Президентът Росен Плевнелиев нагази смело в банковата сфера и… даже малко прекали. В петък (25 юли)той направи обръщение към отиващото си 42-ро Народно събрание, след оставката на кабинета „Орешарски“. Чрез него Плевнелиев реализира своето „националноотговорно поведение в този труден момент за нацията“.
Първо се захвана с кадровия проблем в БНБ. Подчертавайки изразената от гуверньора Иван Искров готовност да подаде оставка и при липсата на главния надзорник Цветан Гунев, президентът поиска Народното събрание да се произнесе възможно най-скоро по въпроса.
Да се стигне до избор на нови управител и шеф на Банковия надзор за броени дни би било обаче прецедент, независимо че Законът за БНБ вече не изисква тежките кавалифицирани мнозинства, въвеждани и предлагани в предишни години. Освен ако не бъде взето предвид несекващото сближаване между ГЕРБ и ДПС и лансираната от Бойко Борисов кандидатура на Калин Христов – подуправител на БНБ и шеф на управление „Емисионно“, за гуверньор. И независимо от позицията на БСП, че „Калин Христов не е решение на проблема, а част от него, защото той е предложил преди време банковата ваканция като вариант за решение на кризата в ПИБ, очертаващата се нова коалиция ГЕРБ-ДПС използва максимално момента в своя полза.
Истинският полет президентската мисъл обаче достигна по „специалния случай КТБ“. Слушаш, четеш и изпадаш в потрес. Оказа се, че една от най-стабилните довчера банки не била съсипана за броени дни от политико-криминална атака с активното участие на държавните институции, а е олицетворение на провалилия се 25-годишен демократичен преход. За тези 25 години още не била казана цялата истина за принадлежността на политическия и обществения елит на страната към комунистическите тайни служби. Това било грешка, която не бивало да бъде допускана още веднъж. Децата нямало да ни простят, ако не отворим „досиетата КТБ“. Следва директно сравнение на тези досиета с досиетата на ДС и посочване на опасността те да се превърнат в „новата златна мина за изнудване на политици“.
Покрай грижата да не бъдат изнудвани политиците Плевнелиев призова „да се разкрие цялата истина за нерегламентираните връзки на политици, съдии, прокурори и общественици с КТБ“. Едва тогава подмененият преход на България щял да приключи, а истинският да започне. Българската държавност щяла да направи „смел скок напред в морален и институционален аспект в очите на гражданите“. И обратно – ако се замете истината за КТБ, подмененият преход на България щял да продължи за много години напред. Въобще казусът „КТБ“ бил големият тест за българската държава и „БНБ, КФН, НАП, прокуратурата, Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество са длъжни да координират действията си и да си свършат работата докрай“.
Това „докрай“ Плевнелиев очевидно разбира повече като работа по ДС-линия, отколкото тези ведомства да изпълняват законовите си правомощия. И подминавайки истинската причина за колапса на КТБ, проявява интерес единствено към кредитираните от нея дружества с подтекста за източването на банката от мажоритарния й собственик Цветан Василев. Именно той е визиран в мерките на Плевнелиев, за които президентът благодари „предварително за отговорното поведение на всички институции по този важен за нацията казус“. Мерките са „пълен преглед на активите, оценка на кредитите и обезпеченията по тях – кредит по кредит, чрез български и международни одитори, точна оценка има ли голяма капиталова дупка, къде са отишли парите“. Президентът наблегна специално на механизмите на международната правна помощ – „офшорка след офшорка, актив след актив, къде и кой е крайният получател и да му се потърси отговорност“.
А дотогава депозиторите да си чакат влоговете, разплащателните сметки на фирмите да стоят блокирани и икономиката бавно да гасне. И това еко не е полет на мисълта!?
Излишно е да напомняме, че по някои от споменатите теми прокуратурата стана за смях с мъглявите си обвинителни тези, първият одит в КТБ приключи с изненадващи несъвършенства, а финансисти, икономисти, работодателски организации, синдикати и вложители искат едно – съсипаната от държавните органи частна банка да бъде изправена на крака по пазарен начин, като на акционерите (сегашни и бъдещи)просто не се пречи да го направят.
