Сценарият за фалит на КТБ, чиито основни опорни точки стават видими с всеки изминал ден, разкрива една ужасяваща задкулисна действителност – срещу една банка, която според всички експерти е била изключително здрава, се води институционална война. Изпълнението на този сценарий обаче няма да свърши с прогнозирания ефект – смъртта на банката. Абсурдът е, че основните институционални участници във войната всъщност подкопават темелите на самата държавност и обричат на гибел имунитета й. Като резултат това би прехвърлило пораженията върху вложителите и акционерите във всички български банки – като вълна с очертанията и последиците на ограничен ядрен удар: в центъра на взрива всичко ще изгори, ударната вълна ще помете банковата стабилност и валутния борд, а радиацията ще унищожи до крак всичко живо, що все още мърда след 25 години лутане през пустинята на прехода.
Ако не беше този преход, днес много явления у нас биха имали друг смисъл. Може би щяхме да се пулим в неведение какво е искал да каже бившият премиер Иван Костов с изречението, че прокуратурата се използва като бухалка срещу КТБ. Един швед например едва ли би го разбрал. Смисълът на казаното обаче веднага проблясва в съзнанието ни, което е запазило представата за този спортен уред във файла "инструменти на силовото застраховане".
Ние сме наясно какво означава това. И въпреки това не смогваме да преглътнем смисъла, за който ни напомня Костов, защото абсурдът е голям. За да стане това, трябва да забравим какво всъщност имаме предвид под термина "институция". Досега това означаваше установен модел на действие при управлението на важни области от обществения живот, който е организиран върху общоприети и трайни във времето принципи на поведение. Смисълът на този модел е да прави живота подреден, координиран, сравнително предсказуем на базата на спазването и взаимния контрол на общите принципи.
Институцията "прокуратура", която според Иван Костов е бухалката в ръцете на неизвестните душмани на КТБ, има завидна историческа съдба. Този стожер на обществено-политическото и икономическото битие за първи път е уреден със Закона за устройството на съдилищата в България, написан през 1880 година. Още от името на закона се вижда, че ролята на прокуратурата е от жизненоважно значение за функционирането на останалите държавни органи във времето след Освобождението, та чак досега.
От седмици обаче ведомството на главния прокурор Сотир Цацаров прави всичко възможно, за да обезсмисли залегналата в същността й представа за независимост, обективност, безпристрастност и върховенство на закона. Тонове мастило се изписаха за влизането на прокурори и спецполицаи в КТБ далеч преди да се заговори за фалит и затваряне на банката. Кой знае защо прокуратурата влезе в ролята на банков надзор, с каквито задачи иначе е натоварена Българската народна банка. Това го пише черно на бяло в чл.2 от Закона за БНБ, където се посочва, че БНБ осъществява надзор върху другите банки с оглед поддържането на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. Държавното обвинение обаче иззе функциите на централната банка под предлог, че е образувано досъдебно производство, предизвикано от дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ. И оттам насетне събитията се натъкмиха според опорните точки на сценария за унищожаването на КТБ. Последва организирано теглене на корпоративни вложения и дирижирана паника чрез определени медии сред обикновените вложители.
Що се отнася до въведения специален надзор, поискан логично от акционерите на КТБ, той разкри, че в сценария особено място е отредено и на БНБ. Това също е институция с богата историческа съдба, дори създадена една година преди прокуратурата. Вместо да се осигури изчерпателен и обективен одит на КТБ, централната банка взе, че пусна сигнал до ВКП за кражба на огромни суми от банката на Цветан Василев, извършена в деня преди там да влязат квесторите. И се стигна до срамното за гуверньора пояснение на прокуратурата, че всъщност сумите са били теглени в продължение на три години – от 2011-а досега. Но и това все още не е доказано.
В необявената банкова война съществена роля играе и Народното събрание. Тази институция, която осъществява формата на управление на държавата, е с вързани ръце и е в основата на бушуващата у нас политическа криза. Многозначителен факт обаче е, че изваждането на парламента от политическата игра съвпадна по време с удара срещу КТБ и с опита за дестабилизиране на още две банки у нас. Случайно или не, неспособното да събере кворум и какъвто и да е консенсус между представените там партии Народно събрание лиши от трибуна централната банка, която според закона е задължена да се отчита там. И така вместо да настоява за сериозен одит на случващото се в КТБ, Централната банка написа сигнал до прокуратурата и единственото, за което се сети като спасителна мярка, е да предложи българските данъкоплатци да поемат тежестта на банковия срив.
Пред такава организирана атака КТБ няма никакви шансове. Освен ако институционалността в истинския й смисъл и действие не бъде възстановена. Надежда все още има. В противен случай авторите на сценария, мотивирани от амбицията да погребат истината за кредитните си портфейли даже ако е под отломките на цялата държава, ще спечелят.
