Битката за референдума се пренася на терена на Темида. Делото, от което се очаква да реанимира погребаната от депутатите идея народът да определи как да се гласува, е насрочено за 17 септември. Най-ранната дата обаче, на която може да се чака каквото и да е решение, ще е догодина, когато предсрочните избори вече ще са отминали.
Предложението за референдум по трите въпроса: за мажоритарен избор на народни представители, въвеждане на задължително гласуване и възможност за електронен вот, съвсем очаквано бе отхвърлено от парламента. Въпреки че на 17 юни депутатите три часа се замеряха с истерични обвинения и кухи декларации, никой не си правеше илюзии, че референдумът ще мине – в крайна сметка никой от сегашните безгласни и безлики послушковци, които търкат банките в Народното събрание, няма интерес от това. Така че изненадани нямаше.
Да припомним историята: инициативата тръгна първо от президента, но народните представители я пратиха в девета глуха за месеци, като категорично отказаха да я внесат за гласуване в залата. После инициативен комитет, начело с професора-конституционалист Георги Близнашки, подкрепен от ГЕРБ, събраха подписка с над 500 хил. имена и ЕГН-та на българи, които искат да има такъв референдум. Но проверката на ГРАО показа, че голяма част от подписите са „некоректни“ – заради разминаване в адреси, данни или непълни ЕГН-та. А без 500 хил. валидни подписа Народното събрание не е задължено да свика референдум. След гафа инициативният комитет поиска срок, за да допълни подписката, само че шефът на парламента Михаил Миков отказа, а парламентарната правна комисия бе готова с радост да запрати целия случай окончателно в „кръглата папка“. Точно тогава ДПС реши да дръпне коалиционното килимче под краката на кабинета, а Станишев реши да си връща с въвеждането на задължително гласуване. Което наложи и двете искания за референдум по спешност да бъдат изтупани от прахта и пробутани в дневния ред на Народното събрание.
Дебатите потвърдиха това, което предварително бе ясно. ДПС винаги е било категорично против всяка мажоритарност, а задължителният вот определено не бил в техен интерес. Същото мислят и червените, но като каза лидерът им, че трябва да се гласува задължително, нямаше накъде и обърнаха палачинката. ГЕРБ пък, докато бяха на власт, премахнаха дори мижавата възможност за преференциално гласуване, така че трудно вдъхваха доверие с призивите си за смяна на изборния модел.
Що се отнася до чисто правните аргументи – такива почти нямаше. Те очевидно ще се чуят чак през септември в съда. Ако магистратите се произнесат в полза на Инициативния комитет, е много вероятно парламентът да се занимае с въпроса още веднъж, макар и в необозримо бъдеще и в още по-необозрим състав. Отсега е ясно само твърдото нежелание на властта за каквато и да било промяна в сатуквото.
