На десетата година от въвеждането на законодателството за отнемане на т. нар. необясними богатства Върховният касационен съд (ВКС)потвърди, че то е ялово и няма да има сериозни резултати от прилагането му. С дългоочаквано тълкувателно решение, издадено по искане на омбудсмана Константин Пенчев, общото събрание на гражданската колегия на висшата съдебна инстанция реши, че за да се конфискува имущество чрез механизмите на гражданския процес, трябва да има връзка между придобиването му и осъществената от съответното лице престъпната дейност. Тълкуването се отнася само за отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (популярен като закона „Петканов“), по който все още се водят повечето дела за конфискация. Десетки от тях бяха спрени още миналата година в очакване на тълкувателното решение, което наложи ВКС да излезе и с предишно тълкуване законно ли е станало това. Съгласно него спрени останаха само делата пред самия ВКС, които сега също ще бъдат възобновени.
Съдът трябваше да реши как да уеднакви съдебната практика, тъй като бяха изказани противоположни схващания от отделните състави. Според едни съдии не е необходимо да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото. Достатъчно е лицето да не може да докаже законен източник на доходите за придобиването му, за да бъде то отнето. Други съдии отсъждат, като следват точно обратната логика – такава връзка (пряка или косвена) е необходима. И дори ако лицето не може по никакъв начин да обоснове законния произход на средствата, придобитото с тях имущество не може да му бъде отнето, ако в хода на делото не се установи връзката му с извършена от него престъпна дейност, за която то е било осъдено с влязла в сила присъда на наказателния съд. Именно това второ тълкуване ВКС определя за правилно, а то е добре дошло за „клиентите“ на комисията за отнемане на необясними богатства.
С довода, че законът не бива да се тълкува разширително и поправително, тъй като става въпрос за принудително и безвъзмездно лишаване от имуществени права, ВКС се позовава както на заглавието му, така и на разпоредбите, определящи неговите цели и обхват. От тях е видно, че в закона „Петканов“ законодателят е наблегнал на връзката между произхода на имуществото и престъпната дейност, в резултата на което се е получил скопен хибрид между наказателна и гражданска конфискация. Вярно е, че законът не иска тази връзка да бъде безспорно установена, а само да може да се направи основателно предположение, че я има. Което дава шанс някои от делата все пак да бъдат спечелени от държавата. Това формално освобождава комисията от задължението да доказва по несъмнен начин, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Това задължение е прехвърлено към притежателя – тъй трябва да убеди съда в обратното. А на практика това става с представяне на доказателства за законен произход на средствата.
Макар, че аргументите на ВКС имат опора в тълкувания закон „Петканов“, съдът подсказва достатъчно ясно своята изначална неприязън към този тип законодателство. Това личи от напомнянето, че в закона са изброени изрично престъпните състави, които дават основания на държавата да започне процедура по отнемане на имущество след влязла в сила присъда. В новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество подходът в тази насока е обаче същият. Въпреки че той вече не изисква влязла в сила присъда (достатъчно е да има повдигнато обвинение), производството по отнемане на имущество може да започне само ако обвинението е повдигнато по определен брой изчерпателно изброени престъпни състави. И ако следваме логиката на ВКС, можем да запитаме какъв е смисълът от посочването им, ако законодателят не държи сметка за връзката между престъпление и имущество, макар че изрично не го посочва.
Подобно възражение може да бъде противопоставено и на аргумента, че щом конфискацията по стария закон е допустима само след влязла в сила осъдителна присъда, законодателят обвързва гражданската конфискация с предходно доказване на престъпната дейност по правилата на Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекси. Това обаче е валидно и по отношение на действащия закон, макар и в по-малка степен. Повдигането на обвинение наистина не е равнозначно на влязла в сила осъдителна присъда, но е резултат от усилията на разследващите в първата (досъдебната)фаза на наказателния процес. За да го има, те работят понякога с години, полагайки усилия да докажат престъпната дейност. И щом производството за гражданска конфискация може да започне едва когато този резултат бъде постигнат, излиза, че новият закон следва като цяло философията на стария. Точно обратното на онова, което твърдяха неговите автори и вносители – че въвеждат гражданска конфискация в чист вид, при която не се държи сметка за наказателното производство.
От мотивите на ВКС в тълкувателното решение става ясно, че съдът изобщо не е склонен да приеме концепция за конфискация, различна от традиционната. Изрично е наблегнато на тезата, че отнемането на имущество по специалния граждански закон представлява „допълнително наказание, извън тези по НК, което се налага не по реда на НПК, а такъв подход е недопустим за законодателя“. Вместо да разграничи принципно гражданската от наказателната конфискация съобразно тяхната различна философия, съдът ги смесва и дава явно преимущество на втората. Но пък и сочи основната и парадоксална разлика между тези два вида имуществени санкции. При наказателната конфискация санкцията трябва да съответства на престъпното деяние, но няма значение дали придобиването на конфискуваното имущество е във връзка с престъпната дейност на дееца. А при гражданската конфискация не се търси съответствие на санкцията с престъпната дейност, но пък се търси връзка между нея и конфискуваното имущество. Признавайки, че двата института имат различен обхват, съдът очевидно дава предимство на единия, гледайки на втория като негов нежелан придатък.
Колко от делата ще бъдат изгубени от комисията по конфискация в резултат на тълкувателното решение не е ясно. В последните месеци председателят й Пламен Георгиев алармира многократно за опасността от такова развитие на нещата, което вече е факт. И въпреки че настояваше категорично за тълкуване в обратната посока, сега Георгиев смени светкавично тона, твърдейки, че проблем всъщност няма. Съдебната практика бездруго била такава и комисията не губела много дела. Но пък онези, които губела, били точно защото не може да бъде доказана връзката между извършеното престъпление и придобитото имущество. Изглежда, логиката на подобно поведение е да не се рита срещу ръжена, пък докъдето го докараме. А логиката на въпросното тълкувателно решение е следната: може да си милионер без ден трудов стаж в живота си, да си престъпник с влязла в сила присъда, но щом съдът не види връзка между двете – халал да са ти милионите.
