На 21 юли вложителите на Корпоративна банка все пак ще имат пълен достъп до парите си. Но ще трябва да оперират с тях през клоновете на "Креди Агрикол България". Тя ще е банката, която ще наследи всички влогове, депозити и сметки на клиентите на Корпоративна банка, както и част от кредитния й портфейл и всички ликвидни средства. "Креди Агрикол България" ще бъде одържавена, а неин собственик ще бъде Министерството на финансите. Тя ще се ползва и с цялата й необходима финансова подкрепа както от Фонда за гарантиране на влоговете, така и от фискалния резерв, и от БНБ. Това заяви управителят на Централната банка Иван Искров на специална пресконференция в петък. Там той представи резултатите от одитите, които специализираните компании "Делойт България", "Ърст енд Янг" и "АФА България" направиха на кредитните портфейли на поставените под особен надзор Корпоративна банка и дъщерната й "Креди Агрикол България".
"На 18, 19 и 20 юни след множество медийни публикации и страната, според нас, пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска банка от банката бяха изтеглени суми за близо 1 млрд. лева. На 20 юни, петък, в 11.40 часа, в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна търговска банка за поставяне на банката под специален надзор. Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите за първоначалните действия на Централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна търговска банка, а после и при свързаната с нея "Креди Агрикол България", обясни Искров.
Според управителя на БНБ резултатите от одитите на "Креди Агрикол България" са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния й портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво, заяви Искров. За разлика от нея обаче одиторите установили, че в Корпоративна търговска банка са извършвани действия, несъвместими със закона и с добрите банкови практики. "Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди въвеждането на квестурата съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., при положение че всички отпуснати от банката кредити са 5.4 млрд. лева. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер Цветан Василев", декларира управителят на БНБ. Поради липсата на достатъчно информация одиторите на Корпоративна банка са заявили пред ръководството на БНБ, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. "Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби", каза управителят на Централната банка.
Пак според Искров, по данни на квесторите на 19 юни 2014-а – само ден преди Корпоративна банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка огромно количество банкноти предимно в евро, чиято равностойност в национална валута е 205 887 223 лева. "Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай", коментира управителят на Централната банка.
Числата и нарушенията, за които Искров говори, са наистина шокиращи, но именно историята с унищожените електронни кредитни досиета, заради които одиторите не могли да оценят реалното състояние на Корпоративна банка, са основният аргумент на БНБ да вземе решение за прилагането на една непозната до момента у нас финансова операция, чиято крайна цел е да се гарантират парите на всички клиенти както на Корпоративна банка, така и на "Креди Агрикол България".
Същността й е в следното. Първо, всички задължения на Корпоративна банка към нейните клиенти се прехвърлят в "Креди Агрикол България", чието име ще бъде променено. Става дума за суми от около 6 млрд. лева. В "Креди Агрикол България" се прехвърлят и всички ликвидни активи на Корпоративна банка – пари по сметка и ДЦК, както и онази част от кредитния й портфейл, която се обслужва без големи просрочия и е добре обезпечена. Общата стойност на тези активи е около 3 млрд. лева. Разликата от близо 3 млрд. лв. ще бъде покрита със средства от Фонда за гарантиране на влоговете и ликвидни активи, предоставени от Министерството на финансите.
На следващо място, срещу осигурената ликвидност за "Креди Агрикол България", която да осигури сигурността на вложителите на Корпоративна банка, Фондът и финансовото ведомство стават кредитори на самата Корпоративна банка. Лицензът й ще бъде отнет, тя ще бъде обявена в несъстоятелност и управлението й ще бъде поето от синдици. Нейни кредитори, на първо място, ще са Фондът за гарантиране на влоговете и Министерството на финансите с вземания до размера на финансовата подкрепа, осигурена за "Креди Агрикол България", или около 3 млрд. лева. Длъжници на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка ще са всички онези компании, чиито кредитни досиета на обща стойност 3.5 млрд. лв., според БНБ, са били изтрити от електронната база данни на банката и поради това не може да бъде направена оценка за тяхното състояние.
От парите, събрани от тези кредити, ще се погасяват задълженията към Фонда и към Министерството на финансите. Това е един от начините да бъдат възстановени инвестираните в спасителната операция средства. Другият способ е след време държавата, или по-точно Министерството на финансите, да приватизира "Креди Агрикол България". Именно с цел извършването на тази приватизация собственик на "Креди Агрикол България" ще е Министерството на финансите, а не Българска банка за развитие, какъвто е бил първоначалният замисъл.
Описаната дотук операция се извършва за пръв път в България. По своя смисъл тя представлява схема по преструктуриране на активите на две кредитни институции чрез отделянето на трудносъбираемите вземания в една от тях – в случая Корпоративна банка, и прехвърляне на работещия бизнес в другата – "Креди Агрикол България". В Европа през последните години тя се прилага постоянно за закъсали кредитни институции. Регламентирането й в европейското законодателство е направено чрез приетата през май 2014-а Директива за финансово възстановяване и преструктуриране. В случая БНБ се опира именно на тази директива, но за да бъде тази операция легитимна от чисто правна гледна точка, са наложителни промени в българското законодателство. Проектозакон именно за такива промени ще внесе БНБ чрез Министерството на финансите. Освен това, както обясни финансовият министър Петър Чобанов, ще има и проектозакон, който ще описва всички необходими мерки за подкрепа на ликвидността на "Креди Агрикол България" и отражението им върху увеличаването на лимита на новоемитирания през 2014-а дълг и евентуалното му влияние върху бюджетния дефицит.
В цялата тази схема остават да висят няколко много важни въпроса. Първият е как така банковият надзор не е установил навреме какви проблеми има с въпросните заеми за 3.5 млрд. лв., чиито файлове са изтрити. Според служители на БНБ последната проверка на кредитния портфейл на Корпоративна банка е била направена през март 2013-а и резултатите от нея са били готови през май. Съгласно утвърдената от години методика са били проверени между 25 и 30% от предоставените заеми. Тази проверка не е установила нередности. Проблемните вземания са започнали да се трупат от средата на 2013-а. Що се отнася до самите кредити, подуправителят на БНБ Димитър Костов изрично подчерта, че не може да се твърди, че всичките заеми за 3.5 млрд. лв. са необслужвани. "В сегашните одиторски доклади се изказва предположение, че по различните заеми може да са необходими провизии в размер от 20 до 60 % от номинала на кредитите. Но поради липсата на информационните масиви не може да се направи точна оценка. Ако тези заеми се събират под строг контрол, е възможно много от тях да бъдат обслужени без проблеми, но това трудно може да се случи, ако задълженията на самата банка са под натиск от теглене на средства?", каза Костов.
Иван Искров припомни, че от 1997-а насам банковият надзор е изцяло прерогатив и задължение на подуправителя, който отговаря за това управление, и на никой друг в УС на БНБ. Точно по тази причина ние ще предложим промени в Закона за БНБ, който ще даде правомощия и отговорности по отношение на надзора както на управителя на Централната банка, така и на управителния й съвет", каза Искров.
Ще бъде интересно да разберем кои са тези длъжници, ако бъде възстановена документацията по кредитите за 3.5 млрд. лв., които ще събират бъдещите синдици на Корпоративна банка.
Банката растеше с бързи темпове при цели четири правителства. Ами никой ли не си дава сметка, че сред изчезналите документи може да се окажат и такива за фирми, които, ако бъдат проверени из основи, ще се окаже, че зад тях стоят лица, свързани с политически сили от целия спектър в Народното събрание. В този ред на мисли е добре органите на прокуратурата бързо да отговорят на въпроса кой, кога и по каква технология е трил файлове в информационната система на Корпоративна банка. А също да дадат възможност на евентуалните обвинени също да кажат своята позиция по въпроса. Защото триенето на файлове във високо защитена информационна банкова система не е работа за аматьори.
Що се отнася до тегленето на 205 887 223 лв. на каса, е добре да се разбере на какво основание и как е направено то. Без отговор на всички тези въпроси за всички ще е сложно да направят реална оценка на действията, които всъщност са извършени в банката през последната година. Добре е да се чуе и да се анализира и позицията на самите изпълнителни директори на Корпоративна банка. Защото те със сигурност имат свои обяснение и за изтритите файлове, и за изплатените милиони на каса. По тези въпроси истината тепърва трябва да бъде извадена наяве.
