„Ало, прокуратурата, а защо пропуснахте да арестувате чистачката?“ – така зевзеците реагираха на новината, че две редови служителки на Корпоративна търговска банка – заместник главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова и касиерката Маргарита Петрова, остават в ареста. Те са обвинени, че са присвоили 206 млн. от банката в комбина с оставената под домашен арест по здравословни причини счетоводителка Мария Димова и с изпълнителния директор Орлин Русев. Той единствен е на свобода срещу 10 000 лв. гаранция. Мерките за неотклонение спрямо тях бяха потвърдени във вторник (22 юли) от Апелативния съд в София, а друго обжалване законът не предвижда.
„Тези три жени са жертва на една титанична борба между колоси, родени от абсурдността на българския преход, който даде възможност за 25 години на няколко пъти определени икономически формирования да награбят държавата“, в прав текст заяви Татяна Дончева, адвокат по делото.
Докога две от тях ще останат зад решетки, а третата заключена у дома си е съвсем неясно. Обичайната практика при тези „обществено значими“ скандали е делото да се разследва дълго и протяжно – докато почти всички забравят за какво става дума. Сроковете за разследване непрекъснато се удължават, заради „голямата фактическа и правна сложност“. А по някое време прокуратурата сама пуска задържаните от ареста: било защото е изтекъл максималният срок, в който може да ги държи там, било защото просто си е преценила така. Или пък нуждата от престоя им в ареста вече е отпаднала.
С аферата „КТБ“ обаче очевидно няма да се случи така. Защото, ако е вярна тезата на адвокатите, че същинската мишена на тази нашенска операция „Шок и ужас“ е Цветан Василев, а задържаните жени са само нейни „съпътстващи жертви“. Разследването ще продължи с пълна пара, докато се съберат доказателства, годни да послужат за обвинение срещу Василев. Или поне достатъчно данни, въз основа на които да му се пусне една Европейска заповед за арест.
На този етап обаче очевидно прокуратурата няма достатъчно патрони, с които да стреля срещу едър лов като банкера. Затова и наблюдаващият прокурор по делото Иван Гешев се измъква от конкретен отговор на въпроса ще бъде ли обвинен Василев, или не. Отговорът е все уклончив: ще видим, прокуратурата ще прецени, това е в нейните правомощия – все общи фрази, от които поне до този момент лъха по-скоро безсилие, отколкото загадъчност.
Освен това тази игра вече превърна в заложник главния прокурор Сотир Цацаров. Защото ако прокуратурата повдигне обвинение срещу Цветан Василев и то не издържи в съда, ще последват не само милиони левове обезщетения на гърба на държавата, но и икономически и политически трусове, след които Цацаров може да се превърне просто в „пътник“. Ако не повдигне обвинения – пак лошо, защото това няма да се хареса на кръга, който е замислил и организирал мащабния удар по Василев, срещу бизнеса му и срещу банката му. И Цацаров отново застава на прага.
Затова са разбираеми лаконичните изказвания на прокуратурата по темата „Василев“. Само че това „снишаване“ не може да продължава вечно – рано или късно държавното обвинение ще трябва да спре да пуска само уклончиви намеци и да каже има ли участие банкерът в този скандал, и ако да – в какво се изразява, ама доказано. Очакванията обаче са, че това най-вероятно няма да стане преди изборите и преди да се намесят пластовете срещу тях.
Всъщност по това дело има три ключови въпроса: дали изобщо липсват пари от банката, кой ги е взел и дали това може да бъде доказано? Засега и по трите прокуратурата не дава достатъчно ясен и достатъчно подплатен с доказателства отговор. И до ден днешен не е ясно наистина ли са присвоени 206 млн. лв. от банката. Защото няма годна експертиза, която установява тази липса. Но ги няма и парите – нито в панелките, в които обвинените жени живеят със семействата си, нито в прословутите чували, с които първоначално се смяташе, че са изнесени. Тезата на обвинението е, че присвояването е извършено в рамките на три години от 2011 г. насам, като в навечерието на затварянето на банката е направен опит само да се прикрие със съответни документи липсата на огромната сума.
От пледоариите във вторник в съда стана ясно, че всъщност става дума за един документ, открит от квесторите, и обозначен като протокол-разписка. От него най-вече се съди, че има липса и че тя е в размер точно на 206 млн. лева. В разписката е записано, че тази сума се дава на фирмата на Цветан Василев „Бромак“ и че тя се задължава да ги върне.
Разписката е подписана от Цветан Василев и Иван Стойков – шеф на „Бромак“. Впоследствие върху нея се е подписал и изпълнителният директор Орлин Русев, който е пратил разписката в счетоводството, а оттам тя е стигнала до касата. С този документ, според прокуратурата, е трябвало да се „заметат“ следите от присвояването, извършвано в годините назад.
Бедата е, че тази разписка е фалшива. След като тя попада в прокуратурата, се установява, че подписите върху нея не са нито на Цветан Василев, нито на Стойков. Но и до ден днешен не е установено кой, кога и защо е съставил менте документа? А това би изяснило много от въпросителните по делото. Въпреки това листът хартия стои в основата на обвиненията срещу трите жени и Орлин Русев, защото според прокуратурата те са знаели, че документът е фалшив(!).
Явно съзнавайки, че без експертиза обвинението ще увисне, прокуратурата е назначила счетоводна проверка и резултатът от нея бе представен във вторник на адвокатите, заедно с още шест тома с протоколи от разпити и с нови материали по делото. Според защитниците обаче доказателствената й стойност е по-скоро съмнителна. „Абсурдно е за три дни експертизата да е успяла да направи пълна проверка на счетоводството и да установи дали наистина има липса и в какъв размер е тя“, категоричен е адвокат Христо Ботев, който защитава счетоводителката Борислава Тренева. Колежката му Татяна Дончева пък е още по-рязка и твърди, че липса на пари изобщо няма.
Ако все пак се окаже, че дупката в касата на КТБ е факт, следва вторият въпрос, на който прокуратурата трябва да даде ясен отговор: кой е взел парите. Защото сегашното им твърдение, че едни редови чиновнички в банка могат да изнасят три години по 300 000 лв. на ден от касата, без никой да ги хване, изглежда, меко казано, несъстоятелно. Защото и в най-разпасаната институция не е възможно това да се случи без участие в далаверата на още хора нагоре по веригата.
Въпросът – в чия полза е извършено това присвояване, засега се подминава от обвинението, което категорично отказва да го коментира пред медиите. Но той е ключов за това има ли и каква роля се пада на Цветан Василев – на жертва, или на съучастник в престъпление? Само че за да бъде даден отговор, се изисква време и доказателства. Междувременно обаче две жени са в ареста, а трета – под ключ.
Две съдебни инстанции приеха за достатъчно събраното досега и наложиха обявените мерки за неотклонение. Макар че според съдия Алексей Трифонов от Софийския апелативен съд „има какво още да се желае по прецизиране на обвиненията“. За разлика от същинското разглеждане на делото, при налагане на мярка за неотклонение е достатъчно наличието само на „обосновано предположение“, че обвиненият е извършил престъплението. Затова и този път „работното обвинение“ мина.
Впрочем така и не стана ясно защо адвокатите си затраяха и не поискаха отвод на съдия Трифонов, за когото се знае, че през 2009 г. е бил член на ЦИК от квотата на ДПС. Факт е, че и тримата съдии в състава на САС, разгледал делото във вторник – Мая Цонева, Пламен Дацов и Алексей Трифонов, се ползват с безупречна репутация сред колегията. Но при скандалния развой на връзките между Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски такъв ход бе очакван, за да се изчистят всякакви съмнения в предубеденост. Вероятно отговорът е в чистосърдечното признание на един от защитниците, че никой от тях не е очаквал такова решение от САС.
