Оказа се, че България не е първата държава, извън еврозоната, която планира да се присъедини към Единния надзорен механизъм, част от банковия съюз. Намеренията на страната ни за това станаха ясни след консултациите при президента Росен Плевнелиев на 14 юли и изненадаха много от запознатите с бъдещия общоевропейски механизъм.
Съседна Румъния работи усилено, за да приключи подготовката, така че от следващата година банковите институции в страната да бъдат под надзора на Европейската централна банка. Механизмът за наблюдение започва да действа от 4-ти ноември тази година, а целта му е да скъса връзката между суверена и банките. За разлика от Европейския паричен съюз или т.нар. еврозона (държавите, които използват еврото като парична единица), при който е необходима покана за членство, в банковия надзор могат да се включват пожелание и страните извън еврозоната.
Но това не е толкова лесно. И примера на Румъния показва това. Първо, в момента страната извършва т.нар. оценки на активите на банките. Това включва проверка на състоянието на всички банки в страната, за да се установи дали те са в добро финансово здраве, какъв е делът на лошите кредити, имат ли нужда от допълнителен капитал и т.н. Това условие е задължително за кредитните институции във всички 18 страни членки на еврозоната, чийто сектори по принцип попадат в надзора от ЕЦБ. Ако резултатите от тези проверки покажат проблеми или недостиг на капитал, банковия сектор ще разполага с ограничено време да реагира и да се справи с проблема. Идеята не тези проверки е, че преди да поеме надзора под своя обхват, ЕЦБ иска да бъде сигурна в състоянието на банките. И същото изискване ще важи и за България. Като част от процеса по кандидатстване, страната ни трябва да предостави на ЕЦБ изчерпателни данни и анализи за състоянието на кредитните институции.
От друга страна процесът за присъединяване към надзора включва много сложна законодателна реформа на институциите, която е свързана с прехвърляне на суверенитет от Румъния към част от Европейския съюз и Европейската централна банка, както и приемане на ново законодателство. По време на конференция за банките през юни, заместник-управителят на Националната банка на Румъния Богдан Олтяну обясни ще бъде голяма чест за страната да стане част от банковия съюз.
Но освен намерения, румънците имат и своите аргументи за присъединяване към банковия съюз. Според заместник-управителя Олтяну е по-добре за Румъния да се стане част от банковия съюз преди приемането на еврото, тъй като последното е по-сложен процес, свързан с развитие и подобряване на икономическите показатели. Логиката на Букурещ е, че рано или късно ще приеме еврото, а това от своя страна предполага автоматично членство в банковия съюз и неговите механизми.
Друг мотив на съседите ни е, че преди всичко самият проект все още се разработва и винаги е препоръчително да взимаш участие при изграждането на механизъм, в който в крайна сметка ще трябва да се присъединиш, рано или късно. Според гуверньора на Централната банка на Румъния Мугур Исъреску, след като банковия съюз влезе в сила, финансовата система на страната ще бъде засегната, независимо от това дали Румъния е член или не. И според Исъреску е по-добре Букурещ има думата в процеса на вземане на решения.
Румъния се стреми да бъде част от всички три стълба на банковия съюз. Страната вижда този европейски проект като възможност да укрепи финансовата стабилност, да засили доверието в националния банковия сектор (чрез хармонизирането на надзорните практики и схеми за гарантиране на депозитите), както и да насърчи устойчивото кредитирането и икономическия растеж (чрез намаляване на фрагментацията на европейските финансови пазари).
Дали е добро или лошо решението на румънците – те си знаят, но важното е, че имат обяснение (поне за себе си) защо искат да станат част от този механизъм.
А къде са нашите аргументи? Те не станаха ясни след консултациите при президента през миналата седмица. Не знаем кой е подкрепил тази идея и кой е бил против и може само да гадаем. Никой не поясни какво включва този сложен процес, нито потърси мнението на банковите институции. И как се стигна до това спонтанно решение, след като няколко правителства подред обясняваха, че то не е изгодно за България, тъй като няма да можем да се възползваме пълноценно от възможностите му?
И защо ни е този надзор след банковата криза? Има много въпроси, на които управляващите решиха да не отговорят. Но най-вече трябва да се замислим над факта, че едва ли в близките години някой щеше да си спомни, че в Европа функционира такъв механизъм, ако не бяха събитията в банковия сектор през последния месец.
