Цял чувал с нерешени проблеми оставя отиващият си транспортен министър Данаил Папазов и над тях ще умува не само бъдещият му наследник в служебното правителство, а и в следващия редовен кабинет.
На първо място е съдбата на железниците, които упорито продължават да затъват. „В БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ се предвижда преструктуриране. В момента се изгражда нова система за управление на качеството, която ще опише всички процеси, които са необходими да се спазват в едно предприятие“, заяви оптимистично при встъпването си в длъжност капитан Папазов. Но от обещаните мерки нито една не проработи. Накрая капитанът развя бялото знаме и преди десетина дни стана ясно, че ще се търси помощта на „Дойче Бан интернешънъл“ за реформирането на двете железничарски дружества по германски модел чрез обединяването им в общ холдинг. Намеренията също така са обединеното ръководство да бъде поето от международни експерти, които да установят по-строг контрол.
Специалисти в сектора коментираха за „БАНКЕРЪ“, че само по този начин може да се върне доверието и да се постигне компромис за разсрочване на задълженията с кредиторите на БДЖ – германските банки KfW и FMS Wertmanagement, австрийската KA Finanz, френско-белгийско-люксембургската Dexia и френската BNP Paribas. Общо дълговете към 30 юни са близо 583 млн. лева. Просрочените са малко над 170 млн. лв., от които 140 млн. са към споменатите големи финансови кредитори, а 32 млн. лв. са към бюджета за стари заеми. Преговорите с банките продължиха и през тази седмица, но без успех. Очевидно те ще се проточат и по време на служебния кабинет.
Твърди се, че именно заради инертната си позиция по въпроса с железниците Папазов отдавна е на нож с вицепремиера Даниела Бобева, отговаряща за икономическите ресори, и само оставката на правителството го е отървала от преждевременна раздяла с министерското кресло. Паметливи припомнят как през април оператори и фотографи станаха свидетели в началото на правителственото заседание на спор между Бобева и Папазов и на изнервената реплика на транспортния шеф, че може да си вземе шапката и да си тръгне. „Няма такова нещо. Аз обичам г-н Папазов“, каза след заседанието вицепремиерът. „Не мога да си спомня. Мисля, че сте отишли към преекспониране за това, за което си говорехме с г-жа Бобева по работа. И аз я обичам“, отвърна министърът. Цялата тази „любов“ пламна още в началото на годината, когато на плещите на дамата легна отговорността да решава проблема с Турция заради разрешителните за превоз. Тогава тя трябваше да успокоява изнервените шофьори, престояли няколко дни на границата с югоизточната ни съседка, докато през това време „титулярът“ бе на посещение в Сингапур.
Между другото, и този ребус се оказа труден за отговорника в транспорта, въпреки обещанието да го реши до април. Чак в началото на юли Папазов съобщи, че заради противоречия между браншовите организации на двете страни все още не може да се подпише спогодба. „Първоначално се обсъждаше да отпаднат всички разрешителни – без тези, които са от и за трети страни. Българските превозвачи обаче настояват да бъде максимално облекчен точно този режим. Двете министерства сме създали ред, по който да се издават разрешителните. В момента има разрешителни от всички видове“, обясни министърът тогава. Но според бранша това е временно решение и съвсем скоро конфликът ще избухне отново.
Капитан Папазов не успя да доведе до сигурен пристан и електронното правителство. Самият той преди време си призна, че изградените системи все още не работят, липсвала и нормална координация между тях. Преди година пък в тестов режим бяха пуснати 5000 карти за електронна идентификация, но те на практика са неизползваеми. Всъщност Папазов просто се вписа в порочния модел. Изграждането на т. нар. електронно управление и внедряването на компютърните технологии в администрацията отдавна са се превърнали преди всичко в сигурен начин за харченето и преразпределянето на милиони. То затова и никой не може да каже (а и не иска) колко точно пари са похарчени за създаването на е-правителство, е-здравеопазване, е-правосъдие, е-общини… Грубите сметки се въртят около колосалната сума от 500 млн. лв., но по всяка вероятност тя е в пъти по-голяма.
Отиващият си транспортен министър не записа актив и в публично-частното партньорство. С най-голям интерес се очакваше концесионният анализ за „Летище София“, който трябваше да е готов до началото на март. Както обаче „БАНКЕРЪ“ пръв информира, със заповед на Папазов от 10 юни бяха прекратени подготвителните действия около концесията на столичния аеропорт. Основният мотив бе необходимостта от извършване на допълнителни действия от страна на ведомството за изясняване статута на имотите, които ще влязат в обекта на бъдещата концесия.
Не бяха довършени и процедурите за предаването в частни ръце на железопътната гара във Варна, пристанищните терминали Русе – изток, и Зимовник в пристанищния терминал Видин – център, както и гражданското летище в Пловдив. Над тях също ще умуват следващите транспортни министри. Те ще си блъскат главата и как да оправят влошените финансови резултати на ведомствените дружества, а също и редицата „куцащи“ проекти по оперативната програма „Транспорт“, като например магистралите „Марица“ и „Струма“.
