Единната европейска валута отново се насочи към 1.36 долара за едно евро, след като опита пробив над 1.3650 щ. долара. Това стана след заседанието на управителния съвет на Европейската централна банка на 3 юли. На него бе решено основната лихва на еврозоната да си остане 0.15%, а кредиторите от общността да продължат да плащат по 0.1% от размера на депозитите над изисквания норматив, които държат в ЕЦБ. Новият момент е, че от 1 януари 2015-а европейските централни банкери ще започнат да провеждат заседанията за паричната политика на общността не всеки месец, както става сега, а веднъж на шест седмици.
Лихвеното решение на ЕЦБ не учуди икономистите, след като през юни институцията обяви пакет от извънредни мерки за борба с напиращата дефлация. Особено след новината, че през същия месец годишната инфлация се е задържала твърдо 0.5% – едва една четвърт от целевите 2% на ЕЦБ, и твърдо в „опасната зона“ според определението на централните банкери.
Появиха се и индикации, че възстановяването на еврорегиона се забавя. Производственият ръст на общността леко се понижи през юни, основно заради по-дълбокия спад на производствената активност във Франция. По традиция движещата сила на блока е Германия, подпомагана от периферните държави от еврозоната.
Индексът, отчитащ представянето на сектора, е намалял от 52.2 пункта през май на 51.8 през юни – най-слабата стойност от ноември 2013-а. Все пак тя остава над 50 точки, което е белег за растеж. Индикаторът на заетостта пък се е понижил до 49.5 пункта – най-ниското ниво за последните девет месеца.
Безработицата в Италия се е увеличила до 12% през май след ревизираните 12.5% през април. Това е малко под рекордните 12.7% от януари и февруари. Безработицата сред младежите между 15- и 24-годишна възраст обаче леко се е понижила – от априлските 43.2 на 43% през май.
По оценка на Крис Уилямсън – главен икономист в компания „Маркит“, която изчислява индексите, последните данни „увеличават притесненията, че възстановяването на еврозоната губи скорост и общата картина напомня колко нестабилен изглежда подемът в региона“. След незначителния икономически растеж от 0.2% в периода януари-март до края на годината се очаква тримесечният ръст да е само 0.3-0.4 процента.
Напоследък се наблюдават разлики в политиките на най-големите световни централни банки – това е резултат от нееднаквата скорост, с която се възстановява глобалното стопанство. Докато Федералният резерв и „Бенк ъф Инглънд“ започват да говорят за скорошния край на паричната подкрепа за стопанствата на страните след кризата, шведската „Риксбанк“ на 3 юли понижи основната си лихва с 0.5% и съобщи, че до края на годината няма да има никакви лихвени увеличения. Което предизвика рязък срив на шведската крона. Същия ден управителят на Резервната банка на Австралия Глен Стийвънс провокира спад на австралийския долар с коментара си, че националната валута е „надценена“ от гледна точка на повечето икономически параметри. Австралийските централни банкери запазиха през седмицата основната си лихва на рекордно ниските 2.5 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше особено активен в дните на провокираната от слухове криза в банковата система, като дневният валутен оборот на 27 юни (петък) и на 30 юни (понеделник) надхвърли 3 млрд. евро (5.87 млрд. лева). Делът на щатските долари в купената и продадена валута на 27 юни достигна 6.67% и 7.88% на 30 юни. Впоследствие пазарът се успокои до обичайния дневен оборот от 1584 млн. евро (3098 млн. лева) и 1% участие на щатската валута.
