Все сме знаели, че живеем в абсурдна държава, но изцепките на някои висши чиновници през седмицата направо ни замаяха. От извънредната и първа по рода си пресконференция на главния директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в икономическото министерство Ели Милушева се разбра, че виновна за провала на процедурата за технологична модернизация на фирмите била… силната конкуренцията между самите кандидати. Видите ли, тя била изкривила процеса и объркала сметките на Милушева и на екипа й .
Обяснението, че съревнованието между фирмите е в основата на проблема, при това изречено от отговорника за програма „Конкурентоспособност“, не може да се пропусне с лека ръка. То разкрива пълната немощ на администрацията ни и абсолютната безотговорност при усвояването или, в случая, загубата на европейски средства. Защото Милушева днес е в администрацията, а утре може и да я няма, но поразиите й ще продължат да тежат на бизнеса.
Какво всъщност се случи? По процедурата „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“ с бюджет 97.5 млн. лв. бяха получени повече от 1200 проекта на обща стойност над 730 млн. лева. На 23 май 2014-а бе обявено решението на управляващия орган за одобряване доклада на оценителната комисия. Според него финансиране трябваше да получат 142 проекта. По правило е необходимо договорите да се сключат в едномесечен срок, но точно на 23 юни Ели Милушева изненадващо за всички обяви, че прекратява процедурата за технологична модернизация. Като причина бяха посочени постъпилите безпрецедентен брой жалби и сигнали за нередности в процеса на оценка на проектите, някои граничещи дори с престъпление. Затова ДАНС и прокуратурата също били сезирани.
„След разпоредена проверка на всички жалби отдел „Вътрешен контрол и нередности“ предостави доклад за нарушения при оценката на подадените проектни предложения. Те са свързани с неспазване на принципите на равнопоставеност, процедурите и вътрешните правила“, обясни Милушева. По думите й констатираните нередности водели до промяна в класирането на проектите, а нямало време за реакция. Важно е да се уточни обаче, че първоначалната проверка на звеното за вътрешен одит на програмата „Конкурентоспособност“ е установила само неточности, които бързо били отстранени. Едва след намесата на Еврокомисията, заради подаден сигнал до нея, е направена повторна проверка и Милушева прекратява процедурата, заради риска от финансови корекции на споменатата оперативна програма или забавяне на акредитацията за следващия програмен период.
Всъщност основният въпрос е къде беше Ели Милушева през последните шест месеца, когато се оценяваха проектите? Не знаеше ли тя още през декември 2013-а за „засилената конкуренция“ при кандидатите? Защо мълча за проблемите цял месец (от 23 май до 23 юни) и взриви бомбата точно в последния момент? Явно у нас е много по-лесно заради една бълха да се изгори целият юрган. И точно това ще се случи, защото уверенията, че близо 100 млн. лв. няма да бъдат загубени, а ще се пренасочат към проекти от резервните списъци на мерките „Енергийна ефективност и зелена икономика“ и „Иновации“, никак не звучат убедително. В Европейската комисия вече ни научиха номерата и едва ли ще позволят да направим подобна маневра. Още повече че и тези две схеми са съпътствани от редица скандали и съмнения за корупция.
За понасяне на отговорност, разбира се, не си струва дори и да се говори. Наказани няма. Няма и да има. Милушева не посочи кои са виновните и как точно ще бъдат санкционирани. Поиска обаче да има „споделяне на отговорността“, което, както знаем, си е направо „споделена безотговорност“.
В оценителната комисия, разглеждала проектите, влизали 40 души. Всяко предложение се оценявало от двама експерти, а при голямо разминаване между тях се включвал и трети. В крайна сметка окончателното решение за финансиране се вземало само от петима членове, които имали право на глас, плюс председателката Илияна Илиева. Въпросната дама е назначена от икономическия министър Драгомир Стойнев за шеф на оценителните комисии по двете скандални процедури – за иновации и технологична модернизация, и на практика определя класирането на фирмите. Само че нередностите изглежда не са достатъчни, за да й се търси отговорност.
Междувременно заместникът на Стойнев – Юнал Тасим, заяви, че е „бесен“ заради „абсурдното“ решение на Ели Милушева да прекрати процедурата, тъй като бизнесът имал нужда от средства за модернизиране. В интерес на истината, ако погледнем някои от класираните проекти, няма как да не си зададем въпроса дали наистина не е по-добре, че финансирането бе спряно? Сред спечелили кандидати например е компанията „Централна енергоремонтна база“, която вече е спонсорирана с над 3 млн. лв. по схемата за иновации на програмата „Конкурентоспособност“. Сега подкрепата за нея трябваше да бъде 3.2 млн. лева. Случайно или не, в управлението й е Димитър Белелиев – съпруг на старши-експерта в дирекция „Външноикономическа политика“ в икономическото ведомство Надежда Белелиева. Ели Милушева твърди ,че в случая нямало конфликт на интереси, но на нас някак си ни е трудно да й повярваме.
Любопитна е историята и с фирма „Стеалит“. Тя е класирана на пето място, въпреки че печалбата й преди лихви, данъци и амортизации за последните три финансови години е отрицателна, което е в пълно противоречие с критериите за допустимост. И ако не беше гръмнал скандалът, съвсем спокойно щеше да получи половин милион лева за въвеждане в експлоатация на нови производства. Впрочем точно така е ставало при предишните й два опита за печелене на европари. Първият е от октомври 2012-а, когато „Стеалит“ взима 383 хил. лв. за откриване на инсталация за смазки, а след това – през декември 2013-а получава още 570 хил. лв. за внедряване на иновативно решение.
Друг „отличник“ е „Логен“ ЕООД. Дружеството е собственост на Васил Колев, който пък е съпруг на Лидия Колева – шеф на дирекция „Връзки с обществеността“ в Министерството на земеделието от времето на Мирослав Найденов. „Неговият проект за технологично модернизиране на производствения процес и предлаганите услуги и въвеждането на нови облачни и уеб базирани клиентски услуги е трябвало да бъде подкрепен с 376 хил. лева.
Всичко това показва, че в схемите за финансиране на бизнеса цари пълен хаос и успяват само тези, които имат топли връзки в Министерството на икономиката. Носят се слухове, че тамошните експерти прибират по поне 10% комисиона от всеки одобрен за финансиране проект. Ако някой даде повече, отива по-напред в класирането, дори да не отговаря на изискванията. Редица чиновници от това ведомство напуснаха държавната служба, за да направят свои консултантски фирми, чрез които да прибират съвсем легално въпросните отчисления. Проблемът е, че кандидатите за платен успех станаха прекалено много и както се опитва да ни убеди Ели Милушева: „засилената конкуренция изкриви процеса“.
