Плодовете и зеленчуците са само наполовина толкова хранителни, колкото са били преди 60 години, показва ново проучване.
Земеделската продукция, която се прибира днес, не съдържа достатъчни количества важни хранителни вещества, включително витамин C, калций и желязо, поради драстичното влошаване на качеството на почвите. До този извод са стигнали изследователи от базираната във Великобритания организация Deep Science Ventures.
Според изследователите американските плодове и зеленчуци са само наполовина толкова хранителни, колкото са били преди 60 години.
Потребителите трябва да ядат два пъти повече от много видове плодове и зеленчуци, за да получат същите количества минерали – като мед, магнезий или калий – каквито са се съдържали в тях през 60-те години. Хлябът, зърнените храни, ябълките, грахът и морковите също са загубили между 20% и 50% от няколко ключови хранителни вещества.
„В продължение на 60 години измервахме продоволствената сигурност чрез калориите и по тези показатели постигнахме забележителни резултати“, пише Уил Съмърс, един от авторите на критичния доклад.
„Но тихомълком изпразваме храната си откъм това, което се съдържа в нея.“
Зелената революция е увеличила производството, но е пренебрегнала хранителната стойност
От началото на Зелената революция през 60-те години земеделските системи успяват значително да увеличат световните хранителни запаси и добивите от зърнени култури.
Според изследователите обаче това движение е пренебрегнало хранителното качество на продукцията. В резултат около 2 милиарда души по света страдат от т.нар. „скрит глад“ – недостиг на микроелементи, въпреки че приемат достатъчно калории.
Недостигът на хранителни вещества се дължи на влошаващото се качество на почвите.
С разпространението на свръхпреработените храни, които прикриват намаляването на важните хранителни вещества през последните 60 години, средният калориен прием на човек се е увеличил в световен мащаб.
Това обаче е довело до явление, което изследователите наричат „тройна тежест“ – състояние, при което затлъстяването съществува едновременно със скрит глад.
Използвайки исторически бази данни за храните и дългосрочни архиви на земеделски култури, включително проби от пшеница, обхващащи период от 160 години, изследователите са установили систематичен спад от 20% до 50% в съдържанието на минерали и протеини в редица основни храни.
Според проучването недостигът на микроелементи струва на държавите до 3% от брутния им вътрешен продукт годишно под формата на загубена производителност и разходи за здравеопазване.
Същевременно той увеличава рисковете от хронични заболявания, влошено здраве на майките и нарушения в развитието на децата.
Повишаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, широко разпространеното влошаване на почвите и земеделските политики, насочени предимно към увеличаване на добивите, заплашват да задълбочат хранителната криза през следващите десетилетия.
Четете още: Колко здравословна е салатата с пилешко месо
