Духът на позабравената гражданска война се завърна със страшна сила в Либия. По стара традиция на крачка след него вървеше и хаосът. Броят на жертвите непрекъснато расте, а сравнително неопитната държавна армия изпитва сериозни трудности при справяне със ситуацията. Сраженията се водят повече от две седмици в столицата Триполи. Кървави сблъсъци има и в Бенгази. Заради критичната ситуация всеки ден по около пет хиляди души бягат от родината си.
Враждуващи милиции водят боеве за контрола на основното летище в столицата, където от дни горят резервоари за гориво и хранилища за нефт. Заради сблъсъците пламъците се потушават изключително трудно. Сраженията вече нанесоха тежки щети на сградите на аеропорта, както и на самолетите и всички полети отдавна са отменени. В пристанщния град Бенгази пък ислямисти се сражават с армейски части, предани на генерал Халифа Хафтар, който се разбунтува срещу властите. Висшият военен обвинява управляващите, че не могат да се справят с бунтовниците. Още през май в Бенгази започна операция срещу ислямистките милиции. Тогава генерал Хафтар спечели подкрепата на военновъздушните сили и на много сухопътни части, но милициите, много от които свързани с министерствата на вътрешните работи и на отбраната, им оказаха съпротива и в пристанищния град, и в Триполи.
Западът не беше подготвен за поредната военна криза в Либия. Много държави побързаха да евакуират по море и въздух своите граждани от размирната държава. Франция и някои други дори временно затвориха или намалиха до минимум персонала в посолствата си. САЩ бяха първите, които сториха това. Евакуацията се наложи, след като не изглежда враждуващите да имат намерения за прекратяване на огъня. Междувременно представители на либийските служби за сигурност се чудеха как точно да обяснят отвличането на виден местен депутат, бившия вицепремиер и премиер Мустафа Абу Шагур, който впоследствие беше освободен. Засега не се знае кои са били похитителите му. Политикът има двойно либийско и американско гражданство и беше първият либийски премиер след свалянето на Муамар Кадафи през есента на 2011-а. Тогава обаче Шагур не успя да състави правителство и беше отстранен от поста. Любопитен факт е, че неговият приемник Али Зейдан също беше отвлечен за кратко миналата годинаот хотел в столицата.
Либийците реагираха така, както и след свалянето на Кадафи. От Триполи поискаха от международната общност да им окаже помощ за потушаване на пожарите в горящите нефтохранилища. Силите на пожарната определено не могат да се справят с пламъците сами, а съществува заплаха огънят да обхване и други резервоари с петрол и газ. Живеещите наблизо хора бяха призовани да напуснат взривоопасния район. От Националната либийска нефтена компания, чиято собственост са нефтохранилищата, заявиха, че може да се стигне до катастрофа за столицата, тъй като там се съхраняват общо над 90 млн. л гориво. В случай че се подпалят и другите резервоари, ще се стигне до мощен взрив, чиято зона на поражение не е изключено да достигне 3-5 километра.
