В последните дни на това Народно събрание задъхани депутати от управляващото мнозинство (ДПС и БСП) бързат да прокарат обещани законопроекти. Промени в Закона за тютюна се появиха на бял свят преди дни. Авторите му, както можем да се досетим, са приоритетно от Движението за права и свободи.
На изпроводяк управляващите са решили, че е редно да увеличат и без това огромната ни администрация. Те предлагат да се създадат две нови структури, които на практика ще контролират един изцяло частен сектор. Предлага се да бъдат създадени Агенция по тютюна и Тютюнева камара. Сред инициаторите на тези промени е заместник-министърът на земеделието Бюрхан Абазов. Според него камарата трябвало да играе ролята на арбитър в сектора, а Агенцията пък щяла да контролира производството, окачествяването и изкупуването на тютюна. Веднага се появиха коментари, че това е възможност бюрокрацията да се разшири още повече, а хората на Сокола да придобиват все повече и повече власт в тютюневия бранш. Това на практика си е създаване на „чиста писта“ за още корупционни практики и за откровено непазарни отношения в отрасъла. Да предположим, че в направените предложения все пак има и рационален заряд. Но дали точно този парламент, който отдавна се е превърнал в еталон за поръчково гласуване, трябва да приеме предлаганите промени…?!
Всъщност идеите за такива нормативни решения не са от вчера. Още в края на миналата година стана ясно, че Движението за права и свободи смята да „прекрои“ стария норматив според собствения си аршин.
В началото на април самият Абазов се появи в Комисията по земеделие и храни, уж за да бъдат „обсъдени“ бъдещите промени.В същото време обаче черно на бяло такъв законопроект липсваше. На този етап единствено ясно беше намерението за бъдещата промяна… Тогава той каза: „Има доста сложна регулация от гледна точка на това, че тютюнът като специфична култура има отделно законодателство. Относно европейското – всички знаем, че има негативно отношение към подпомагането му. В тези промени, които са започнати през 2004 -а, сме се включили в движение и хващаме само регулация.“
Според него при последните промени (през 2010-2011-а) е въведена пълна либерализация, но това не било толкова хубаво,тъй като вносителите на предложението може и да са имали добри идеи, но последицата е, че при най-малките фирми са се появили сериозни катаклизми. Според него възможността всички регистрирани фирми да изкупуват тютюн би трябвало да означава, че цената му може и да се покачи, но на практика тази година екипите на министерството констатирали обратния ефект. И точно по тази причина действащата регулация трябвало да претърпи проблеми. В думите му дори прозвуча носталгия, че няма как да бъде въведен отново фонд „Тютюн“ и пълна регулация (от която дълги години ДПС доволно се ползваше…).
В края на април Абазов направи „обществено обсъждане“ на проектонорматива с представители на основните фирми, преработващи тютюн в страната. През цялото време той не пропускаше да пусне стария рефрен, че поради естеството на производството и субектите, които участват в него, тютюневият сектор все още не бил готов за пълна либерализация и за свободни пазарни отношения. Точно по тази причина целта на подготвяните промени била да бъде поставено ново начало на регулиране на отношенията между производителите, фирмите, изкупуващи тютюн, и преработвателите.
Кандърмите около тези бъдещи регулации продължиха и през целия май. По това време държавният експерт във ведомството Георги Ралчев обяви, че целта на промените е да започне регламентиране на отношенията между производителите и преработвателите. Ралчев се опита да убеди браншовиците, че подготвените промени са насочени към подобряване на качеството на произвеждания у нас тютюн. А създаването на регистри на производителите и търговците на тютюн и на браншово обединение, което да регламентира и да внесе яснота по отношение на взаимоотношенията от производството до търговията на суровина, е точно необходимата промяна. Какви изводи бяха направени от тези „обществени “ обсъждания“ (в доста камерен състав) не стана ясно. Единственото сигурно е, че в последните дни на това Народно събрание се поставя нов подводен камък, който да подхлъзне бранша в „точно определената посока“.
