В решаването на казуса с Корпоративна търговска банка не е спазен законът. Направена е промяна на процедурата, по която трябва да се работи при недостиг на ликвидност с настойчивите твърдения за единствено възможната мярка – обявяване в несъстоятелност на трезора. Това се случва под натиск, случаят отдавна не е чисто банков, а криминално-политически – с огромни социално-икономически последствия за страната.
Това бяха тезите, около които се обединиха икономисти, финансисти, синдикалисти и работодатели по време на конференцията, организирана от в. „БАНКЕРЪ“ – „Корпоративна търговска банка – възможните решения“, проведена на 16 юли в гранд хотел „София“.
Не вярваме на официалните институции – прокуратура, БНБ и КФН, и искаме пряко участие в оценката на това, което е ставало в КТБ. За това претендира в отворено писмо бащата на синдикализма у нас, президентът на синдикалната организация КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев. В обръщението си до социалните партньори Тренчев настоява за „назначаването“ на „синдикално аташе“ в проверката на КТБ.
С това беше даден старт на алтернативното мислене сред невластовия и неформален елит на обществото. Мислене, което има много повече общо с нормалността, отколкото политическите крясъци по темата и по видимото раболепие на Централната банка.
Бившият финансов министър проф. Христина Вучева разви идеята за последователността на стъпките, които БНБ е трябвало да следва по закон. При ликвидна криза първо се говори с акционерите, които да участват пропорционално във вдигането на капитала на трезора. Едва когато се окаже, че това е невъзможно, се прибягва до режим на специален надзор. Този първи етап като че ли беше пропуснат, или никой и от двете страни не спомена, че такъв е имало. Когато обаче собствениците на КТБ са поискали специален надзор, БНБ вече е принудена да го обяви. Но тук е голямата грешка на говоренето досега – специалният надзор се прави с очакването да се възвърне платежоспособността на банката, каза опитната финансистка. Посланията на БНБ за капиталова дупка от 3.5 млрд. лв. и 206 млн. лв., изтеглени и изнесени кеш, наклониха везните в криминална посока, без на практика да има почти никакви доказателства за това.
Финансовият консултант Владимир Каролев подкрепи проф. Вучева за спазването на процедурата и натърти отчетливо, че основният проблем е поведението на БНБ и правителството. Той обаче се изяви и като хардлайнер, казвайки, че ако акционерите не могат да спасят банката, трябва да се приложи сегашният закон за таван на гарантираните депозити. Има вариант и да се предложи на депозанти и служители на банката да станат акционери. В крайна сметка беше избран най-лошият вариант, каза Каролев.
Вучева отново се включи в дуета и даде следния съвет занапред. „Добрият вариант е след като на 25 юли (по закон) излезе квесторският доклад и вече е ясно истинското състояние на банката, да се предложи на всички акционери да участват във вдигане на капитала й.“ Вучева бе категорична, че гражданското общество, умален модел на което е и конференцията на „БАНКЕРЪ“, трябва да се изправи след 25 юли и да каже ясно, че не иска КТБ да се превърне в „кошче за боклук“, а да се вземат мерки за оздравяването на тази системна банка.
Любомир Дацов, заместник финансов министър в царското правителство, един от най-дългогодишните служители на финансовото министерство преди това и един от тримата бюджетари в страната, се присъедини към колегите си, но … с песимизъм. „Късно е вече за много неща. Банката е доверие. Тя може да издържи финансово-икономически, но психологически – не. Непремерените действия доведоха дотук.“
Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, даде рамо на песимизма на Дацов с думите: „Не може да има оздравяване на банка, когато всичко е в ръцете на прокурори, арестувани са нейни служители, обвиняем е и шефът на Банков надзор“. Но, от друга страна, за да се върви към фалит, квесторите трябва да докажат неплатежоспособност.
Христина Вучева го подкрепи с американския опит. Той бил точно обратен на нашата практика – там държавата първо инжектирала 700 млрд. долара, оздравила банките, а след това започнала „гоненията“ на виновните, голяма част от които вече са осъдени и връщат държавната помощ.
„Прокуратурата пречи, БНБ пречи“, нажежи вече до революционност обстановката Тренчев. Той дори намекна за „готвени палежи“ във „Витошката яка на София“, ако се стигне до фалити на фирми, пострадали от решенията за КТБ. Колегата му Димитър Манолов „екранизира“ случващото се. „Сякаш сме в някои американски филм – двама се стрелят в центъра на града и никой не го е еня колко човека могат невинно да загинат покрай пукотевицата.“ Той нападна управителя на БНБ Иван Искров, който изпълнявал поръчки на неграмотни и алчни хора.
Статистиката опровергава натрапеното мнение за лошото състояние на КТБ. Банката е стабилна, добре управлявана, печеливша, лошите й кредити са само 2% в края на първото тримесечие на 2014 г., при средно за бранша 23 на сто. С това подкрепи колегите си Христо Михайловски, председател на Българската агенция за кредитен рейтинг. „Защо се преминава директно към ликвидация, без да се измине нормалния път?“, попита той.
Михайловски поиска да се изготви хронологичен анализ за довеждането на трезора до това състояние, да се сменят квесторите, които „откриха“ 3.5 млрд. капиталова дупка и изнасяне на стотици милиони левове в чували, да се назначат публично избрани квестори, които да покажат реалното състояние, да последват бързи решения. Рецептата си Михайловски подкрепи и с довода, чеKPMG, досегашният одитор на КТБ, може да направи одит за не повече от две седмици, но и този лост, странно защо, не се използва.
Бомбата от страна на бизнеса хвърли „откритието“ на конференцията Петьо Милков, почетен съпредседател на сдружението на отбранителната промишленост към Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той каза, че тази година е рекордна в размера на поръчките за специална продукция – към 1 млрд. лв. износ, при средногодишно досега около 300 млн. лева. Сметките на тази индустрия обаче са в КТБ, от тази банка ползват и половин милиард долара акредитив. Ако политиците решат да покрият само гарантираните влогове, това означава орязване на поръчки за стотици милиони левове, поне 25 000 заети в основното и съпътстващи производства на улицата и загуби за хазната в размер на поне 300 000 лева.
Стоян Александров пак повтори позицията си, че БНБ и правителството трябва да набележат и следват ясен план. „Одиторите не са в състояние да дадат категорична оценка за тези 3.5 млрд. лева. При тези кредити може да има такива под наблюдение, необслужвани и такива, довели до загуби. Ами ако всички те са провизирани по закон – първите с 10%, вторите – с 50%, а третите – със 100 процента. Тогава? Може да се окаже, че банката има добри активи за 5 млрд. лв., за каква капиталова дупка тогава се говори? Но БНБ и политиците нямат желание КТБ да бъде спасявана. Иначе защо не одържавяват нея, а не дъщерната „Креди Агрикол“? Защото апетитът на тези, които мътят водата, не е към банката, а към обезпеченията по кредитите й – големите български предприятия.
Така, след два часа обсъждания, истината излезе наяве.
Попитах на шега Малката секира: „Стуца, защо не ги уволниш тези политици и банкери, поне тези, които са в ръководената от теб в УНСС, катедра „Финанси“.
Стоян не се засмя.
