Очевидно апетитът на депутатите в сегашното Народно събрание, което ще остане в историята като най-дълго преживялото на командно дишане, не е намалял. А определени политически сили не престават да завземат нови и нови територии в икономиката. Движението за права и свободи, разбира се, е сред отличниците в тази „игра“. През изминалата седмица зад спектакъла „тука има, тука нема“ по отношение на кворума в залата в комисиите се подготвяха бързичко да „претупат“ внесения преди десетина дни нов закон за тютюна. Според специалисти с него не просто се установява контрол върху производството на тютюн, но се поставя под контрол цялата верига отизкупуването на суровината, през преработката му и търговията със суров и преработен тютюн до вноса и износа на тютюневи изделия и на оборудване за производството им.
Анонсът за подготовката на този норматив дойде отдавна – още по време на протестите на тютюнопроизводителите в края на миналата и началото на тази година, когато закъсняваше изкупуването на продукцията им. И ако предположим, че част от сегашните промени в закона, които засягат отношенията между производители и изкупвачи, ще решат тези проблеми, неминуемо изниква въпросът дали те са подчинени на правилата на нормалната пазарна икономика?
Защото под благовидната маска на загрижеността в проекто-норматива са се „промъкнали“ и доста други, меко казано, озадачаващи текстове. Според редица бизнесмени от бранша от цялата му „концепция“ става ясно, че основната цел е да се върне държавата в сектора и да се централизира управлението му в ръцете на нов административен орган.
Така им звучи чл.13, в който се казва: „Производството на тютюн се извършва по технологични инструкции за производство, бране, сушене и производителска манипулация, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните“.Другата доста спорна идея е тази за създаването на национална тютюнева камара, която ще играе ролята насъвещателен и помирителен орган. В него по презумпция щели влязат „представители на организации на производителите, преработвателите, производителите на тютюневи изделия и научните среди. Една от неговите функции ще бъде да „участва в разработване на механизми за стабилизиране на пазарите на суров тютюн и намаляване на диспропорциите при предлагането и търсенето на суров тютюн, при спазване на приложимите правила за защита на конкуренцията“.Проектонормативът предвижда и разработване на петгодишна национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството.
На практика проектонормативът налага
пълен контрол върху тютюнопроизводството
защото, за да могат да произвеждат и съхраняват суровина, тютюнопроизводителите задължително ще трябва да се регистрират. Те ще бъдат задължени да предоставят подробна оперативна информация за производството, за земите (както и основанието за тяхното ползване), за сключените договори за изкупуване, за произведени количества по сортове и произход. И това се отнася както за предстоящата, така и за предишната кампания.
Освен това се предвижда
създаването на регистри
и на изкупвачите и търговците с промишлено обработен тютюн, които също ще са длъжни да предоставят подробна информация за фирмите, за помещенията за съхранение, за произхода и основанието за притежаваните средства за извършване на дейност, както и програма за дейностите, които се предвиждат с изкупения тютюн. Промишлените преработватели ще подлежат на разрешителен режим. За регистрацията на изкупвачи, търговци и промишлени преработватели, естествено, ще има държавна такса.
В тази демонстрирана „грижа за производителите“ вносителите на проекта са предвидили купувачите да „не могат да откажат изкупуване на договорените количества тютюн и до двадесет на сто от определените в договора прогнозни количества тютюн, произведени от същите площи“. В случай че възникне спор по отношение на качеството на изкупуваната стока между двете заинтересовани страни, е предвидена възможност за арбитраж от независим експерт… одобрен от държавата. Лесно е да се предвиди до какви ефекти може да доведе поставянето на изкупвачите в такава неблагоприятна позиция. Един възможен изход за тях би бил да започнат да задоволят нуждите си от сурови тютюни от съседни държави, където производството би се увеличило при проблеми с реализацията на българските тютюни. И при този вариант обаче пазарният играч пак ще бъде контролиран от нова свръхагенция по тютюна, чието създаване се предвижда с проектозакона.
Основният механизъм за концентрация на власт в сектора обаче ще бъде
бъдещата Изпълнителна агенция по тютюна
В нея е предвидено да се съсредоточат сериозни правомощия. Тя ще осъществява контрола по производството, окачествяването (като привлече независими експерти), изкупуването, промишлената обработка на тютюна, както и по отношение на размера на максимално допустимите равнища на емисии в цигарите. Тя ще следи за спазването на закона и ще налага санкции и глоби. Точно тя ще е и органът, който на практика ще дава достъп до всички обекти, помещения и площи, както и до цялата документация на контролираните от закона физически и юридически лица. Агенцията ще може да налага глоби, ще дава предписания, ще предлага да се отнемат разрешителни и регистрации, да изземва тютюн в полза на държавата. Правомощията по издаване на разрешителни за производство на тютюневи изделия също ще бъдат прехвърлени към нея (в момента това е ангажимент на Министерския съвет).
Точно този вид концентрация на правомощия някои експерти определят като създаване на
своеобразна полиция по тютюна
която лесно може да служи за натиск и дори за изхвърляне от пазара на неудобни или нежелани играчи.
Към всичко казано дотук не можем да не добавим още един немаловажен щрих в тази посока. На заседанието на Министерския съвет през седмицата пък министрите одобриха една доста показателна поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Преди две години парламентът забрани (по предложение на цигарения бос Емил Димитров) продажбата на заготовки с филтър за свиване на тютюн под предлог, че се ползва незаконен тютюн и се ощетява бюджетът. Сега кабинетът реши това ограничение да отпадне.
Истинската причина за отпадане на забраната според запознати с интригите в този бизнес обаче се корени във факта, че най-големият производител на т.нар. цигарени гилзи – пловдивската фабрика „Юрий Гагарин“, смени собственика си (отново скрит в офшорни зони) и вече е сред придобивките на бизнес кръг, за който се твърди, че е близък до Делян Пеевски.
Това на практика облагодетелства бизнеса на най-големия играч на този пазар с филтри. „Булгартабак холдинг“, смятат запознати. Тютюневият мастодонт ще може спокойно да си продава цигарени заготовки за свиване на насипен тютюн и ще продължава да си разширява бизнеса. Какъв е далечният прицел на това може би ще се разбере след насроченото за 10 юли общо събрание на акционерите й.
Декларираните официални мотиви на кабинета за тази поправка са други – в тях се казва, че съществуващата забрана за продажба на цигарени заготовки и санкциите към нарушителите й нарушават европейското законодателство.
