Поредната украинска криза напомни на европейските лидери колко несигурни са руските доставки на природен газ. Особено след мистериозната експлозия в участък от газопровода „Братство“ в Източна Украйна на 17 юни. Ден преди нея руският енергиен гигант „Газпром“ обяви, че спира газа за Украйна, освен ако Киев не си плаща авансово сметките, и ще обслужва само западноевропейските си клиенти. Засега всички засегнати страни твърдят, че газовите доставки се осъществяват съгласно договорените количества и проблеми няма. Което в никакъв случай не означава, че няма да възникнат конфликти в дългосрочен аспект.
Полша има решение на въпроса – енергиен съюз, който да намали европейската зависимост от „Газпром“. Идеята на Варшава е да се създаде някакъв вид синдикат за покупка на природен газ, който да преговаря с Русия. Поляците отдавна са бесни, че трябва да плащат по-скъпо за руското гориво, отколкото едрите германски купувачи. Когато обаче допре до обсъждане на детайлите, националните интереси вземат превес и приятелството се вмирисва, особено когато на сцената излязат парите.
Германският министър на икономиката Зигмар Габрил например е доволен от сътрудничеството с Москва. Германските доставчици, включително „Е.ОН“ и „Винтершал“, имат дългосрочни (до 20 години) контракти за доставка на руски природен газ, които им гарантират по-ниски цени. Според експерти от бранша тези стари договори стоят на пътя на европейската солидарност. Високопоставен мениджър от „Е.ОН“ изтъква, че повечето от тях забраняват изрично на клиентите да препродават получения газ зад граница. Което означава, че плановете на Европейската комисия западните държави да изпращат синьо гориво на страните от Източна Европа в случай на извънредни обстоятелства, в момента не работят.
Еврокомисарят Хоакин Алмуния, който отговаря за конкуренцията в Европейския съюз, е убеден, че подобни клаузи противоречат на европейското законодателство и е разпоредил разследване на „Газпром“ – отчасти заради тези сделки. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер също е скептично настроен и определя като „незаконно изискването в договорите газът да се използва само в Германия“. И какво от това?
Източник на конфликт е също и финансирането на евентуален енергиен съюз. Сметките на ЕК показват, че до 2020-а ще трябва да се инвестират около 200 млрд. евро за осъвременяване на тръбопроводите и на електропреносната мрежа, за да стане възможно изграждането на единен енергиен пазар. Досега ЕС е осигурил едва 5.8 млрд. евро.
Страните членки на общността не са успели да договорят дори краткосрочните мерки, които трябва да се вземат преди настъпването на следващата зима. В подготвения проект на комюнике от срещата на високо равнище на 26 и 27 юни се говори за засилване на „съществуващия механизъм за извънредни ситуации и солидарност“, каквито са местата за складиране на газ и инфраструктурата, позволяваща реверсивни газови потоци. Отбелязва се, че съюзът ще включи и международните партньори в усилията за намаление на риска от прекъсване на доставките на природен газ. До насрочената през октомври среща на Съвета на Европа трябва да се анализират и други потенциални средносрочни и дългосрочни мерки за енергийна сигурност на блока.
Поляците обаче искат конкретни отговори, като например кой ще доставя газа, на каква цена и в какви количества? И са прави, защото празнодушието никого не топли. Полски дипломати се оплакват, че европейците не могат да се договорят по същество дори в криза като сегашната.
