Трите политически сили в сегашния парламент не успяха да се разберат за актуализацията на бюджета. Предложението на правителството, внесено от финансовия министър Петър Чобанов , бе разгледано на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по здравеопазване и по икономическа политика в сряда. То предвиждаше дефицитът да бъде увеличен със 725 млн. лв., вследствие на което делът му спрямо брутния вътрешен продукт ще достигне 2.7 процента. В това увеличение са включени 225 млн. лв. за бюджета на НЗОК и 500 млн. лв. намаление на заложените приходи. Предложено е още увеличение на дълга с 3.4 млрд. лв., които ще създадат голям буфер, за да може служебното правителство да действа в извънредни ситуации. Този дълг ще бъде за финансиране на 725 млн. лв. допълнителен дефицит, а 2.7 млрд. лв. ще бъдат използвани за осигуряване на стабилността в икономиката и във финансовата система.
Финансовото министерство бе планирало също така увеличение на максималния размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината в полза на Фонда за гарантиране на влоговете в размер до 2 млрд. лева. „Така фондът ще бъде по-гъвкав по отношение на инструментариума, с който разполага“, уточни Чобанов.
Министър Петър Чобанов обясни, че ако се изпълнява планът за приходите, дефицитът ще се намалява и е възможно дори да бъде вместен в сега заложените числа в бюджета. Той изрично подчерта, че в мотивите за промени в бюджета на НЗОК ще се посочи и ще се изисква предприемането на дисциплиниращи мерки, които трябва да изпълни надзорният съвет на касата. Чобанов уточни, че средствата за актуализация на бюджета й са определени за следните дейности – 200 млн. лв. за болничната помощ и 25 млн. лв. за осигуряването на лечение на онкоболните пациенти. Министърът обясни още, че намалението на приходите в размер на 500 млн. лв. е за сметка на намаляване на очакваните приходи от ДДС, предимно ДДС от внос.
Групата на ГЕРБ внесе контрапредложение, с което поискаха бюджетът на Здравната каса да бъде увеличен с 325 млн. лв., приходите на държавния бюджет да бъдат намалени с 500 млн. лв., а разходите му да бъдат увеличени също с половин милиард лева. „По този начин следващото правителство ще има допълнителен буфер за непредвидени плащания“, аргументира се Менда Стоянова. Другото предложение е да се заделят допълнително 3 млрд. лв. за плащания по проекти по европейските програми. „Тези проекти се работят и трябва да бъдат придвижвани, за да може, когато ЕС започне отново да ни плаща по европрограмите , да усвоим парите. Иначе ще ги загубим“, аргументира се Стоянова. Според ГЕРБ пари за всички тези разходи трябва да бъдат осигурени чрез емитирането на нов дълг и средствата да бъдат включени в бюджетния дефицит за 2014-а, който при това положение ще достигне 7% от БВП.
Предложенията на БСП се съсредоточихи на другия полюс. Тяхната схема предвиждаше актуализация само на бюджета на Здравната каса с 225 млн. лв. и 1.7 млрд. лв. за гарантираните влогове в Корпоративна банка, които да дойдат от резерва в държавния бюджет. Те се противопоставиха на увеличаване на лимита на дълга и на актуализацията на приходната част (чрез свиване с 500 млн. на прогнозните приходи), които предложи кабинетът през седмицата.
Всички тези разнородни предложения провалиха приемането на актуализацията на бюджета още на ниво парламентарни комисии. Ясно бе, че всички партии действаха неконструктивно, в защита на политическия си интерес и в разрез с принципите на държавноста. А искането на ГЕРБ целеше да стоварят на гърба на сегашното правителство и на БСП цялата отговорност за сегашната сложна финансова ситуация, а ако те поемат управлението на страната, да започнат на чисто и да имат основание пак години наред да напомнят за лошото наследство, което са получили. БСП пък не пожелаха да дават и финансови аргументи за политически атаки срещу своето управление и затова провалиха актуализацията. Така двете партии оставиха държавата в положение на финансов шпагат, за което тепърва ще се обвиняват взаимно. Което слушаме вече от години.
