Ето че дойде денят "Х". Денят, в който трябваше да стане ясно всичко от кухнята на КТБ и мерките, които ще се вземат, за да се защитят депозантите й. Денят на яснотата, обаче, беше удавен в думи, така че зрители, читатели и слушатели започнаха нищо да не разбират, а журналистите взеха да повтарят въпроси, зададени от колеги преди тях. Хаос!
Какво трябваше да разберем, а не разбрахме?
Първо, че има две принципни схеми, за решаване на проблема с депозитите в КТБ. Първият е по сегашното законодателство. Затварят банката и Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща на всеки вложител до 196 хил. лв. Останалите пари горят, бившите им притежатели получават по една студена вода. Социалното недоволство стига точката си на кипене, Фондът се изпразва (от 2.1 млрд. лева остават 700 млн. лв.), но пък дефицитът в хазната остава непроменен. Макростабилни сме, но микротревожни. И най-вече – не вярваме в банките.
Вторият вариант, които БНБ, съгласувано с политическите сили, президента, правителството, че даже и предварително с ЕС, диктува друго. Ако влезе в действие, той ще защити всички пари в КТБ, дадени й на кредит от граждани, фирми и общини. Невинните депозанти ще запазят всичко до стотинка, ще могат да го управляват или теглят. Цената на този лукс за една малка група от населението обаче се плаща от всички останали на цената на допълнителен дефицит. Нещо повече, свръхдефицит, над нормата от 3% на ЕС, което ще втренчи Брюксел още повече в нас.
Втората схема има шанса да се приеме. Но това трябва да стане в спешен порядък – до 21 юли, когато вложителите в КТБ трябва да имат парите си непокътнати на разположение в дъщерната банка на КТБ "Креди Агрикол". Едва ли някоя парламентарна група ще се превърне в гробокопач на стабилността. Но за всеки случай управителят на БНБ Иван Искров няколко пъти повтори: "Ние бяхме до тук! На ред са политиците". А накрая в отговор на журналистически въпрос каза: "Срокът е вчера!" Докараха го дори до крещене: "Нямам нито парламентарна група, нито съм председател на парламента".
Ето тези десетина ясни реда бяха отнесени от хаоса на глаголстването. На нарочната пресконференция в БНБ, посветена на одитния доклад на КТБ и бъдещите мерки, част от журналистите, по подозирани или мъгляви критерии не бяха допуснати. Протестите на низвергнатите стигнаха до ушите на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев и той изкара "на бис" Искров пред шепа безгрижни членове на комисията и много журналисти. И се случи това, което щеше да се случи сутринта – потоп от некомпетентност. Журналистическа и депутатска – тя пък плод и на предизборен нагон. И така почти четири часа.
А във въздуха самотно витаеше вече старият, изтъркан въпрос "Кой?"
Кой проспа кредитите за 3.5 млрд. лв., който всички знаят, че са лоши, но никой не знае до каква степен? Кой и как си гледа работата, за да може Цветан Василев да изтегли в деня преди да влязат квесторите над 200 млн. лв. в брой и да ги отнесе в неизвестна посока? И понеже цветанвасилевци логично не присъстваха, пешкира опра централната банка.
Какво реално се случи? Иван Искров хвърли цялата вина, доколкото я има на управление "Банков надзор". По закон от десетилетия той бил държава в държавата в БНБ, неговите проверки не стигали до ниво управителен съвет. Искров сега чак проумял грешката и веднага предложил с поправки в закона всичко, каквото провери и напише надзора да стига до неговото ниво. Иначе БНБ работела добре, той се стараел максимално, банковата система оцеляла без държавна помощ през цялата световна криза.
До тук добре. Но хората на Василев явно са гледали и мълчали. Мълчали и мислили, защото в късния следобед се обадиха. БНБ заяви, че "На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна търговска банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции. От банката казаха, че специалният надзор беше наложен, след като на председателя на УС на КТБ АД Орлин Русев беше отказана ликвидна подкрепа от БНБ. Катебейци опонираха и на заключението на одиторите, че "значителна част от портфейла сочи за свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер". Те казват, че първо, законът принципно не забранява свързаност, а въвежда правила, по които да бъде регулирана. Второ, всички свързани с банката лица, с които са сключвани банкови сделки, включително кредитни, са надлежно изброявани в одитираните годишни отчети на КТБ АД в съответствие с изискванията на закона и международните счетоводни стандарти. И така нататък – опровержения пункт по пункт. Докато писмото на КТБ завърши с тържествуващата поанта: "Как се случи така, че на "лошата" банка КТБ АД беше разрешена покупката на "Креди Агрикол България" ЕАД след обстойно изследване от страна на БНБ на актуалното й финансово състояние, и сделката беше финализирана един ден преди масираната атака срещу КТБ АД, а на 17 юни 2014 г. – три дни преди поставянето на КТБ АД под особен надзор БНБ уведоми цялата общественост, че: "БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално". В кой случай БНБ каза истината – тогава или сега?"
Цветан Василев също зададе въпросите си.
"Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които пожелаха да я унищожат. Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от господин гуверньора, са липсата на досиета за оценката. Нима някой си мисли, че това е било възможно? Естествено е, че досиетата са в следствените органи. Чия заповед изпълнявате Вие, господин гуверньор? Не е ли странно, че Вие не защитихте Вашия подуправител, когато беше обвинен, преди да бъдат събрани каквито и да било доказателства? Така ли защитавате независимостта на една от най-старите институции на демократичното общество в България?", пита Василев.
Банкерските спорове ще ги решава … прокуратурата.
Законовите обаче, …депутатите, но първо трябва да оставят въпроса "Кой?" за по-късен етап. Вместо това обаче те се занимаха с политагитация, при която по повод на КТБ се обсъдиха и въпросите за 12-те млрд. нова дупка в хазната за управлението на Орешарски (герберката Лиляна Павлова), за "пълен провал на управлението. Днес ключовата дума недоверие се пренася и към БНБ. Имаме ли финанасво разузнавене, имаме ли контрол върху прането на пари? Какво направиха контролните органи? Къде е ДАНС в тази ситуация?" (Менда Стоянова) и как сега при това положение и кога ще влизаме в Европейския банков съюз и ще приемаме еврото (бъдещият депутат Радан Кънев.)
Искров по едно време скочи и на политиците, направи го на езоповски език: "Работим в раздрусана политическа обстановка при която всеки дърпа каруцата на своя страна".
Но продължението на тези думи, никой не коментира. Как така една банка за броени години постигна развитие, което други банки при други условия постигат за десетилетия (перефразирам Георги Димитров). И не беше ли държавата, която подпомогна този процес в рамките на три правителства с най-добро надебеляване при ГЕРБ, а сега нейните (на държавата) бивши и сегашни ятаци се спотайват зад категоричността на БНБ.
