В средата на юни група от 7 български съдии от 4 различни града и от различни нива на съдебната власт направи работно посещение в Хага в рамките на проект на ССБ за изграждане на среда за независима съдебна власт в България, подкрепен от холандското правителство. Непосредствена цел на посещението е да се запознаят с холандската система за управление на делата, дефиниране на индивидуална норма на натовареност и нейното влияние върху бюджетирането и др. Към доклада си за резултатите от посещението групата прилага и т. нар. Манифест от Леуварден, подписан от над 740 холандски съдии в края на 2012 и началото на 2013 г. Общият брой на съдиите в Холандия е 2400 души.
Манифестът е показателен в много насоки, но една от най-важните е, че той потвържава общовалидността на проблема на съдиите с възприемането и оценката на техния труд, както и на ограничените опции за справяне с него.
Идеята за Манифеста възниква спонтанно в неформалния кръг на 7 съдии от град Леуварден (в Северна Холандия) като реакция на въздействието на финансовия модел на управление на съдебната власт върху качеството на правосъдието. Една от инициаторките, апелативният съдия Мике Фикерс споделя пред българските си колеги, че всичко започнало от наблюденията, че първоинстанционните дела, които идват при нея, са разглеждани припряно, като са оставяни без уважение искания за събиране на нови доказателства, защото това би забавило разглеждането и приключването на делото. В Холандия бюджетът на съда е пряко обвързан с броя на разгледаните дела. Зародила се идеята да се реагира на тази опасност от профанизиране на правосъдието. Така се обособил неформален инициативен комитет за подготвяне на текста, в който съдиите изразяват несъгласие с действията на Съдебния съвет и заявяват, че правосъдието не е икономическа категория и не може да се разглежда единствено като „производство“ на съдебни актове.
„Правен свят“ предлага текста на Манифеста от Леуварден, който звучи напълно относимо и към българските условия.
„Дълбоко сме обезпокоени от организацията на правораздавателната система и вредните последствия, които тя има върху вътрешната независимост на съдиите и качеството на правосъдието. Пряката причина да изразим тревогите си в този Манифест е начинът, по който административните ръководители на съдилища бяха назначени след прекрояването на съдебната карта през 2011г. е. Тук засягаме следните проблеми:
1. Не се чувстваме представлявани от Съдебния съвет.
– Съдебният съвет, който беше създаден, за да повиши институционалната независимост на съдебната власт вече няма връзка с редовите съдии. От една страна, членовете на Съвета са се дистанцирали от съдилищата, а от друга са в постоянен диалог с политиците в Хага. Те не са загрижени за правосъдието на практика: двама от четирите члена на Съдебния съвет не притежават професионален опит като съдии. За разлика от други страни в Европа съдиите в Холандия нямат фактическо влияние върху процеса по назначаване на членовете на Съвета.
2. Процедурата по назначаване на нови административни ръководители на съдилища беше изцяло опорочена.
– Влиянието на членовете на Съдебния съвет върху процедурата по назначаване на нови административни ръководители на съдилища беше неприемливо голямо. Фактически Съветът и само Съветът реши кой ще бъде административен ръководител. В повечето случаи това стана ясно, когато на местните консултативни комитети беше предложен само по един вероятен кандидат. В момента съдиите са управлявани от административни ръководители, назначени от членове на Съвета, които, от своя страна, са назначени чрез процедура, върху която съдии не са имали възможността да окажат влияние. Общото събрание на административните ръководители се състои от съдии, назначени от Съвета и отговаря на стандарти, формулирани от него. Опасяваме се, че конституирано по този начин Общото събрание на административните ръководители на съдилища ще е неспособно да осигури ефективен противовес на Съвета. Така необходимата взаимозависимост и взаимоограничаване между властите отсъства.
3. Правосъдната система е принудена да работи все повече и повече като голяма компания, в която стойностите за продуктивност се считат за най-важни
Съдебният съвет действа като „борд“ на голяма компания; ръководството на съда работи като борд на директори на различни отдели и на дистанция от служителите. Услуги като „Информационни технологии“, „Управление на човешките ресурси“ и „Финанси“ се централизират и се съвместяват в центрове за услуги, управлявани от Съвета на буквално голямо разстояние от съдилищата. По този начин правосъдието се маргинализира, за да се превърне в един обикновен продукт, който може да се управлява именно като такъв. Също така се опасяваме (подобно на много образователни и здравни организации), че управлението на съдилищата ще се окаже позиционирано на такава дистанция от редовите съдии, че няма да обръща никакво внимание на основния процес и на заплахите, на които този процес е подложен. През последните няколко години производствените стандарти и бюджетът станаха водещи. Със същия персонал и ресурси трябва да се реализира непрекъснато увеличаващото се производство. Съдиите са оценявани въз основа на статистически данни. Нито качеството на тяхната работа, нито усилието, което влагат, или техните характерни черти определят това как работата им се оценява. Това се прави предимно чрез количеството на тяхната продукция. Това доведе до ситуация, в която качеството на съдийската работа е поставена под такова напрежение, че много от съдебните дела не получават грижата и вниманието, на които имат право и че безотговорни решения се вземат, за да отговорят на производствените нужди. Производителността на работника на поточна линия не е съотносима към работата на професионалистите, разботещи в правосъдната система.
Призоваваме Съвета и всички административни ръководители на съдилища да предприемат практически мерки, за да отстранят нашето безпокойство. Задължително е поне:
съдиите да имат възможност да упражняват действително влияние върху назначаването на членове на Съвета и на административни ръководители и мнозинството в Съвета да е съставено от съдии;
Съветът и административните ръководители да направят качеството и съдържанието на съдийската работа приоритет, вместо да се разчита на данни за продукцията;
на съдиите да се осигурят всички необходими условия, за да разглеждат делата си с грижата и вниманието, които тези дела заслужават“.
