Според една мъдрост законът е като паяжина, в която малките насекоми загиват, а големите благополучно преминават. Когато и да е била измислена, все още е съвсем актуална. Последният пример за това ни го даде българският парламент, който след едноседмична агония най-сетне заработи. Та едно от първите нормотворчески деяния на едва събралите се депутати бяха поправките в т. нар. закон срещу офшорките. С тях уж се налагат нови ограничения за фирмите с неясни собственици, но в действително се разхлабва сериозно режимът за участието им в икономиката. Въпросните текстове очевидно са доста спешни и важни, след като попаднаха в консенсусната законодателна програма на Народното събрание, договорена между ГЕРБ, БСП и ДПС.
Най-съществената поправка в Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица, както е цялото име на норматива, е свързана с ограничаването на обхвата му. Съгласно действащите сега разпоредби той засяга дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и опериращи пряко или косвено у нас, както и фирми с незначителна свързаност (включително само една акция) или въобще нямат пряка връзка с компании, извършващи дейност в България. Например, когато българско дружество е под общ контрол с офшорка, без обаче двете предприятия да имат каквото и да било отношение помежду си.
„Това може да доведе до ограничения и пречки за чуждестранни инвестиции в България, без реална икономическа или бюджетна полза за страната“, казва авторът на промените и председател на бюджетната парламентарна комисия Йордан Цонев (ДПС). Точно затова сега се предвижда понятието „свързани лица“ да се замени с „контролирани от тях лица“, като за целта се взимат определенията за „контрол“ от Търговския закон. За такива ще се приемат физически или юридически лица, притежаващи повече от половината от гласовете в общото събрание, имащи право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган или можещи да упражняват решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор.
Въвежда се и дефиницията на „Действителен собственик“, който „пряко или непряко притежава повече от 25 на сто от дяловете или акциите на юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролира“.
Наред с това депутатите решиха да се въведат прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат. Или казано на народен език – предоставиха на офшорките възможности за измъкване. Така например нормативът няма да обхваща дребни участия (до 10%), с които дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим или неговите действителни собственици, не могат реално да контролират българска фирма или дейност в България. Обяснението е, че в противен случай може да се стигне до ситуация, при която заради притежаването от офшорка на една акция в банка, застрахователно или пенсионноосигурително дружество да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност (с аргумента – необявяване на данни за действителен собственик).
С гласуваните корекции в норматива ще отпадне и изискването всички обстоятелствата около собствеността на „сенчестите“ фирми да се вписват в Търговския регистър. Вместо това се предлага да бъде създаден специален Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията. Така обаче широката публика няма как да разбере каквото и било за хората, застанали зад островните компании. Достъп до тази информация ще имат само Националната агенция за приходите, Държавна агенция „Национална сигурност“, специализираните регулаторни органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други. При това само след официално заявление.
Освен всичко друго поне още шест месеца въпросният закон ще си остане нещо като указание за фирмите с неясен капитал, които работят у нас. Това е така, защото депутатите им дават допълнителна отсрочка да оперират необезпокоявано до 31 декември 2014-а. Пред в. „БАНКЕРЪ“ Цонев обясни, че това се прави в отговор на получените десетки писма от институции, сред които Комисията за финансов надзор, Централният депозитар, Българската фондова борса, браншови организации и други.
„Още в началото заявих, че законът ще търпи редица корекции заради изключително сложната материя. Това е първият ни опит да регламентираме отношенията с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и е нормално да има пропуски или неточности. Опитал съм се да приложа всички забележки, които получих“, отбеляза депутатът. По думите му новият срок от шест месеца, който се дава за изпълнение на нормативните изисквания, се налагал поради въведените допълнителни забрани. Има се предвид, че към сегашното ограничение офшорките да участват в банковия и финансов сектор, застраховането, пенсионните и здравните фондове, концесиите, обществените поръчки, приватизационните сделки, придобиването на държавно или общинско имущество, енергетиката, хазарта, търговията със стоки с двойна употреба, мобилните комуникации, ВиК мрежите, медиите и др. бе прибавена и забраната такива фирми да влизат в договорни отношения с държавата и общините, с техни търговски дружества, както и да получават сертификати за приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите.
