Съветът за електронни медии най-накрая се събуди и влезе в ролята си на регулатор. Дори размаха заплашително пръст, и то на държавна компания. Надзорниците обсъдиха как са реагирали медиите при отразяването на трагичните събития във варненския квартал „Аспарухово“ на 19 юни. Общата им оценка е „професионално“. Отчели са бързина на журналистическата реакция и актуалност на поднесената информация. Но, не всички.
„Критично отбелязваме констатациите за липсата на реакции по бедствията на националната програма „Христо Ботев“ и на регионалните програми „Радио ВАРНА“ и „Радио Шумен“. За националната програма „Христо Ботев“ в нощните часове на 20 юни (предаването „Заедно след полунощ“) такова събитие „нямаше“, ако се изключат комутираните емисии на програма „Хоризонт“. При наличието на изразени съчувствия в световните агенции (ВВС, Ройтерс, ИТАР-ТАСС) се предпочитаха информации за предстоящия в София гейпарад и за годишнината на БНР. „По първи петли“ през нощта се излъчи от студиото на „Радио ШУМЕН“, като през двата часа на предаването не беше отделено внимание на актуалната тема. За програмата на“Радио ВАРНА“ бедствието стана събитие едва в 24:00 ч., когато в комутирания за всички програми на БНР Нощен осведомителен бюлетин за него разказа кореспондентката във Варна Даниела Стойнова“. Това е заключението на надзорниците за, меко казано, неадекватното поведение на финансираната с държавни средства радиостанция. Според СЕМ програма „Хоризонт“ на Българското национално радио се е справила прилично, осигурявайки 16 говорни модула, включени в информационните емисии от 19:00 до 03:00 ч. и от 06:00 до 09:00 ч. на 20 юни, когато новините са през половин час. Адекватно и професионално е реагирал и екипът на „Нощен хоризонт“, който в първите часове след трагичните събития във Варна, Велико Търново и Добрич веднага е сменил предвидената тема и е направил извънредно издание, посветено на бедствието. В първата нощ след потопа „репортери“ са били пострадали хора, доброволци, лекари, служители на „Гражданска защита“…
Съдейки по доклада на СЕМ, БНТ още в 21 ч. на 19 юни е отразила трагедията в централната новинарска емисия „По света и у нас“ с подробно шестминутно видео. Имало и директни включвания с картина от Карлово, къмпинг „Градина“ и селата Чавдар и Мирково. Само за справка – търговските телевизии отчетоха всичко това още в централните си емисии в 19 часа, но БНТ1 по това време предаваше поредния мач от Световното първенство по футбол в Бразилия.
В мониторинга на СЕМ се отбелязва също така, че информации за размерите на потопа в „Аспарухово“ били оповестени по обществената телевизия в 22.49 часа, когато било прекъснато коментарното студио за Мондиал 2014. Тогава по телефона се включила и кореспондентката в морския град, за да обясни положението и да съобщи, че студиото на РТЦ Варна е наводнено. Извънредни включвания, интервюта и снимков и видеоматериал от мобилни телефони на очевидци, разпространени в интернет, са продължили до 3.04 часа на 20 юни, преди да станат абсолютно задължитeлна част и в сутрешния блок „Денят започва“.
„Информацията, че вследствие на приливна вълна във варненския квартал „Аспарухово“ има загинали и граждани в неизвестност, се появи първоначално като текстови съобщения (кроул) в предаванията извън новините: по време на филмите в bTV (21.47 ч.), „Нова телевизия“ (21:30 ч.) и в ТV7 (около 21.00 ч.). В „Канал 3″ темата бе включена в 21:51 ч.“, изтъкват семаджиите. Така надпреварата кой сега е номер едно по бързина на реакцията измежду двете най-големи търговски телевизии – bTV и „Нова тв“, бе пратена в трета глуха, защото печели TV7.
Сутрешните блокове в деня след трагедията също бяха драматични. Кадрите от вечерта се допълваха с актуални новини, имаше нови включвания от мястото на събитието, пускаха се дарителски сметки за набиране на средства за пострадалите и дори се проявяваше взаимна колегиалност – по БНТ1 също съобщаваха къде може да се събират пари, при все че първоизточникът на инициативата за DMS-а беше „Нова телевизия“.
„Както от обществените, така и от търговските медии бе търсена и осигурена актуална информация от най-невралгичните точки на бедствието, от институции и очевидци. Събитието бе отразено в детайли и проследено в развитие… Трагичните събития и последиците от тях намериха място в извънредни включвания и осигуреното устойчиво присъствие в програмните схеми на медиите“, подчертават експертите. Засилена активност е регистрирана по отношение на конфликта местна – изпълнителна власт в лицето на варненския кмет Иван Портних, премиера Пламен Орешарски и вътрешния министър Цветлин Йовчев. Според наблюденията на надзорниците от двете радиопрограми – БНР и „Дарик“, институционалното присъствие е било по-ярко в частната, отколкото в държавната радиостанция.
СЕМ е забелязал и очевидното – повечето медии изпратиха специални екипи с „висока степен на активност на журналистическото присъствие и мобилност за осигуряване на различни гледни точки, мнения и информация за пострадалите райони“. Неволно или не, bTV и „Нова тв“ така отвориха нов фронт в надпреварата помежду си- кой ще осигури повече журналисти на мястото на потопа. bTV пратиха във Варна екранната партньорка на Антон Хекимян в сутрешния блок „Тази сутрин“ Биляна Гавазова, докато Нова тв заложи на опитния Николай Дойнов, който предаваше за „Здравей, България“. По-късно към него се присъедини и Ани Салич. На следващия ден тв водещата привидно свенливо обясняваше в предаването на Сашо Диков как репортерите трябва да са близо до хората, защото това била журналистиката, докато продуцентката Дарина Сарелска не призова да не се преекспонира фактът.
Подобен сценарий обаче в неделния ден разигра и конкурентната bTV, която командирова в „Аспарухово“ като доброволци шефа на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт“ Венелин Петков. Гумени ботуши и нацапана от работата на терен тениска показа и Антон Хекимян, който също бе в морската столица да помага, включително и с микрофон в ръка. Така телевизиите, дори и несъзнателно, поставиха на преден план собственото си величие вместо трагедията на хората от „Аспарухово“. Както казват от СЕМ, констатираните резултати свидетелстват за наличието на „широка и обективно очертана картина“. Наистина, за разлика от земетресението в Перник миналата година, когато нито една голяма телевизия не разбра за среднощния трус, то при тази екстремна ситуация имаше далеч по-адекватна и професионална реакция.
А що се отнася до програма „Христо Ботев“ на БНР, както се казва, всеки има право на ориентация. Дори и радиото на данъкоплатците. Между другото, дали БНР напоследък не проявява нестандартен поглед към новините? Късата ми памет сочи, че в деня след изборите за Европарламент, т.е. 26 май, новинарската емисия на „Хоризонт“ в 19 ч. съдържаше три-четири новини, най-важната от които бе за току-що отминалата буря в София и последвалите задръствания, следвана от подреждането на евродепутатските места в Италия, с включване на кореспондентка оттам, и още-една две вести, чиято значимост не съм запаметила. Цитирам импровизирано. Ако бъркам, дано на „Драган Цанков“ да ме извинят и опровергаят.
Впрочем в онази тъжна за България вечер на 19 юни може би е имало и такива радиослушатели, които са се вълнували само и единствено от гей-парада. Тази държава съвсем превъртя напоследък. Проблемът е, че от размахания пръст на СЕМ нищо не произхожда. Защото става въпрос за професионални журналистически стандарти.
