Немислимото се случи. Камарата на строителите препоръча в четвъртък (17 юли) на компаниите от бранша, изпълняващи проекти по оперативните програми, да пристъпят към подписване на Акт 10 за спиране на строителството. Причината за това са огромните задължения на държавата и общините към фирмите, породени от спрените плащания по "Околна среда"и "Регионално развитие".
С препоръката на практика се блокира изграждането на ключови инфраструктурни обекти като ВиК мрежи, пречиствателни станции, пътища и др., за които обаче Еврокомисията е поставила конкретни срокове за завършването им – 31 октомври 2015 година. Ако те не бъдат спазени, не само че ще има санкции за общините и изпълнителите, но и ще се наложи да се върнат всички получени досега пари от Брюксел. От друга страна, фирмите не могат да продължат работа, без да им се плаща, тъй като не разполагат с оборотни средства. Стотици от тях са изправени пред фалит, а хиляди работници са напът да останат без заплата. Както се казва, балонът, който правителството надуваше с непремерените си обещания за скорошно възстановяване на плащанията по еврофондовете, се спука. И истината излезе наяве.
Сигнали за очертаващия се апокалипсис в строителството имаше още преди десетина дни, когато от браншовата организация проведоха среща с Националното сдружение на общините, на която бяха обсъдени проблемите и евентуалните начини за решаването им. С писмо от 7 юли двете структури поискаха среща с компетентните институции за намиране на изход от критичната ситуация. Но отговор така и не е бил получен. А през това време в камарата всекидневно постъпвали сигнали от компании, че са в тежко финансово състояние заради неизплатени суми за извършените дейности по инфраструктурните обекти.
Накратко, положението е следното. Вече половин година не се правят никакви преводи по оперативната програма "Околна среда", като "висящите" средства са над половин милиард лева. От началото на юни е спряно и финансирането по оперативната програма "Регионално развитие". А от четири седмици насам финансовото министерство е прекратило всички национални разплащания по еврофондовете. Подозрението е, че изкуственото задържане на пари се прави, за да може да се покажат по-добри показатели на бюджета в споровете за неговата актуализация.
"Ситуацията е много сериозна. Най-потърпевши сме ние и общините. По официални данни от Министерството на финансите задълженията на местните власти към строителите са 180 млн. лева. Още толкова дължи и централната власт. В момента събираме информация от своите членове за сумите, които имат да получават по различните програми, и по предварителни разчети те ще надхвърлят 600 млн. лв.", заяви тези дни председателят на Камарата на строителите Светослав Глосов.
Изпълнителният директор на организацията Иван Бойков пък прогнозира бързо нарастване на неразплатените от държавата и общините суми до над един милиард лева. По думите му фирмите са кредитирали държавата за около 500 млн. лв. чрез банките. "Издаваме фактури, които банките приемат като първокласен дългов инструмент и ги разплащат с някакъв дискаунт", обясни Бойков. Само че банките вече отказвали да приемат тези фактури и компаниите оставали без оборотни средства точно в най-силните месеци за строителството – юли, август и септември. "Въпросът е как ще продължаваме нататък? На това правителство му остават броени дни работа, ясно е, че служебният кабинет има ограничени правомощия и няма възможността да направи много по казуса, но камарата на строителите настоява за спешни мерки в най-кратки срокове, за да се предотврати спирането на работата по обектите. Служебното правителство трябва да започне диалога с Брюксел във връзка с критичната ситуация, излизането от която трябва да бъде негов основен приоритет", каза още Иван Бойков.
Според члена на управителния съвет на Националното сдружение на общините и кмет на Бургас – Димитър Николов, вече има големи компании, които са в технически фалит. "Близо 500 са средните и малките фирми подизпълнители, към които разплащанията се бавят – следва лавина от съдебни искове. Вече става въпрос за колапс в бранша", предупреди той. Местните власти се притеснявали, защото влизали в големи просрочия спрямо строителите. Кметове на по-малките общини направо съветвали фирмите да спират работата. Но има и такива, които са изработили голяма част от обектите, за което не са получили никакво заплащане. "Някои дейности въобще не са актувани, т.е. има скрито строителство, и като цяло мисля, че задълженията ще стигнат до 1 млрд. лв.", обясни Николов.
От организацията на кметствата са изпратили писмо до министъра на финансите Петър Чобанов с предложения за намеса на държавата. По данни на сдружението към фонд ФЛАГ са подадени искания от общините за 120 млн. лв., които не се разглеждат заради спирането на програмата "Околна среда". Но ако държавата осигури тези пари, кметовете ще могат да започнат поне частично да плащат на изпълнителите на водните проекти и депата. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) също може да отпусне средства. "Министерството на финансите трябва да осигури и пари за безлихвено кредитиране на общините, тъй като вината за спирането на оперативните програми не е наша. Ако тези мерки не бъдат взети,нещата ще излязат от контрол", предрече Димитър Николов. Според него и Народното събрание, заедно с парламентарно представените политически сили могат да помогнат, като гласуват преразпределение на 200 млн. лв. от бюджета за поемане на най-необходимите разплащания по екопроектите.
Друго възможно решение, което предлагат местните власти, е удължаване на сроковете по договорите, така че сегашното спиране на строителството да не провали целите проекти. Но строителите нямат интерес от подобно нещо, тъй като това означава автоматична плоска корекция, която може да стигне до 25 на сто. Тоест, няма да им бъдат признати една четвърт от сумите по договорите с удължени срокове.
Като капак на всичко има проблеми и с Публичната инвестиционна програма на правителството, по която бяха предвидени 500 млн. лв. за общините, за реализацията на проекти в областта на ВиК сектора, отпадъците, транспортната и социалната инфраструктура. Оказва се, че част от средствата за някои проекти още не са преведени и фирмите отново работят на ангария.
Строителните компании могат да се окажат и в друг капан. Става дума за обявените на 30 юни (б.а. – в последния възможен ден преди влизането в сила на новите разпоредби на Закона за обществените поръчки) 156 търга от Агенция "Пътна инфраструктура" на обща стойност над 750 млн. лева. За повечето от тези поръчки обаче няма осигурено финансиране и тези, които сега кандидатстват по тях, на практика трябва да блокират огромен ресурс под формата на банкови гаранции и не е изключено допълнително да влошат финансовото си състояние. Според депутата от ГЕРБ и бивш регионален министър Лиляна Павлова голяма част от договорите не бива да се сключват сега в този си формат и вид. Много по-разумно било процедурите да се провеждат поетапно, за да не се натоварва допълнително секторът.
