Доносници на бившата Държавна сигурност се оказаха още 85 от кредитните милионери в България. Това е поредната порция агенти с невърнати кредити за милиони, които Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и към разузнавателните служби на армията или накратко – комисията по досиетата, отчете тази седмица пред Народното събрание.
Това е 15-ият отчет на комисията, който обхваща само периода от декември 2013-а до едва отминалия юни 2014-а. Само за този период комисията е проверила 720 длъжници на банки, посочени в публикувания след кризата през 1997 г. списък на кредитните милионери, и е открила сред тях още 85 агенти. Те са били членове на управителни съвети или контролни органи в търговски дружества, изтеглили са милиони и впоследствие са върнали жълти стотинки, ако изобщо нещо са върнали.
Според отчета най-голямо се оказва участието на доносниците в източването на бившата Държавна спестовна каса – общо 31 от облагодетелствалите се от нея кредитни милионери са се оказали с „картончета“ като агенти. Следват кадрите на Българската народна банка, към която службите са проявявали подчертан интерес и са я наситили с доносници. След нея се подреждат клиенти на Банка за земеделски кредит, ЦКБ, Кристалбанк, Международна банка за търговия и развитие и Кредитна банка.
Това е просто поредният списък, който вади комисията, такива имаше и през 2013 г., а проверките продължават и до днес. Пълната бройка на хората от ДС, получили милиони от българските банки в началото на прехода, тепърва ще става ясен – дотук разкритите агенти с невърнати кредити са някъде към стотина. Комисията обаче откровено признава: за част от банковите длъжници липсват данни, по които да бъдат идентифицирани, и ще е нужно още време, за да се стигне до тях.
Извън тези „отчетени“ 85 агенти с милиони би трябвало да се добавят и още няколко имена, които излязоха наяве в началото на юли след поредните проверки за длъжниците на Балканска универсална банка, „Райфайзенбанк“ и „Юнионбанк“. От тези най-пресни решения на комисията като длъжник на БУБ за пореден път изплува името на „Агент Здравков“, под което се е подвизавал Георги Агафонов – бивш депутат от Българския бизнес блок и член на управата на Банка „Славяни“. Там е и колегата му както в банката, така и в парламента Христо Смоленов. Освен тях като част от управата на „Славяни“ в списъка попадат и Захари Захариев, Петко Колев, Петър Нейчев и Мирчо Пейковски. Сред длъжниците с досиета от ДС на „Юнион“, впоследствие прераснала в „Юнионбанк“, са изредени русенецът Боян Габровски, Димитър Димитров от Крумовград, Иван Христов от Петрич, Тенчо Тенев от Харманли и Тони Джунилов от Габрово – всичките управлявали „Източноевропейска петролна компания“ АД. А трима членове на управата на „Видахим“ – длъжник с милиони левове кредит от „Райфайзенбанк“ и „Балканбанк“, са посочени като доносници на ДС: Боян Беков, Любомир Йоцов и Методи Нинков.
В комисията не могат да кажат дали и каква част от получените от тези хора пари са върнати на банките през годините, а и това не е работа на техните служители. Те трябва просто да констатират няколко факта: наличие на агентурно минало, кредит с размер над 1 милион неденоминирани лева, който да е включен в списъка на кредитните милионери от 1997 г., защото към онзи момент е бил необслужван.
Списъкът на кредитните милионери с досиета от ДС отново придобива актуалност поради удивителната прилика между сегашната ситуация в държавата и тази от „революционната“ Жанвиденова зима на 1996 срещу 1997 г., която ще запомним с хиперинфлацията от 311% и масовия фалит на частни банки. Години по-късно подозренията, че този крах бе умишено предизвикан от кредитни милионери, които са поискали да се отърват от дълговете си леко и безпроблемно, се превърнаха в доказан факт – поне от журналистите, ако не от съда и прокуратурата. Затова страхът, че същото може да се случи и сега, е толкова силен.
Впрочем и през 1997 г. дребните вложители виеха огромни опашки пред затворените трезори с надеждата да спасят поне нещичко от скътаните си с честен труд пари. Повечето обаче не успяха. Не получиха и справедливост – за огромната сума от 2.7 трилиона стари лева, на колкото възлизаха тогава необслужваните кредити, осъдени и вкарани в затвора нямаше. Впоследствие стана известно, че от тези 2 трлн. стари лв. все пак някакви пари са върнати – около 547 сегашни милиона, което специалистите изчислиха на около 20% от взетите задължения.
Единственото, което народът тогава все пак получи като някакъв вид възмездие, бе списъкът на т. нар. кредитни милионери. Той бе изготвен благодарение на закон, вкаран от депутата в 38-ото Народно събрание Александър Каракачанов. И с неговия чл.1 от него бе отменена банковата тайна за всички лица с несъбираеми или неплащани повече от шест месеца кредити.
В този списък влязоха имената на над три хиляди физически лица и фирми. Проверката на агентурното минало на кредитните милионери обаче стана възможна едва през 2012 г., когато и те бяха добавени в списъка на лица, подлежащи на проверка от Комисията по досиетата.
От историята има полза само когато някой я чете и си вади поуки от нея. А в днешното Народно събрание очевидно няма кой да го направи. Затова и никой не очаква от сега действащите депутати да предложат толкова драстична мярка: да се смъкне банковата тайна от длъжниците на Корпоративна търговска банка – нещо, което би отговорило на поне част от въпросите, които е нормално да се поставят покрай бушуващия около нея скандал.
Но тогава току-виж вътре лъснат и депутати, и партии, и свързани с тях фирми и хора, а и още много, много въпроси…
Ирина Матева
