Стотици хиляди думи се изговориха и тонове мастило се изписа за почти неизбежното потъване на здравната каса. Но едно от най-компетентните и аргументирани мнения, върху което си струва човек наистина да се замисли, бе дадено от бившия здравен министър и бивш директор на НЗОК д-р Илко Семерджиев. Здравният експерт каза, че в момента някой се опитва да срути касата с произволни публични приказки и с изнасяне на неверни данни в политическото пространство. Той сравни случващото се с кампанията срещу банковата система, довела до масова паника сред вложителите. По думите му заради неверните приказки за състоянието на здравната каса през последните месеци се е появил невероятен наплив от пациенти към болниците. Семерджиев отчете, че 45% от хоспитализациите за първото полугодие на 2014-а са направени през спешните отделения, но едва 5% от пациентите са останали в интензивните и реанимациите, което е явен признак за системни злоупотреби.
„Това са неща, които не зависят само от числата във фиксирания бюджет, а са въпрос на оперативно управление. То очевидно е изгубено. Основната вина е на тези, които говорят по медиите по един абсолютно безсъдържателен и панически начин. Когато кажете: през септември парите свършват и вие повече няма да бъдете лекувани, всеки, който има хронично заболяване и се чувства застрашен, тича веднага в болницата, дори да му няма нищо. Това е паника, която наподобява банковата“, изтъкна бившият министър.
Семерджиев допълни, че е странно да се говори за актуализация на бюджета на касата за 2014-а при сегашното финансово положение. Той напомни, че в отчета на Министерството на финансите за първите четири месеца на годината е записано, че в касата се очертава дефицит от 172 млн. лв., а сега изведнъж ръководството на осигурителния фонд прогнозира недостиг от 328 млн. лева.
„В Закона за държавния бюджет са заложени два буфера за различни разходи към бюджета на Министерството на здравеопазването. Единият е от 194 млн. лв., а другият – от 188 млн. лева. Това са 382 млн. лв. сумарно, които още не са използвани, а вече говорим за актуализация. Когато имате предвиден дефицит от 172 млн. лв. и той е нараснал до 328 млн. лв., а в същото време имате 382 млн. лв. неизползвани, за какво всъщност говорим? Очевидно става въпрос за политическа кампания“, заяви Семерджиев.
Тази теза до голяма степен бе потвърдена от финансовия министър Петър Чобанов, който на петъчния парламентарния контрол разкри, че към 31 май 2014-а дефицитът на Националната здравноосигурителна каса е едва 166 млн. лева. Според министъра Чобанов обобщените данни показват, че няма „драматична промяна“ спрямо май 2013-а, а допълнителният недостиг от 88 млн. лв. е получен от плащанията за болниците за периода октомври – декември 2013-а, които бяха прехвърлени за тази година. Той отчете, че към 31 май са изразходвани 46% от предвидените разходи на касата – 1.3 млрд. лв. при общо разходи от 2.82 млрд. лева. Събираемостта на здравните осигуровки е 52%, като увеличението спрямо миналата година е 169 млн. лева.
„Решението за актуализацията на бюджета на касата е решение на целия Министерски съвет. В момента се изготвя доклад по темата, който трябва да бъде одобрен от правителството. Ако министрите стигнат до решение за актуализация, то трябва да бъде внесено и одобрено от Народното събрание“, обясни Чобанов.
Досега актуализация на бюджета на осигурителния фонд от 328 млн. лв. поискаха Надзорният съвет на институцията, здравното ведомство, Лекарският съюз, болниците и аптекарите. Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова обяви, че освен актуализация на бюджета максимално бързо трябва да се промени законодателството в частта му за болничната помощ и лекарствата. Очаква се някои дейности догодина да бъдат прехвърлени към извънболничната помощ, а личната карта да се използва като електронен идентификатор, в резултат на което ще се реализират икономии от около 10%, или 282 млн. лева.
