Наслушахме се от управляващите как административната тежест за фирмите намалява. Отчитат се постижения, изтъкват се факти, но… голяма част от истината се премълчава. Определените за премахване регулаторни режими все още изсмукват над 100 млн. лв. годишно от бизнеса и гражданите, а изпълнението на десетки мерки е отложено, често пъти по неясни причини. Съвсем скоро пък бе решено да се въведат нови финансови тежести за тези, които обжалват обществени поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Така хиляди дружества ще бъдат натоварени с десетки милиони лева, ако решат да защитават интересите си. Всички тези солидни приходи ще постъпят в хазната и току-виж отишли за бонуси на чиновниците, както често се случва у нас.
Че става дума за големи пари, е повече от сигурно. Таксата за обжалване на процедурите пред антимонополния орган бе увеличена десетократно, че и повече. В зависимост от основанието до неотдавна се плащаха от 850 до 1700 лева. Според новата тарифа обаче производството ще струва 2% от прогнозната стойност на поръчката, но не по-малко от 850 лв. и не повече от 15 хил. лева. Това ще рече, че всяка поръчка за над 750 хил. лв. ще може да се оспорва срещу депозит от 15 хиляди.
Основният мотив на управниците за въвеждането на тези по-високи такси е, че така ще се намали броят на жалбите, чиято единствена цел е да забавят реализирането на някои проекти. Вярно, че досега много фирми участваха в дадени процедури само за да могат да обжалват след това всяко решение на възложителя и съответно да забавят с месеци и дори години, да речем, изграждането на даден път. Не бяха малко и случаите, когато жалбите пред КЗК се използваха като разменна монета между самите компании. Но е спорно доколко тези проблеми ще бъдат решени именно чрез оскъпяването на процедурите по обжалване. Мръсни номера обикновено си правят големите играчи, спорещи за многомилионни начинания, и споменатите суми няма да са проблем за тях. Не е за пропускане и обстоятелството, че най-много жалби (около 80%) се подават за процедури, свързани със строителство, които са и на по-висока стойност.
Дребните фирми, разбира се, ще бъдат респектирани от тарифите, само че не бива да забравяме, че те се борят за далеч по-скромни поръчки и при прогнозна стойност от 200 хил. лв. "цената" на жалбата ще е 4000 лева. Вероятно затова и председателят на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов не очаква да има кой знае какво намаляване на оплакванията. Според него, който има интерес, ще обжалва, независимо от таксата. Но дори и да предположим, че една трета от фирмите все пак ще се откажат от правото си да оспорят някое решение на административен орган, то производствата като абсолютен брой няма да намалеят толкова. Причината е, че всяка година обявените публични търгове се увеличават с около 20 процента. Ако за 2012-а те са били 10 129, то през 2013-а броят им е нараснал на 11 939. За 2014-а очакванията са да има поне 13 500 обяви (от началото на годината вече са пуснати над 7700 конкурса). Статистиката показва, че в КЗК "акостират" около 15% от поръчките годишно. За 2013-а например обект на разследване са били 1800 търга. Сега бройката вероятно ще се запази, тъй като новите тарифи влязоха в сила едва на 9 юли. Догодина пък, когато поръчките минат 15 хиляди, жалбите едва ли ще са под 1500. А както вече казахме поне 80% от тях, или 1200, ще засягат поръчки на стойност над 750 хил. лв. и съответно обжалването им ще струва по 15 хил. лева. Простите сметки показват, че само от това начинание държавата ще прибере от фирмите 18 млн. лева. За сравнение, през 2013-а постъпленията от такива такси са малко над 1.5 млн. лева.
Това обаче въобще не е всичко. С решението от 9 юли бяха увеличени и таксите за касационно производство и за частна жалба пред Върховния административен съд. В първия случай ще е дължима 50% от сумата, платена на КЗК, а за частна жалба – 10% от сумата за производството пред антимонополния орган, но не по-малко от 100 лева. Като имаме предвид, че поне половината от производствата стигат до магистратите, то спокойно може да предположим, че бизнесът ще трябва да извади още около 8-9 млн. лева. Разликата е, че тази финансова инжекция ще е за съда, който досега взимаше скромните 50 лв., за да се произнесе.
