Кандидатстудентските изпити за учебната 2014-2015-а приключиха и ръководствата на университетите чакат да разберат дали някак ще успеят да запълнят випуските си. Надпреварата за всеки нов записан висшист е ожесточена, тъй като желаещите да следват висше образование бяха по-малко от обявените свободни места. А както се знае – няма ли студенти, няма и бюджет. „Долче вита“ за българските университети остана в недалечното минало. Ректорите мислят как да се справят с огромната вътрешна конкуренция и как да надцакат примамливите оферти от Англия, Германия, Франция и скандинавските страни, които привличат все повече български младежи с практическото приложение на предлаганото обучение. Бавно, но необратимо пазарните механизми на образователната система наложиха дори на най-консервативните ВУЗ-ове да залагат на качеството, а не на количеството в образованието. На мода в учебните планове влизат висококотиращи се специалности, позволяващи добра реализация в чужбина. Ректоратите търсят и намират алтернативно финансиране по европроекти, инвестират немалко средства в изграждането и подръжката на съвременна научна, академична, социално-битова и спортна инфраструктура.
Един от ключовите проекти за по-качествено обучение е „Усъвършенстване на системите за управление във висшите училища“, финансиран със средства от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. По него 33 университети и колежи (от официално акредитираните 51) си разделят 14.99 млн. лв., за да разработят и вкарат в употреба електронни специализирани системи за управление. Това значи нови уебсайтове , софтуер, компютри, сървъри, въобще всичко, с което образованието да се придвижи стъпка напред към технологичната ера. Но още след като бе обявен списъкът на „избраните“ заедно с бизнес плановете им, в. „БАНКЕРЪ“ писа, че
милионите са раздадени произволно
от образователното ведомство, без да се отчитат мястото в йерархията и конкретните нужди на всеки претендент. От заложените програми за изпълнение стана ясно също така, че някои от вузовете наистина желаят да се развиват и усъвършенстват, докато други използват момента, за да си напазаруват на едро нова техника. Трети пък бяха планирали да похарчат голяма част от стотиците хиляди левове за семинари, доклади, пресконференции, анкети, рекламни материали и медийно отразяване – все безсмислени упражнения, които не си струват „технопарите“.
Изпълнението на схемата на някои места върви под „пара“, на други скрибуца като стара каруца. Обобщените изводи са, че голяма част от висшите ни училища все още нямат капацитет или не знаят как да правят обществени поръчки. Или просто хитреят. Забавените, прекратени и отменени търгове са досадно ежедневие, провеждат се съмнителни процедури с по един участник. Това обикновено е набързо създаден за целта консорциум. С просто око се виждат и фрапантните пропуски в документацията. Комисията за защита на конкуренцията например отмени решението на временния ректор на Аграрния университет в Пловдив – проф. д-р Христина Георгиева Янчева, да избере фирмата ДЗЗД „Система за управление на АУ“ за изпълнител на поръчка с прогнозна стойност 275 790 лева. Оказа се, че университетската комисия „про форма“, без конкретни мотиви е раздала оценки по симпатия, с което е ощетила друг кандидат – „Айсиджен корпорейшън“ ООД. Въпросният консорциум ДЗЗД „Система за управление на АУ“ е собственост на фирмите „Орак-Инженеринг“ и „Пик Компютър“. Случайно или не,
през януари 2014-а „Пик Компютър“ е избрана
да достави компютърна, периферна, мултимедийна техника на Аграрния университет по друга поръчка за 94 793.81 лв. в битка с още девет кандидати. Още по-странното е, че при наличието на десет участници „Пик Компютър“ печели с оферта, изравняваща максималната прогнозна стойност. Явно икономическата стойност на офертата в определени случаи няма никаква тежест.
Любопитни неща се случват и в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Той пуска на пазара доста апетитна поръчка, на която се явява само един кандидат. Сто хиляди лева са заделени за изграждане и усъвършенстване на вътрешни процедурни правила, включващи измерими индикатори за управление на качеството в УниБИТ, както и изграждане и апробиране на модели за определяне на себестойността на дейностите, извършвани във висшето училище. Тези дейности са експертни и не изискват инвестиция от отсрещната страна. Затова е нормално да има дузина желаещи да усвоят „лесните пари“. Само че се явява създадената през 2013-а „Унибит системс“ДЗЗД и с оферта с 10 левчета по-ниска от максималната безпрепятствено отмъква поръчката.
„Унибит системс“ДЗЗД е собственост на фирмите „Кабината БГ“ ООД и „Експерт Вижън“, които притежават множество дъщерни дружества. В този списък попада и „Експертни универсални системи 2014“ ДЗЗД, която пък получава 239 200 лв. от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, за да направи „електронен университет“ с всичките му необходими управленски модули. От документите по търга се вижда, че участниците в наддаването са двама, но цената е паднала с едва 800 лева. Което предизвика въпроса дали пък победителят не си е съперничил с някой свой „побратим“.
Консорциум „Дистанционно обучение“ се оказва
единственият желаещ да прибере 161 500 лв.
от Националната музикална академия, за да направи нова електронна система за управление. Естествено, офертата и в този случай е равна на допустимата прогнозна стойност. Приятната музика от шумоленето на пари ще звучи в ушите на собствениците на „Финтех-Д“ ЕООД и „Елит прес къмпани“ – съответно Йорданка Джонджорова и Златомир Стоянов, които в тандем работят чрез „Дистанционно обучение“. Съвместното дружество, регистрирано между добре познатите от редица обществени търгове „Балистик сел“ ЕООД и „Интелигентни системи България“ ООД, без конкуренция печели и поръчката за изработване, изпълнение и въвеждане на система за електронен документооборот в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ за 222 600 лв. без ДДС. Същият печеливш тандем развива управленските системи и в Театралния колеж „Любен Гройс“ и в Колежа по икономика и администрация, които, въпреки че не обучават кой знае колко студенти, получиха общо над 800 000 лв., за да влязат в техноерата. Любопитното е, че голяма част от изброените фирми работят със същите университети и по проекти за развитие на дистанционното обучение. А там мизите са още по-сериозни. Както се казва – „няма нищо ново под образователното слънце“.
