За разлика от телекомите и кабелните оператори, които позабравиха големите печалби, разпространителите на интернет едва сега започват да усещат вкуса на милионите. Бизнесът продължава да набира скорост и показва много добри резултати. Прогнозите на експертите са дори за ускоряване на положителните тенденции. И нищо чудно след няколко години именно това да е сегментът, който ще носи най-солидните постъпления от сектора на електронните съобщения.
Въпреки сериозното понижение на тарифите приходите от доставка на интернет у нас през 2013-а се увеличават заради бързото нарастване на броя на потребителите. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) към края на миналата година те са били 3 821 252, което е повишение от 22% спрямо 2012-а, когато също бе отчетен двуцифрен ръст. Но докато тогава увеличението се дължеше най-вече на нарастването на клиентите на пакетни услуги с включен достъп до интернет, то сега причината е значителното увеличение на активните абонати на мобилни услуги за достъп до мрежата (през 3G). За година техният брой се е повишил до цели 2 367 584 и вече формира близо две трети от пазара.
Внушителен остава и броят на активните предприятия, които предоставят услуги за достъп до интернет на крайни абонати – 614. При фиксираните услуги БТК все още запазва лидерската си позиция, но пазарният дял на бившия държавен телеком продължава да пада. В това отношение България се различава значително от останалите европейски страни, където историческите предприятия имат много силно пазарно присъствие. Дори водещите 10 доставчици у нас (на база абонати) държат само 68.6% от сектора. В челото освен „Виваком“ са още „Близу“, „Мобилтел“ и „Булсатком“.
Любопитно е, че от технологична гледна точка на пазара на фиксиран достъп до интернет се наблюдава миграция – все повече нараства относителният дял на оптичните и коаксиалните мрежи за сметка на традиционните LAN и ADSL. Това неминуемо води и до повишаване на качеството на услугите. Според КРС 42.2% от потребителите ползват услуги със скорост над 30 Mbps, а над три пъти се увеличава броят на хората, ползващи супербърз достъп до мрежата – над 100 Mbps. Затова не е чудно, че според редица международни изследвания нашата държава се нарежда сред първенците по качество на достъпа до световната мрежа (виж карето), като в същото време предлага едни от най-ниските цени. Постижението се дължи най-вече на падането на лицензионните режими за разпространение на интернет преди десетина години и създалата се жестока конкуренция. Нещо, което можеше спокойно да се случи и в други сектори.
Въпреки множеството данни обаче е трудно да се каже колко точно пари въртят доставчиците на интернет. Приходите от самостоятелни услуги например нарастват с 5.1% и вече достигат 365 млн. лева. Сериозно увеличение има и при постъпленията от пакети, включващи достъп до интернет, които са достигнали 300 млн. лева. В битката за клиенти повечето компании намалиха значително цените, така че сравненията с предишни години не са съвсем коректни и скромните ръстове на оборотите не отговарят на реалното увеличение на потреблението.
За развитието на интернет пазара неминуемо ще спомогне и изпълнението на Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, който бе представен преди месец. Редица международни изследвания са установили, че такава инфраструктура има значително позитивно въздействие върху икономическия растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт. Тя влияе положително и върху заетостта и производителността на труда. Но ефектите са не само преки и с краткосрочен характер. Има и много непреки ползи от широкото проникване на интернет, водещи до структурни промени в икономиката, появата на нови продукти, бизнеси и други. Изследване на консултантската фирма Booz&Company показва, че страните в челната класация по широколентов достъп имат с 2% по-голям ръст на БВП от последните. Съдейки по някои проучвания, 10% увеличение на степента на проникване на широколентовия достъп води до 0.9% – и 1.5% ръст на БВП. А Европейската комисия е установила, че осигуряването на широколентов достъп може да създаде повече от 2 милиона работни места в Европа и да доведе до увеличение на БВП на общността с най-малко 636 млрд. евро.
Без съмнение високоскоростният достъп до интернет играе ролята на мощен катализатор на икономическото развитие, само че нашите управници като че ли не искат да разберат това. Както казахме, сега България е сред водещите страни в Европа и сред първите десет в света по покритие с бърз и свръхбърз широколентов достъп. Но е сред последните и съответно малко под средното ниво в ЕС по отношение на проникването и използването на интернет и базираните на интернет услуги сред населението. Очевидно е, че секторът се нуждае от сериозни инвестиции, и то не само частни, за да догони европейските нива. В споменатия Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение се предвижда към 2020 г. най-малко 50% от домакинствата и 80% от бизнеса да са абонирани за широколентов достъп, надвишаващ 100 Mb/s. Пресметнато е, че за целта ще са необходими около 288 млн. лева. Нищо пари на фона на огромните разходи, които прави държавата. Въпреки това в плана не се посочва откъде ще се вземат средствата и кога точно ще бъдат отпуснати. Което навежда на мисълта, че хубавите иначе намерения отново ще останат задълго само на хартия.
Скоростна надпревара
Средната скорост на интернет достъпа по света през първото тримесечие на 2014-а е едва 3.9 мегабита в секунда (Mbps). На пръв поглед тя може и да изглежда много ниска, но всъщност е с 24% по-висока спрямо първата четвърт на миналата година. Средната максимална (пикова) скорост обаче достига 21.2 Mbps. Това показва последното проучване на компанията Akamai.
Най-висока скорост е отчетена в Южна Корея – 68.5 Mbps. България, която през 2013-а беше на осмо място по този показател, сега е извън десетката заради бурното развитие на сектора. Въпреки това по-назад от нас са Канада, Бразилия, Германия, Великобритания, Франция, Испания и други. Съседна Румъния е от малкото държави в Европа, които ни превъзхождат. Ние сме на второ място обаче по средна скорост на интернет – 93% от населението има връзка от над 4 Mbps.
Друго изследване – на компанията Ookla, поставя България на първо място по качеството на интернет в света. Според анализаторите достъпът до мрежата у нас има R-Factor (комбинация от няколко критерия) 89.35 от максимален 94. На второ място се нарежда Румъния с 88.96, а на трето е Швейцария – 88.47. Средно за света R-Factor е 84.65. Според Ookla България освен това има и най-евтиния интернет със средна цена за един мегабит от 52 цента.
