Мръсотии говорят поначало всички. Независимо от националност, социален статус и други персонални белези. В Полша например бушува скандал около разговорите на властта. Изтекоха ресторантски записи, в които премиерът Доналд Туск признава, че бензинът трябва да поскъпне, но не и преди изборите. Външният министър Радослав Шикорски пък проклина залитането по американците пред бившия финансов министър Яцек Ростовски. „Съюзът ни със САЩ е по-скоро вреден, защото Полша остава с изкуствено усещане за сигурност. Скарахме се с германците, с Русия, и си мислим че всичко е наред, понеже правим свирки на американците. Пълни нещастници сме!“, казва в прав текст външният министър.
Отделно Шикорски, спряган за приемник на дипломат №1 на Евросъюза Катрин Аштън, описва британския премиер Дейвид Камерън като глупак и некадърник заради упорития му евроскептицизъм. Друг бивш член на кабинета пък признава, че партията му е платила дългове на опозиционен кандидат-президент, за да се откаже от участие в изборите през 2005 година.
Управителят на полската централна банка Марек Белка също има пиперлив език. Изразявайки в частен разговор готовността си да предложи въвеждането на конституционна забрана за финансиране на бюджетните дефицити, той негодува, че „някой се прави, че му е много дълъг“, а друг се държал като „п…ка“.
Макар че оцеля в светкавичен вот на недоверие и определи станалото като атака на организирана престъпна група, Туск поиска извинение пред парламента. При това става въпрос не за властови машинации в лична изгода, а за откровени мнения по вътрешната и външната политика със загриженост за страната. Преди година чешкият премиер Петър Нечас беше спипан в корупционна схема и след броени дни подаде оставка с мотива, че е наясно със своята политическа отговорност. Преди два месеца пък бившият словенски премиер Янез Янша беше осъден окончателно на две години затвор за политическа корупция около оръжейна сделка.
Корупционен огън подпали тези дни и чергата на румънския президент Траян Бъсеску. След излъчени в медиите записи брат му Мирча Бъсеску беше арестуван за търговия с влияние за освобождаване на престъпен бос срещу хонорар от 250 000 евро. Магистратите обаче не поддали и лепнали на мафиота осемгодишна присъда. Президентският зет, адвокат Раду Прикоп , и неговият съдружник пък прибрали 10 млн. евро, за да фалшифицират документи по реституционна процедура.
Траян Бъсеску е чепат човек и след гласувания от парламента призив за оставката му обвини опозицията, че иска да овладее съдебната система. Северните ни съседи не са и много по извиненията, но пък европартньорите признават, че правосъдието им пипа все по-здраво и по-нависоко. Само в последните две години тежки присъди получиха бивш премиер, куп министри и огромен брой чиновници и бандити. Само за 2013 г. осъдените за корупция по високите етажи на властта са повече от 1000, което е над 40-процентен скок в успеваемостта по т. нар. у нас знакови дела.
Хайде, сега да се върнем в милата ни татковина. С числа е излишно да говорим, защото успеваемостта по тези дела клони към нулата и на никого в съдебната ни, изпълнителна и парламентарна власт не му пука. Но пък преди дни депутатите ни удължиха за пореден път с един месец срока на действие на временната анкетна комисия „Мишо Бирата“. Не за смъртта му, която също е за разследване, а за „проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт“. Това е пълното й наименование.
Какво още проверяват, никой вече не знае, щом като чухме записа с ушите си. И Борисов си призна, но не защото го разследваха, а защото не му пукаше, че го разследват. Или защото знаеше, че нищо не разследват. При депутатите, разбира се, не отиде, за извинение – да не говорим. И така пое политическата си отговорност, че по-късно в записа „Банкя“ демонстрира висш пилотаж в потъпкването на законите, морала и съдебната система. А прокуратурата установи, че наказателна отговорност можела да се търси единствено на неизвестния извършител, който го записал. Днес е отново кандидат № 1 за властта със завиден кръчмарски речник, който слушаме не на таен запис, а пред медийте от сутрин до вечер. Мръсна работа, но като няма кой да я вгорчи, се услажда.
