Пълен батак цари с пътните и железопътните проекти, финансирани по оперативната програма „Транспорт“, и отговорността за него носят персонално министърът на транспорта Данаил Папазов и колежката му, отговаряща за регионалното развитие Десислава Терзиева. По-лошото е, че в двете министерства явно трудно намират общ език, и то дори и когато става дума за съдбата на десетки и дори стотици милиони евро.
Само преди дни Върховният административен съд взе решение, което на практика спира изграждането на втората част от Западната дъга на Околовръстното шосе на София – от р. Карач до Северната скоростна тангента. Проект, който след много мъки бе одобрен за финансиране от Европейската комисия.
По този повод заместник транспортният министър Петър Киров обясни пред депутатите от парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че няма да има техническо време за обявяването на нова процедура в рамките на сегашния програмен период, и поради тази причина 30-те млн. евро, предназначени за втория участък от Западната дъга, ще бъдат прехвърлени за покриване на недостига на средства за жп линията Първомай – Свиленград. През тази седмица обаче Данаил Папазов каза нещо съвсем различно: „Не сме се отказали от обекта. При невъзможност да бъде завършен до края на 2015-а той ще бъде насочен за следващия програмен период.“
От предварително начертания график изостава и изграждането на първия участък от Западната дъга, който се простира от магистрала „Люлин“ до река Карач. Той трябваше да е готов до 1 юли, но председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Стефан Чайков неотдавна призна, че вече се очертава забавяне от около… 5-6 месеца. Макар че строителството започна още през 2012-а, все още не са приключили отчужденията и се водят съдебни дела със собствениците на земи. Освен това била пропусната връзката между жк „Люлин“ и кв. „Филиповци“. От пътната агенция обясниха, че по неизвестни причини тя липсвала в проекта, но в момента се работело именно по нея. По този начин ще се стигне до допълнително изграждане на пешеходен и автомобилен надлез, който да свърже ромския квартал с останалата част на столицата.
Ако същите тези чиновници си бяха направили труда да погледнат специализираните строителни форуми още преди да започне градежът на Западната дъга, щяха да знаят за липсващата връзка. За беля, от началото на юли започва голямото лятно завръщане на турските гастарбайтери от Германия, което ще причини огромни задръствания на временно изграденото кръстовище на бул. „Сливница“ и Околовръстното.
„Западната дъга не е в рисковите проекти на управляващите, а би трябвало. Първо, защото виждаме намаления темп на работа при Околовръстното шосе и закъснение в срока. Разбираме, че втора фаза няма и да се случи. Трябва да си дадем ясна сметка, че както магистрала „Люлин“ свършваше в нищото, така и първият участък на Западната дъга пак ще свършва почти в нищото, и няма да се реши транспортният проблем на един от най-натоварените участъци на София в трите направления, до които извежда“, коментира бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Най-неприятното е, че проблемни са и редица други пътни отсечки. Самият Папазов вече открито признава, че има натрупано закъснение в изграждането на лотовете 1 и 2 на магистрала „Марица“ и лотовете 2 и 4 на „Струма“. Първо, срокът за завършването на участъка от „Марица“ между Димитровград и Харманли, който се изпълнява от обединението между „ПСТ Холдинг“ и австрийската фирма „Порр“, бе август 2013-а. После, заради финансови проблеми на изпълнителя, пусковата дата бе изместена за февруари 2014-а. Тя обаче също не бе спазена и бе сложен нов финал – юни 2014-а. Но и тя не бе спазена и бе определен нов финал – юни 2014-а.
Другият участък на „Марица“ – от Оризово до Димитровград, където строител е италианската компания „Чи Ем Чи Ди Равена“ с главен подизпълнител „Пътища Пловдив“, също изостана от предварителните графици и получи отсрочка до юни 2014-а. Сега министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева твърди, че до края на годината аутобанът ще бъде пуснат, само че Данаил Папазов отново отвори вратичката за евентуалното удължаване на строителството до началото на 2015-а.
И при „Струма“ нещата не вървят по мед и масло, доказателство за което е проверката на място, направена през седмицата от двамата министри. „Работата по строителството на лот 2 на автомагистрала „Струма“ (бел.ред. – от Дупница до Благоевград) върви по график, като физическото изпълнение е около 20 на сто. Срокът за завършването му е месец март следващата година, а за другия участък от Сандански – Кулата – октомври тази година“, обеща Терзиева. Папазов обаче се въздържа от изказвания по този въпрос. Сигурно защото добре знае, че обещанията са едно на ръка, но все още не са приключили археологическите проучвания по част от обектите. Което пък пречи да започне мащабно строителство по 37-километровото трасе, включващо два тунела и четири пътни възела. А крайният срок за целия проект е точно на ръба за усвояването на средствата по програма „Транспорт“ в предишното й издание – 30 октомври 2015-а.
По информация на „БАНКЕРЪ“ заради зациклянето транспортното ведомство е било „спешено“ да подготви доклад до Министерския съвет, в който да опише всички проекти на какъв етап се намират и какви са конкретните проблеми, с които се сблъскват изпълнителите и възложителите. В него ще бъдат включени не само пътните, а и рисковите железопътни отсечки по транспортната програма. За строителството на жп линията Първомай – Свиленград например не достигат 90.45 млн. лв. и както вече споменахме, надеждите са част от тях да се покрият с парите от проваления втори етап на Западната дъга. Не минава без сътресения и изграждането на скоростната железопътна връзка между Пловдив и Бургас. От транспортното министерство оповестиха, че вече са се договорили с Европейската комисия изграждането на пет тягови подстанции, едно диспечерско звено, както и на железопътния възел Бургас да бъдат прехвърлени към новия програмен период, за да се намали стойността на проекта, който е за над 470 млн. лева.
Наддоговарянето изигра лоша шега и при жп линията Септември – Пловдив, където поради неприключили отчуждения ще се наложи четири надлеза за около 13 млн. евро да бъдат финансирани от Националната компания „Железопътна инфраструктура“. И за трите проекта се чака обещаната помощ от държавата, но тя така и не идва. По всичко личи, че с цялата тази бъркотия, както и с проектите от новото издание на транспортната програма ще трябва да се оправя следващият кабинет. Самият Данаил Папазов вече даде сигнал за това: „Дали сме възможност на тези, които ще изпълняват програмата, защото няма да сме ние, да си направят приоритетите“.
Поляци ще проектират тунела под Шипка
Председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Стефан Чайков и представителят на полската фирма „Мости“ Ева Панамска подписаха през седмицата договора за проектиране на тунела под Шипка. Контрактът е за 104 232 лв. без ДДС, като финансирането е осигурено по оперативната програма „Транспорт“, а срокът за изпълнение е 120 календарни дни.
Съоръжението ще е с дължина 3220 м, широчина – 10.5 м, и височина – 4.8 метра. Изпълнителят ще трябва да направи обстойни геоложки и хидроложки проучвания. От него се очаква да предложи най-подходящите места за разполагането на входа и изхода съответно от страната на Габрово и на Казанлък. Както и да представи варианти за вентилацията, за осветлението, за ВиК и електросистемите и за пътната сигнализация на тунела. В него ще има телевизионен контрол и телефонна система, а също и постоянна връзка с централен диспечерски пункт.
Дали обаче ще се стигне до същинското строителство, е друг въпрос. По време на управлението на ГЕРБ изграждането на тунела под Старопланинския връх неведнъж бе посочвано като приоритет. Проектът бе разделен на две големи фази. Първата предвиждаше направата на довеждащия път, плюс обхода на Габрово, и трябваше да се финансира по програмата „Транспорт“ в сегашното й издание, а втората – строителството на самия тунел, което бе оставена за новия програмен период.
С идването на новото правителство ситуацията коренно се промени. Сега съоръжението не фигурира никъде в работния вариант на оперативната програма „Транспорт“ (2014-2020). Пренебрегването му обаче може да създаде сериозни неприятности. Бившият министър, отговарящ за еврофондовете и бъдещ евродепутат от ГЕРБ – Томислав Дончев, предупреди преди време, че България е поела ангажимент във връзка с присъединяването към ЕС да изгради този тунел и ако не го направи, ще бъде санкционирана. На това изказване строителният министър Десислава Терзиева реагира с думите: „Нито сме замразили проекта, нито смятаме да го замразяваме. Както съм казвала и преди, тунелът под Шипка е приоритет за правителството.“
Така или иначе, в момента се строи само обходният път на Габрово и връзката с него, които общо са с дължина от 23 километра. Проектът вече е разделен на пет етапа. Изпълнението на първия – рехабилитацията на участък от 7.6 км, завърши в края на 2013-а. Днес се работи по втория етап с дължина 3.2 км. Той включва ремонт и реконструкцията на съществуващия път, като трасето минава западно от кв. „Войново“ и завършва при село Чехлевци.
Последните участъци предвиждат изцяло ново строителство, като петият включва и тунела под Шипка. Уверенията на Агенция „Пътна инфраструктура“ са, че той е в сметките за изграждане до 2020 година. Не е ясно единствено откъде ще дойдат парите.
