Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер разполага с по-малко от месец, за да избере между две непопулярни опции: да изпълни обещанието си никога да не връща дългове към хеджингови фондове или да преговаря с тях, за да избегне повторение на дълговата криза от 2001-ва, която принуди предшественика й да избяга от президентския дворец с хеликоптер. Ако се вземат предвид икономическият спад и редуцирането на валутните резерви на страната до 29 млрд. щ. долара, тя по-скоро ще избере по-малкото зло – да плати 1.5 млрд. щ. долара, смятат икономисти.
Фернандес вече направи първите стъпки да върне Аржентина на световните кредитни пазари, след като през 2001-ва спря да обслужва държавния си дълг. От октомври 2013-а насам дамата плати около 500 млн. щ. долара на пет компании, които спечелиха искове, внесени в арбитражния съд на Световната банка, компенсира испанската група „Репсол“ за одържавяването на аржентинското й поделение – YPE,и се съгласи да върне 9.7 млрд. щ. долара непогасени задължения на кредиторите от Парижкия клуб. Сега й остава да направи последната крачка – да се договори с хеджинговите фондове, които нарича „лешояди“. Ако не успее да постигне споразумение с тях, това ще пресуши паричните резерви на страната и ще окаже допълнителен натиск върху песото. Евентуален успех обаче ще позволи на Фернандес да изтегли нови заеми и да продължи да прави разплащания при бюджетен дефицит, който през тази година се очаква да се увеличи до 6% от БВП.
Проблемите на Буенос Айрес произтичат от решение на щатския съдия Томас Грийза, прието на 16 юни, който блокира лихвено плащане на Аржентина по държавни облигацииот две преструктурирани емисии, докато страната не изплати и дължимите главници на притежателите на книжата от фонда NML Capitalна милиардера Пол Сингър. Това означава, че Буенос Айрес е пропуснал да внесе до 30 юни лихви за 539 млн. щ. долара и в 30-дневен срок ще трябва или да се договори с кредиторите, или да обяви втори фалит за последните 13 години. Аржентина обеща да изпрати делегация в Ню Йорк на 7 юли, за да се срещне с назначения от съда посредник Даниел Полак.
Съдебното производство датира от 2001-ва, когато бившият аржентински президент Фернандо де ла Руа ограничи кешовите тегления от банките, за да предотврати крах на националната финансова система, което предизвика масови протести, прераснали в насилия и довели до десетки убити. В резултат Де ла Руа подаде оставка и избяга от президентския дворец с хеликоптер, за да избегне схватка с протестиращите. Седмица по-късно Аржентина обяви, че спира обслужването на дълг в размер на 95 млрд. щ. долара.
Бившият президент и съпруг на сегашната президентка – Нестор Кирхнер, който дойде на власт през 2003-а, две години по-късно преструктурира дълга. Инвеститорите приеха той да бъде редуциран със 70 процента. През 2010-а се проведоха нови преговори, при които бяха преоформени 92% от задълженията.
Ако Буенос Айрес не изпълни съдебното решение, това ще тласне страната във фалит, ще качи инфлацията там до 40%, ще спре притока на инвестиции и ще доведе до рязък спад започналото да се охлажда стопанство, прогнозира икономистът Диего Джакомини от консултантската компания Economia y Regiones. Той е пресметнал, че Аржентина ще има нужда от кредити на стойност между 13 и 17 млрд. щ. долара, „за да изкара до края на 2015-а, без да загуби прекалено много резерви и без да девалвира значително националната валута“.
Страната дължи на собствениците на облигации 15 млрд. щ. долара, или малко над 50% от валутния си резерв, но има възможност да плати, въпреки че госпожа Фернандес се зарече миналия месец, че „едно от нещата, по които няма да преговаряме, е да хвърлим страната на хищниците (бел. ред. – хеджинговите фондове), които искат да я разкъсат на парчета“.
