Между 30 и 40% от българите се оплакват, че са станали жертва на "неправилно проведено медикаментозно лечение". Това показват данните от изследване за лекарските грешки и реакцията на съдебната система, проведено от анализатора Тихомир Безлов. Според него броят на лекарските грешки у нас, съобщени от потърпевши, самоопределящи се като жертва, се движи годишно в диапазона 35-45 хиляди души.
Една пета от пациентите се оплакват от неправилно проведено оперативно лечение, 4% – от получени вътрешноболнични инфекции, а други 2% смятат, че са получили грешна рецепта. Безлов твърди, че броят на пострадалите, които са потърсили отговорност извън здравните санкционни механизми, е между между 500-1500 годишно. Изследването показва, че при 45% от пациентите лекарската грешка е донесла вредни здравни последствия, за 30% от анкетираните тя е имала психологически измерения, а за 20 на сто те са финансови.
"Процентът на грешката, довела до смърт за последните пет години, е 0.3 на сто. Следователно, като се отчете статистическата грешка, става дума вероятно за около 1000 смъртни случая годишно", уточнява Безлов. За сравнение, в САЩ оценката е, че годишно става дума за между 44 хил. и 98 хил. "ненужни" смъртни случаи.
По думите на Безлов в софийските прокуратури постъпват средно 64 случая за лекарски грешки годишно. На ниво Софийската градска прокуратура има регистрирани общо 84 дела за петгодишен период, като от тях висящите досъдебни производства са 27, спрените дела – 5, прекратените – 42, а едно е приключило със споразумение. Изпълнени са и три осъдителни присъди – една наказателна и две административни.
По данни на Евробарометър най-много се оплакват от лекарски грешки пациентите в Латвия – 32%, следват Полша, Литва, Кипър и Финландия. България заема средна позиция с 20 на сто жалби. Малко по-добре са Турция, Франция и Белгия, а на върха в класацията са Австрия, Германия и Словакия.
"Ако според пациента се случи лекарска грешка, той по най-бързия начин трябва да се обърне към компетентните органи, които извършат проверките – Министерството на здравеопазването, Регионалната здравна инспекция, Регионалната здравноосигурителна каса, съсловни и пациентски организации", изтъква председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов. По думите му най-често българите търсят съдействие при усложнения след раждане за майката или детето, при оказване на спешна помощ, при ненавременно поставяне на окончателна диагноза, неадекватно лечение на инфекции, лошо проведени операции, онколечение и инвазивни процедури.
