„Ако бяхме платили за едно 19-годишно момче сумата, която ни поискаха, щяхме да се самоубием. Трансферът на Люк Шоу щеше да взриви нашата стабилност по отношение на финансовия феърплей и климата в съблекалнята ни“. Това бе коментарът на мениджъра на „Челси“ Жозе Моуриньо, след като „Манчестър Юнайтед“ извади немислимите 30 млн. паунда, за да привлече талантливия тийнейджър от „Саутхямптън“ и да го възнагради със седмична заплата от 130 000 паунда. Този трансфер е едно от най-красноречивите доказателства за ненормално ескалиращите суми на футболния пазар, които вече се сипят и за голобради младежи.
Разбира се, не всички тийнейджъри струват колкото Шоу, но стана обичайна практика още недоказали се в мъжкия футбол играчи да бъдат купувани за суми от порядъка на 5, 7 или 10 млн. евро. Съответно и много от европейските първенства от средна класа – холандското, белгийското, сръбското, хърватското и португалското, се „специализираха“ в шлифоването на млади таланти, които местните клубове търпеливо обиграват, а впоследствие продават за торби със злато. Същият този Моуриньо не се посвени преди десетина дни да похарчи 3 млн. паунда за 19-годишния халф на „Хайдук“ (Сплит) Марио Пашалич, чието единствено постижение в кариерата е, че е младежки национал на Хърватска.
За такива суми българските клубове могат само да си мечтаят. Тъй като нито ценят талантите си, нито умеят да ги развиват, нито да ги продават. За справка младежкият ни тим до 19 години се класира за финалите на ЕВРО 2014, за разлика от „шахматистите“ или от Англия на Шоу. При все това нито един от състава
няма да премине в европейски гранд
срещу седемцифрена сума. Младите „лъвчета“ записаха три загуби в „групата на смъртта“ с Германия, Украйна и Сърбия, но с малко повече шанс и умение в завършващия удар можеха да стигнат дори до полуфинал. „България разполага с много качествени играчи и те го показаха“, заяви треньорът на Бундестима Маркус Зорг, въпреки че възпитаниците му ни изнесоха урок по резултатен футбол. Проблемът е, че само чуждестранните специалисти виждат, че имаме качествени футболисти. Докато българските псевдотреньори ги закотвят на резервните скамейки и убиват развитието им. Доказателството е налице. Гръбнакът на тима, представял ни на европейското, е от футболисти на „Левски“, „Литекс“ и „Лудогорец“. Но например левскарите Александър Любенов, Радослав Цонев, Борислав Цонев и Мики Орачев не са записали дори минута игрово време със синята фланелка от началото на сезона. Бяха жертвани в името на резултатите, само че и с тях на терена „великият“ испански треньор на „Левски“ Пепе Мурсия едва ли щеше да вземе по-малко от точка в първите си два мача. Собственикът Тодор Батков след всеки провален сезон декларативно сменя курса и обещава, че ще гони чужденците, за да налага юноши. А накрая старата песен се пее на нов глас. В резултат на това „Левски“ тотално се обезличи и няма нищо общо с нормален футболен клуб.
Пламен Гълъбов, Кирил Десподов, Никола Колев, Георги Минчев и Реян Даскалов също не са „помирисали терен“, откакто за треньор на „Литекс“ бе назначен Красимир Балъков. Редно е да се отчете, че германският възпитаник дава шансове за изява на други младоци в „оранжево“ – Антон Недялков, Кристиян Малинов, Румен Руменов и Милчо Ангелов. Но може би точно младежките национали трябваше да получат повечко игрови минути, тъй като по принцип европейското първенство е голямата трансферна витрина. Там присъстват съгледвачи на десетки европейски клубове и шансът да продадеш изгодно изявилите се футболисти се повишава многократно.
Александър Василев и Преслав Петров едва ли скоро ще „хванат ръка“ в „Лудогорец“, тъй като проектът на Кирил Домусчиев досега е насочен към изграждането на отбор от скъпоплатени (и качествени) чужденци. След тежката контузия титулярното си място в „Славия“ загуби и Стефан Велков, който бе на проби и дори бе харесан от „Манчестър Юнайтед“. В последна сметка фланелката на „червените дяволи“ облече Шоу, а не Велков. След като
нито една от младите ни надежди
не е титуляр в клубния си тим, логично е да не покаже на 100% качествата си на европейското. Съответно и трансферната им цена „замръзва“ на абсолютния минимум.
Ръководствата на българските клубове със сигурност са отсъствали от часовете по футболен маркетинг. Хървати и сърби тръбят всеки ден, че са открили „новия Модрич“, „новия Михайлович“, изобщо всички възможни копия на местни футболни звезди. И така привличат вниманието на трансферните акули. Съгледвачите идват на талази, а оттам схемата е отдавна отработена. Достатъчно е да пускаш „феномена“ редовно в игра и той все ще блесне в някой мач с красиво отиграване или гол. У нас имената на футболистите от следващото ни футболно поколение са неизвестни дори за широкия кръг фенове.
Продажбата на Ивайло Чочев в италианския „Палермо“ за 1 млн. евро може да влезе в учебници на тема: „Как не трябва да се прави трансфер.“ Става въпрос за 21-годишен български национал, който може да играе на всеки пост в полузащитата, включително и на изчезващата позиция „плеймейкър“. Този тип поливалентни халфове са крайно дефицитни на футболния пазар. Цените им са много високи, по правило те са обвързани с дългосрочни договори, с клаузи за откупуване от поне няколко милиона евро. Но се появява един новак от Серия А, който за десетина дни не само безпроблемно взима Чочев, а
сваля цената му на половина
Последното е още по-парадоксално, при положение че в процеса на преговорите се намесиха богаташите от „Монако“, за които не е никакъв проблем да изсипят накуп 3-4 млн. евро и да измъкнат Чочев. Ясно е, че касата на ЦСКА перманентно звъни на кухо и дори този милион е животоспасяващ. В един клуб от подобен ранг обаче следва да работят на щат специалисти, които знаят как да се възползват от боричканията на платежоспособни тимове за най-конвертируемата им стока.
Трансферите във всеки италиански отбор се ръководят от спортен директор. Ако „Киево“ продаваше Чочев, спортният им директор през ден щеше да прави дипломатически совалки между „Пелермо“ и „Монако“, за да ги убеждава, че конкурентът дава повече. Междувременно щеше „да се появи“ интерес от „Бенфика“ и „Арсенал“, докато не бъдат измъкнати 5 млн. евро. За подобни трансфери се преговаря поне месец. Това е тактическа война, която продавачът на 99% печели. А „червените“ буквално се отърваха от Чочев. И сега сицилианци доволно потриват ръце, че са намерили футболист с „всички качества да понесе на гърба си „Палермо“ и да го поведе към бъдещи успехи“.
Ако направим сравнение със споменатия Пашалич, „Хайдук“ в тандем с агента му Ивица Лончар всекидневно обясняваха, колко е желан той в Италия, Германия, Испания и Холандия, докато „Челси“ не плати. Българките клубове не използват нито един от съвременните канали за реклама на играчи. Уменията и головете на Пашалич са документирани в десетки клипове в youtube, все едно е Диего Марадона. А
за Чочев е качено само едно филмче
броени дни преди трансфера от някой си Анджело Мартинс…
По отношение на чужденците, с изключение на „Литекс“ и „Лудогорец“, ситуацията е още по-плачевна. Привличат се играчи „на килограм“ предимно с едногодишни договори. Тези, които „не стават“, се освобождават още на полусезона, а възвърналите формата си бягат като свободни агенти. По тази схема от „Герена“ си тръгнаха Кевин Бру, Ларсен Туре, Нуно Пинто, Рафаел Бастос, Кристовао Рамос и Павел Чмовш. Да припомним, че последните четирима дойдоха в „А“ група с едва ли не звезден статут и за тях бяха платени доста пари. ЦСКА пък допусна за една-две закъснели заплати от отбора да избягат Джаксън Менди и Омар Косоко, които „в пакет“ можеха да бъдат продадени поне за един милион евро. Клубовете ни са толкова „боси“ в трансферите, че дори вратарят на Алжир и ЦСКА Райс М`Боли, който направи силно световно първенство, не може да бъде продаден в елитно първенство за прилична сума.
