Потребителските цени в общността са се увеличили с 0.4% през юли спрямо същия месец на 2013-а – най-ниската инфлация за последните почти пет години и доста под целевите 2% годишно, обявени от ЕЦБ.
Фабричните поръчки в Германия са намалели с 3.2% през юни спрямо май. Това е най-резкият им спад от 2011-а насам, за което министерството на икономиката на най-голямото европейско стопанство обвинява геополитическото напрежение, което ще влошава стопанските перспективи и през идните месеци. Заради въведените нови санкции срещу Русия германският вицеканцлер Зигмар Габриел блокира през седмицата сделка на „Райнметал“ за изграждане на военен тренировъчен център източно от Москва. Контрактът е на стойност над 100 млн. евро, а компанията от Дюселдорф планираше да построи още подобни обекти на руска територия.
Италия неочаквано се върна в рецесията през второто тримесечие, когато БВП на страната се сви с 0.2% след 0.1% намаление през първите три месеца. На годишна база икономическият спад тук в периода април-юни е 0.3 процента. Този резултат, в комбинация с младежката безработица от над 40% и с публичен дълг в размер на около 2 трлн. евро, ще натиска силно премиера Матео Ренци да оздрави бързо третото по големина стопанство на еврорегиона. По-ниският от очаквания растеж обаче може да провали плановете му да сведе съотношението на бюджетния дефицит към БВП до 2.6% през тази година и да започне да намалява рекордните задължения на страната. Даниеле Антонучи – главен икономист на „Моргън Стенли“, коментира за клиенти на компанията, че „в най-добрия случай очаква нулев растеж през 2014-а и само 1% ръст през 2015-а, отчасти заради последните данъчни намаления“. Самият Ренци призна, че годишният ръст на Италия ще е под прогнозираните от финансовото министерство 0.8 процента.
По сметки на Волфганго Пиколи – управителен директор в лондонския офис на консултантската фирма „Тенео интелиджънс“, „при сегашните условия и като се вземе предвид по-реалистичният растеж от 0.3% през тази година, италианският кабинет ще трябва да намери поне 15-16 млрд. евро, за да изпълни плановете си за намаление на бюджетния дефицит през 2014-а“. „Банко д’Италия“ понижи миналия месец прогнозата си за увеличение на БВП до едва 0.2 процента. Въпреки това индустриалният продукт се е увеличил с 0.9% през юни – над очакваните от икономистите 0.8 процента.
„Поведението на Путин през следващите няколко седмици е ключовият риск, който трябва да бъде следен внимателно“, смята Холгер Шмийдинг – главен икономист на „Беренберг банк“ в Лондон. Той подчертава, че открита руска инвазия в Украйна би довела до шоково понижение на доверието в еврозоната и в целия ЕС.
Еврото се задържа в близост до 1.3360 щ. долара след съвещанието на управителния съвет на ЕЦБ. „Ситигруп“ очаква 1.33 щ. долара за едно евро до края на 2014-а, а предвижданията на „Сосиете женерал“ съвпадат с усреднената прогноза на анкетираните от агенция „Блумбърг“ валутни стратези за 1.32 щ. долара за едно евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна едва 828 млн. евро (1620 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 3% дял от купената и продадена валута.
