21 юли
Орешарски се обяви за спасяване
„Цената на затварянето на КТБ ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството.“ Това са думи на премиера в оставка Пламен Орешарски, казани на 21 юли. Според него винаги е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение, вместо да се затвори.
„Ще ви върна към 2008 г., когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант „Лемън Брадърс“ с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка“, мотивира се Орешарски. Той допълни, че КТБ е далеч по-скромна банка от „Лемън брадърс“ и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система. БНБ и управляващите обаче все още не са решили какво да правят с КТБ и тя ще остане затворена поне до септември.
Хърсев с лекция по търговско саниране
Известният финансист Емил Хърсев се обяви категорично за спасяването на КТБ, но без помощта на държавата – на принципите на търговското саниране. Има достатъчно възможности за спасяване на КТБ, без да се харчат парите на данъкоплатците, обясни той. Финансистът ободри аудиторията, като заяви, че „дори сразена и повалена, тя има потенциал да се съвземе и продължи. Дори без помощ от власт и държава, даже въпреки нея. Ще бъдат изненадани онези, които я отписаха, колко жизнени сили може да събере една банка, преди да бъде разкъсана и разграбена“. Според Хърсев максималната загуба на КТБ е 1.5 млрд. лева. Ако оздравее банката, загубата ще излезе далеч по-ниска.
За разлика от политиците, които налагат със сила мерките, желани и подкрепяни от мнозинството от тях, в търговското саниране всяка стъпка е доброволна. И предлага меню, от което може да се избира. Първо: Конвертиране на дълг в акции. Второ: Замяна на стар дълг за нов. Трето: Увеличение на капитала. Четвърто: Обратно изкупуване и пето: Опция за предплащане. Никакъв специален закон не трябва, за да се извърши успешно търговско саниране на банка, но съдействието на държавата е неизбежно, категоричен е Хърсев.
Поискаха обществен надзорен комитет
Работодателите настръхнаха и са готови да поискат локаут. Два дни по-късно, в сътрудничество със синдикатите, те стигнаха до доста по-градивна идея – обществен надзорен комитет.
В понеделник, 21 юли, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската стопанска камара (БСК) обсъждаха дали да не организират т.нар. национален локаут – блокаж на държавата в рамките на един час, с изключване или блокиране на всички електрически, комуникационни и транспортни връзки. Протестът ще бъде в случай, че парламентът приеме извънредно законодателство по казуса с КТБ, което да позволи поемане на разходи над гарантираните по закон депозити до 100 000 евро. Работодателите изразиха мнение, че не само самият закон би бил проблем, но „той ще илюстрира пълния разпад на институциите в България и корупционните зависимости на целия политически елит“. И тъй като се видя, че парламентът едва ли ще се занимае с подобно зловредо творчество, след оставката на правителството на хоризонта изгря нова идея. Да се създаде надзорен комитет с участието на доказани банкери, юристи и други експерти, които да предложат план за стабилизирането на КТБ. Авторството на тази идея, оповестена на 23 юли, принадлежи на национално представените организации на работодателите и синдикатите у нас. Те изпратиха открито писмо до президента, премиера, председателя на КФН, както и до парламентарно представените партии с исканията си за подобряване на ситуацията около КТБ.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че са обсъдени и конкретни имена на експерти, които да влязат в новия надзорен комитет, но отказа да коментира конкретни номинации. Организациите искат спешна среща с управителния съвет на БНБ, на която да изложат предложенията си, сред които са: да се търси съдействие от настоящите инвеститори за стабилизиране на банката, както и да се предложи на най-големите вложители да станат акционери. „Трябва да се търсят и нови инвеститори в КТБ“, обяви Васил Велев от АИКБ. Синдикатите и работодателите искат да бъде намерено пазарно решение за КТБ, а не да се използват парите на данъкоплатците за спасяването на банковата група. Част от решението за цялата ни банкова система е България да влезе в Европейския банков съюз, допълниха още представителите на организациите. „Няма да приемем банковата група КТБ да бъде разпокъсана и разпродадена“, заяви категорично Пламен Димитров. Организациите посочиха и проблема с блокираните сметки на структуроопределящи фирми, болници, училища и 30 общини. Има опасност от загуба на хиляди работни места, като само във военното производство и сателитните към него дейности са застрашени 25 хил. работни места. Работодателите и синдикатите са готови за съвместни протестни действия, ако „не се спазва или подменя българското законодателство“, посочи Огнян Донев от КРИБ.
Оръжейниците ще съдят държавата до дупка
Фирми и юридически лица ще съдят държавата, прокуратурата, следствието, МВР и БНБ за действия и бездействия по отношение на Корпоративна търговска банка. Вече втори месец те не могат да ползват парите си, депозирани в банката. Писмото е подписано от Инициативен комитет и в него се казва, че ще бъдат заведени два съдебни иска. В писмото се посочва, че става дума за няколко структуроопределящи предприятия от оръжейната промишленост, както и от служители в тези предприятия от Русе, Пловдив, Плевен, Сопот, Лясковец, Варна, които понасят щети заради „организираната атака срещу КТБ“. Те са се обърнали към адвокатска кантора в чужбина, която да отстоява интересите им пред международния съд в Люксембург. Според авторите на писмото пряко засегнати са над 15 000 служители и работници само от Военнопромишления комплекс, а 150 000 са засегнатите в други сектори. Те запазват в тайна имената на присъединилите се лица и предприятия към иска, тъй като им се оказва натиск и се отправят заплахи срещу тях.
Бойко Борисов откри разковничето
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви във Фейсбука си план от четири стъпки за оздравяване на КТБ. Според Борисов, след като бъдат осъществени, има два пътя за банката.Първият – банката се оздравява и не се налага държавата да се намесва. Гаранционният фонд покрива влоговете до 100 000 евро, останалите суми стават задължение на банката, която след оздравяването ги покрива. Системата се стабилизира и всичко си продължава плавно и равномерно. Вторият – ако КТБ не се стабилизира, тогава активите й се прехвърлят към друга банка. И след съответните търгове и продажби на тези активи се покриват депозитите над 100 000 евро. Тоест пак не се налага държавата да се намесва.
22 юли
Каролев изрази вяра във възкресението
„Политиците да не говорят, че има проблеми с банковата система, защото такива няма. Оманският фонд се опитва да намери в Европа някой, който да стане мажоритарен собственик в Корпоративна търговска банка, за да спасят парите и вложенията си.“ Това заяви финансистът Владимир Каролев. Той е на мнение, че КТБ може да бъде спасена, ако освен оманците се намери много сериозен кръг от инвеститори. Според Каролев първоначално заявените 30 дни са крайно недостатъчни, за да се реши ситуацията. Като „голямата грешка на Иван Искров“ той отчита, че още на първата пресконференция не е признал, че това, което предлага, е решено от политиците.
България ще стане по-добро място за живеене, когато всички и предимно политиците започнат да говорят истината, каза той. Какво е ставало в КТБ знае управителният съвет и надзорният съвет и сега ще разберат проверяващите, посочи Каролев. Изявлението на Иван Искров, че е готов да подаде оставка, Каролев коментира така: по закон това не може да се случи, тъй като след оставката на правителството няма парламент и парламентарна квота. Освен това не е ясно кои са кандидатурите. Бойко Борисов не казва кого предлага. „Иван Костов тук поне беше честен и каза: „Аз предлагам Светослав Гаврийски.“Всеки, който иска да предложи кандидатура – трябва да го направи, обясни Каролев.
Общините били на ръба на пропастта
Наред с оръжейниците изпищя и местната власт. Има опасност някои общини да спрат европроекти, защото парите им са в КТБ, съобщи кметът на Созопол Панайот Рейзи. Той изрази опасение, че община Созопол е пред фалит заради затварянето на КТБ. „Общината има 11 европроекта към ДФ „Земеделие“, по които всички аванси по договорите са в КТБ. За съжаление фирмите са спрели работа, докато не им гарантираме плащане на аванси. Става дума за около 12 млн. лв.“, допълни Рейзи. „Проблемът вече е много голям и още три месеца мисля, че няма как да се задържа, и затова събрах Националното сдружение на общините в Република България, радвам се, че реагираха“, заяви Рейзи. Той допълни, че в момента водят разговори с трите големи партии, с БНБ и с министъра на финансите и се надява в най-скоро време да има някакво решение за общините.
Апокалиптичните сценарии валят в последните дни, след като КТБ не отвори според обещанията на 21 юли. Кметът на Белица Ибрахим Палев изплака, че „ако срокът за отваряне на банката се удължи още, ние ще натрупаме много задължения, защото всички парични средства на общината са в този трезор. Става въпрос за 9 млн. лв., които ние нямаме, тъй като общината ни е малка и почти без собствени приходи. По този начин рискуваме да изгубим и самите проекти, а по тях очакваме да се разкрият близо 1000 работни места. Дано това не се случи“, заяви Палев.
Паниката обаче е леко пресилена. Всички налични парични средства по всички обслужвани от банки бюджетни организации са обезпечени с блокирани в БНБ ДЦК. Това означава, че дори и банката да бъде обявена в несъстоятелност и да се премине към осребряване на активите й, общините ще се наредят като привилегировани кредитори и приходите от продажбата на блокираните ДЦК ще отидат преимуществено да се изплатят депозираните им суми. Средствата на общините в КТБ са над 70 млн. лева.
Бивш шеф открехна врати за политиците
„Аз преди три-четири години дадох един съвет на журналистите – да отидат в началото на всеки месец на „Гарибалди“ и да видят дали едни и същи политици не влизат в един и същ отрязък от време. Виждал съм политици да влизат в КТБ. Виждал съм от БСП достатъчно много хора, но не искам да казвам имена. Единственото, което ще Ви кажа, е, че докато аз съм бил в банката – до декември 2008 г., не съм виждал политик от ДПС. Колкото и странно да изглежда на фона на всичките сегашни говорения, които аз не коментирам, дали са прави, или не са. Това заяви Любомир Весов, изпълнителен директор на банката в периода 2005-2008 година. Виждал съм от СДС, виждал съм впоследствие други политици с техните трансформации, виждал съм достатъчно политици от БСП“, близки до сегашното ръководство на БСП, каза банкерът.
Съдът действа по соломоновски
Софийският апелативен съд (САС) отказа да пусне от ареста главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и заместник главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова. Потвърдена беше мярката за неотклонение „домашен арест“ за главната счетоводителка Мария Димова. Четвъртият обвиняем, изпълнителният директор на банката Орлин Русев, е с наложена от долната инстанция „парична гаранция“ от 10 000 лв., срещу което прокуратурата не протестира. Русев присъства обаче в залата в знак на морална подкрепа към трите служителки. В началото на заседанието прокуратурата представи нови шест тома с доказателства, сред които е и заключение от изготвена съдебно-счетоводна експертиза, за която държавното обвинение бе упрекнато по-рано, че не е приложена по делото. Приложени бяха и материали от нови разпити на свидетели от КТБ. Защитата определи експертизата като „съчинение“, което обхваща само пет дни от юни тази година, и настоя, че прокуратурата е била длъжна, първо, да разполага със заключение на подробна счетоводна експертиза, въз основа на което да прецени дали и срещу кого да повдигне обвинения. Съдът взе на практика соломоновско решение. От една страна, той подкрепи тезата на прокуратурата, че Цветан Василев е източвал средства, тъй като „това, че е акционер не значи, че банката е негова“. Държавното обвинение обаче беше упрекнато, защото изобщо не било ясно в чия полза е разпореждането с чужди средства – в свой или в чужд интерес. В крайна сметка съдът прие, че разследването е в начален етап, а обвинението може да е „работно“ и може да бъде поправено.
Отправен беше упрек и към Софийския градски съд, че си е позволил да се произнася по евентуално участие на Цветан Василев в присвояването, вместо да разгледа единствено мерките за неотклонение. След заседанието стана ясно, че докладчикът по делото съдия Алексей Трифонов е свързан с ДПС – бил член на ЦИК от квотата му през 2009 година.
23 юли
Парамов протегна ръце към стола на Искров
Икономистът Кольо Парамов заяви със съжалителен тон, че събитията в КТБ можело да бъдат предотвратени. УС на БНБ и лично управителят Искров трябвало да понесат отговорност; защото от 2011 до 2014 г. той не е бил управител, просто е слязъл от Космоса и е наблюдавал. „Абсурдно е нито веднъж да не са засекли главна каса, да направят одит и сега да ни обясняват като на първолаци, че са най-перфектната институция. Много трудно Цветан Василев ще бъде подведен под отговорност; всичко, което той е вършел, е теглене на пари от своята банка и това не е нарушение. Проблемът е в БНБ и в надзора. Ако той беше перфектен, нямаше да се стигне дотук. Според Парамов думите на Искров, че е готов за оставка, ако се посочи негов заместник, били наглост.“ Некадърността на Искров запали войната в КТБ, продължи да войнства Парамов, който е бивш главен ревизор на Централната банка, прицелвайки се в стола на сегашния гуверньор.
В словесната атака срещу Искров се включи и вечният банков критик – ексдепутатът Минчо Христов. Той бил единственият човек в НС, който обяснил защо е бил против кандидатурата на Искровза втори мандат през 2009 година. Тогава поставил няколко ключови въпроса – за лихвите, за наказателната отговорност при теглене на пари; за гарантирането на влоговете. Някой се опитва да клати борда в момента много сериозно, смята Христов. И се обяви за връщане на наказателната отговорност, запушване на дупките в Закона за гарантиране на влоговете и пълна проверка на имуществото на кредитните милионери и банкерите, дали им влоговете. Защо се правят на три и половина, попита Христов.
4 юли
Омбудсманът поиска парламентът да се намеси
В писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков националният омбудсман Константин Пенчев поиска парламентът да потърси от БНБ точна информация за действията на квесторите в КТБ и да я предостави на обществото. Пенчев посочи, че е затрупан от жалби на граждани, получаващи пенсии и други доходи по сметки в КТБ и „Креди Агрикол“. „Те не разполагат със средства за лечение и посрещане на всекидневните си потребности. Съгласно конституцията България е република с парламентарно управление, смятам, че парламентът би могъл да предприеме конкретни спешни действия.Тъй като Народното събрание е органът, който избира ръководството на БНБ и приема отчета за дейността на централната банка, се обръщам към Вас да предприемете съответни действия, чрез които да получите точна информация за дейността на квесторите и за това, което се извършва по време на надзора, като предоставите по подходящ начин информацията и на българските граждани“, мотивира се омбудсманът. В писмото си той подчертава, че не оспорва необходимостта от специален надзор, но не е съгласен с „пълната липса на прозрачност за условията на този надзор и плана за действие, както и за вече предприетите мерки от страна на квесторите.“ Според Константин Пенчев в обществото остава впечатление, че за пореден път компетентните институции бездействат или не действат адекватно, като предоставят противоречива, необмислена и неясна информация на гражданите. Омбудсманът смята, че възникналата ситуация би могла да доведе до неизпълнение на конституционното задължение на държавата да гарантира живота, достойнството и правата на личността.
Чобанов: Доверието в БНБ е силно разклатено
Доверието към Българската народна банка е силно разклатено, призна министърът на финансите в оставка Петър Чобанов. Той призова партиите да направят всичко възможно да върнат доверието към централната банка, защото в противен случай държавата не може да продължи напред.
В цяла Европа централните банки са независими и уважавани институции, подчерта той и допълни именно БНБ трябва да каже каква е капиталовата загуба в КТБ и да предложи по какъв начин тя да бъде оздравена. Чобанов бе категоричен, че кризата с КТБ няма нищо общо с оставката на кабинета. (Още в интервюто на финансовия министър Петър Чобанов на стр. 9.)
Оставката на Искров не била депозирана
„На консултациите при президента Росен Плевнелиев обсъдихме актуализацията на държавния бюджет и евентуалната оставка на управителя на Българската народна банка Иван Искров, както и необходимостта от приемането на решения и законодателни промени, с които да се даде право на служебното правителство да сключва договори и външни заеми“. Това заяви заяви председателят на ПГ на БСП Атанас Мерджанов след края на консултациите при президента.
Той обяви категорично, че левицата настоява за актуализация единствено на бюджета на здравната каса. Във връзка с оставката на гуверньора на БНБ Иван Искров Мерджанов обясни, че тя не е депозирана и затова въпросът не стои на дневен ред. „По закон той продължава да е начело на БНБ и да изпълнява функциите си като гуверньор“, допълни още Мерджанов.
