След след като Корпоративна банка и „Креди Агрикол България“ възстановят нормалната си дейност на 21 юли, ще им трябва поне половин до една година да се върнат пълноценно на пазара. Движението на средства ще бъде много по-динамично, отколкото това става обичайно. Едни клиенти ще теглят депозити и ще погасяват кредити, като ги рефинансират от други банки – както направи например „Булгартабак“, други клиенти ще вкарват депозити и ще теглят заеми.
Едва след като този преходен период приключи, ще може да се прецени каква е пазарната позиция на двете банки и потенциалът им за развитие. А и реална оценка, която да послужи при преговори с потенциални инвеститори за продажбата им. Но преди да стигне дотам, има много други условия.
В случаи че одиторите установят, че понесените от Корпоративна банка загуби са в размер на 650 млн. лв., вероятно в нея – под формата на капитал, ще бъдат вкарани между 350 до 400 млн. лева. Каква сума ще даде Фондът и каква – ББР като акционери още не може да се каже. Необходимата оперативна ликвидност на банката може да достигне един или два милиарда лева и ще бъде осигурена под формата най-вече на дългосрочни депозити и кредитни линии. Част от средствата може да бъдат отпуснати и под формата на подчинен срочен дълг, който обаче не може да надхвърля 50% от собствения капитал на банката.
Цялата схема на финансиране трябва да осигури бързо възстановяване на неизползваните от Корпоративна банка и от „Креди Агрикол България“ ликвидни средства, както и капитал, който впоследствие да позволи на двете банки да бъдат продадени. Целта след време е Фондът за гарантиране на влоговете и ББР да излязат от стабилизираните банки без загуби или с минимални такива.
Тук е моментът отново да обясним, че пари на данъкоплатците няма да бъдат използвани за стабилизирането на Корпоративна банка и на „Креди Агрикол България“. Парите на Фонда за гарантиране на влоговете са натрупани от вноски на търговските банки в България.
Средствата в ББР пък са привлечени най-вече от международни финансови институции. Вярно е, че 99.995% от капитала й е собственост на Министерството на финансите, но става дума само за акционерния й капитал, който наистина може да се разглежда като пари на държавата, а оттам и на данъкоплатците. Той е 601 млн. лв. и на практика до тези пари хазната може да има достъп само ако продаде банката. Казваме всичко това, за да няма спекулации, че с пари на гражданите се спасяват КТБ и дъщерята й „Креди Агрикол“, каквито твърдения се появиха в някои медии.
При създалата се ситуация обаче трябва да се обмисли и друга възможност – дали Фондът за гарантиране на влоговете да не използва законовото си право да емитира облигации с цел да увеличи значително сегашните си ликвидни средства. Това ще бъде превантивна мярка срещу евентуални бъдещи спекулации по повод на стабилността на банковия сектор. Причината е, че правителството явно не може да реагира в такива ситуации, като използва пари от фискалния резерв, както постъпи изпълнителната власт през 2008-а. Подобна реакция е затруднение не заради липсата на средства в резерва, а заради политическите реалности в страната.
Едва ли някой се съмнява, че ако премиерът Орешарски реши да „налее“ ликвидност в някоя банка, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов веднага ще се разкрещи из медиите, че управляващите грабят държавата. В това отношение той вече демонстрира през седмицата деструктивния си популизъм, като без никаква причина обяви, че страната ни е банкрутирала и поиска да се обърнем за помощ към МВФ. Заради подобни „изцепки“ българската държава не може да тегли допълнителен облигационен заем. А и те са необосновани, защото подобна процедура преминава през задължителна промяна на преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет.
