Консултациите между парламентарно представените и извънпарламентарните партии в петък (27 юни) извадиха наяве нов политически инструмент в решаването на спорни въпроси – жребия. Оказа се, че след като влезе на юруш в парламента, за да участва в дискусията за определяне на датата за предсрочни избори, Николай Бареков всъщност е решил проблема. Лидерът на ДПС Лютви Местан навил на тръбичка три листчета и дал на новобранеца да изтегли едно от тях с датата за изборите. Така ръката Барекова ни отвежда към 5 октомври, когато трябва да се съберем около урните.
Въвеждането на този „инструмент“ се оказа най-печелившият ход в шумно рекламираните консултации, които трябваше да демонстрират консенсусно поведение от всички партии. Неговото приложение би могло да се разпростре и в по-широки мащаби. Например, в случай че на следващите избори се окаже, че не може да се излъчи победител, който има категорично мнозинство в Народното събрание. Очевидно в такава ситуация, каквато вече преживяхме, ще се наложи съставяне на коалиционно правителство. Това обаче ще е твърде деликатен момент след клетвите на българските политици, че трябва да се сложи край на безпринципните коалиции.
За да си спестят срама заради неспазените обещания, спасението е в жребия. Местан, който вече има опит, свива толкова листчета, колкото са влезлите в новия парламент политически сили, и вика Бареков. Той тегли билетче и без кандарми, скандали и позорни изпълнения се съставя кабинет. Това няма да бъде правителство на съгласието, нито кабинет на спасението. Това ще е правителство на жребия.
Единственият тънък момент в тази практика е кой ще контролира какво пише на листчетата. Защото може да стане като в онзи виц, дето един изтеглил от торбата с трите дълги… (нали се сещате) най-късия. Очевидно трябва да се създаде комисия по жребия – нещо като ЦИК, но в по-събран вариант.
Новооткритият политически инструмент може да бъде използван и при взимане на важни решения в обществено-политическия живот. Например да се строи ли „Южен поток“, или не? Тук жребият направо удря в десетката, ако съдим по безбройните измятания на българските политици по въпроса. Веднъж казват ще строим, на другия ден – няма да строим, ще чакаме Брюксел да каже. Жребият ще спести неудобството да обясняват защо днес са казали едно, а утре – противоположното. От друга страна, тогава и Брюксел ще бъде поставен пред свършен факт и хич няма да чакаме тежката му дума.
Въобще навлизането на жребия в политическия живот разкрива нови хоризонти, които вдъхват увереност в бъдния ден на родината. Познавайки старите народни вярвания и традиции, би могло този инструментариум да бъде разширен с други подобни практики. Например хвърляне на шарен боб, гледане на кафе и прочие. Важното е да има консенсус…
