В единния банков надзорен механизъм могат да участват и държави, които са извън еврозоната или иначе казано – не използват еврото като валута. Присъединяването към този механизъм не означава приемането на единната парична единица. Надзорът влиза в сила от 4 ноември тази година и ще се осъществява от Европейската централна банка, чрез специално създадено звено към нея. В механизма участват задължително всички 18 държави от еврозоната, а останалите могат да се присъединят пожелание.
Тъй като банките в България са много по-малки на фона на големите европейски трезори, те се определят като „за по-малко значими обекти на надзор" и не са системно важни за стабилността на банковата система е Европа. Затова те не попадат под директния надзор на ЕЦБ , в чийто обхват влизат 128 финансови институции от еврозоната. Въпреки това, механизмът е отворен за всички държави, които пожелаят да се присъединят.
Съгласно Регламента на ЕС от 15 октомври 2013 г., в които са разписани конкретни задачи на ЕЦБ като надзорен орган, е посочено и точно как една държава извън еврозоната може да стане част от механизма за наблюдение на банки. За целта е необходимо съответната държава членка да уведоми другите държави членки, Европейската комисия, ЕЦБ и Европейския банков орган за искането си да установи тясно сътрудничество с ЕЦБ във връзка с банковия надзор по отношение на всички кредитни институции, установени в държавата.
С уведомлението си съответната държава членка се задължава да гарантира, че нейният национален компетентен орган (БНБ) ще спазва всички насоки или искания на ЕЦБ. Освен това централната банка се задължава да предоставя информацията за установените в нея кредитни институции, която ЕЦБ може да изиска с цел да направи цялостна оценка на тях.
Държавата също така трябва да отправи към ЕЦБ заявка за да влезе в т. нар." тясно сътрудничество" най-малко пет месеца преди датата, на която възнамерява да участва в механизма. В искането си тя трябва да посочи, че нейният национален компетентен орган ще се придържат към всички указания, насоки или искания, издадени от ЕЦБ от началото на сътрудничество.
Освен това е необходимо съответната държава членка да приеменеобходимото национално законодателство, за да гарантира, че нейният национален компетентен орган ще бъде задължен да приеме поисканите от ЕЦБ мерки по отношение на кредитни институции.
ЕЦБ има право да поиска и друга допълнителна информация, включително и информация за оценка на значимостта на кредитните институции.
До три месеца след това ЕЦБ изпраща своята предварителна оценка дали държавата може да участва в надзорния механизъм. Тя от своя страна разполага с 20 дни да представи своята гледна точка. Тази кореспонденция между ЕЦБ и съответната държава-членка е поверителна.
Когато ЕЦБ заключи, че конретната държава членка отговаря на всички необходими критерии, приема решение за създаване на тясно сътрудничество. То включва реда за прехвърляне на надзорните правомощия към ЕЦБ, датата на началото.
При вече действащо сътрудничество между странта членка и ЕЦБ, ако ЕЦБ реши, че националният компетентен орган на дадена държава членка следва да приеме мярка по отношение на кредитна институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг, тя дава инструкции на този орган, като посочва съответен срок. Този срок е най-малко 48 часа, но може да бъде и по-кратък ако приемането на решение не е абсолютно необходимо за предотвратяване на непоправими вреди.
Националните компетентни орган на съответната държава членка следва да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят задълженията си.
Ако обаче националният компетентен орган на съответната държава членка не действа в съответствие с препоръките и решенията на ЕЦБ, участието в надзорния механизъм може да бъде прекратено от страна на ЕЦБ.
Решението за това се съобщава на съответната държава членка и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. В решението се посочва датата, от която то се прилага, като надлежно се отчитат ефективността на надзора и законните интереси на кредитните институции.
Държавата членка също може да поиска прекратяване на участието й в надзорния механизъм след изтичането на три години от датата на публикуването на решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество в Официален вестник на Европейския съюз.
В искането се обясняват причините за прекратяването, включително, според случая, значителните отрицателни последици, ако има такива, по отношение на фискалните отговорности на държавата членка.
В такъв случай ЕЦБ незабавно пристъпва към приемането на решение за прекратяване на тясното сътрудничество и посочва датата на прилагане, която е в рамките на максимум три месеца, като надлежно се отчитат ефективността на надзора и законните интереси на кредитните институции.
