Таен запис на разговор между полския вътрешен министър Бартоломей Сенкевич и председателя на Полската централна банка Марек Белка през 2013-а, публикуван на 14 юни от списание Wprost, провокира нечуван скандал в Полша и увреди сериозно имиджа на страната като модел за постсоциалистическа демокрация. Напълно разбираемо, записаните „актьори“ твърдят, че думите им са извадени от контекста и че не са нарушили полските закони, а са съгрешили журналистите. И за да бъдат наказани, силите за сигурност получиха нареждане да нахлуят в офиса на списанието, за да изземат компрометиращите материали. Снимки от набега, пуснати в „Туитър“, показаха борбата между агентите и главния редактор на Wprost – Силвестър Латковски, за лаптопа със записите. Впоследствие Латковски се похвали, че е успял да опази машинката и че списанието му планира нови публикации на 23 юни. Грозните сцени предизвикаха буря от протести за свободата на словото и за оставка на правителството.
На специална пресконференция полският премиер Доналд Туск заяви, че „се чувства отговорен за всичко“ и че кабинетът и персонално той ще платят политическата цена за тези събития. Туск се оправда, че не контролира действията на прокуратурата и че иска да опази свободата на словото, но същевременно трябва да се проследи кой е направил незаконните записи и да не се допусне непубликуваните материали да се използват за изнудване на официални представители на властта. Моника Оленик – една от най-известните полски журналисти, пък каза на премиера, че „за първи път от 1989-а“ цялата журналистическа общност е против него. На 19 юни Туск и президентът Бронислав Коморовски не изключиха опцията за провеждане на предсрочни парламентарни избори. (Бел. ред. – редовните трябва да се състоят в края на 2015-а.)
Проучване на общественото мнение, осъществено след появата на записите, показва, че опозиционната консервативна партия „Право и справедливост“ на Ярослав Качински получава 32% подкрепа. А центристите на Туск от „Гражданска платформа“ се ползват с доверието на 25% от анкетираните (срещу 28% през май).
От една страна, злополучните записи поставят под въпрос независимостта на централната банка на Полша. От друга – стандартите на управление на смятаното за пазарно ориентирано правителство на Туск, което дойде на власт през 2007-а.
В един от публикуваните разговори, записан през юли 2013-а, министър Сенкевич пита Белка дали централната банка може да помогне на кабинета в подкрепа на икономиката преди изборите през 2015-а, ако слабият растеж и бюджетни приходи съвпаднат с увеличение на подкрепата за опозиционната партия „Право и справедливост“. Белка отговаря, че е готов да се включи в играта, ако финансовият министър Яцек Ростовски бъде подменен с „технократ и аполитическа фигура“. Случайно или не, през ноември 2013-а премиерът Туск замени Ростовски с Матеуш Чурек – икономист в „Ай Ен Джи груп“ без политически опит.
На записа се чува също как Белка обижда десетчленния паричен комитет на централната банка и как обсъжда възможността институцията да купи правителствени облигации при извънредна ситуация като предостави ликвидност на държавните кредитори BGK и PKO Вank Polski.
Според бившия финансов министър и управител на централната банка Лешек Балцерович в записите става въпрос за „грубо нарушаване“ на автономията на централната банка. Но кметът на Варшава и бивш банков председател Хана Гронкевич-Валц смята, че Белка не е престъпил банковата независимост, защото по закон е задължен „да сътрудничи на правителството в подкрепа на икономическия растеж“.
Лично засегнат и дълбоко обезпокоен от записите е и полският бизнесмен Збигнев Якубас – шеф на монетния двор „Менника Полска“. Точно по време на разговора между Белка и Сенкевич централната банка обявила търг за сечене на полските монети с най-ниска деноминация от по 1, 2 и 5 гроша. „Менника Полска“, която дотогава произвеждала парите по силата на предишен договор, също била поканена да участва в наддаването. Нещо повече, съществувал публичен натиск договорът да отиде в полска фирма. През октомври 2013-а обаче за изпълнител на поръчката бил избран британският Кралски монетен двор, защото офертата му се оказала по-изгодна, отколкото на „Менника Полска“. В един от публикуваните материали Белка говори за трудностите, които е срещнал, за да принуди полската компания да свали цената, и споделя, че преговаря с неназован субект, „който вече смята, че сме го ограбили“. Якубас твърди, че въпросното лице е той. По-късно в разговора това е потвърдено и от Сенкевич, който отговаря на Белка: „Може би трябва да му кажем как можем да го ограбим още повече. Вероятно той ще разбере“.
Якубас споделя пред агенция „Ройтерс“, че записът е обиден и че го връща във времето на комунизма, когато партията е толерирала скромни частни фирми, но същевременно е налагала железни правила и при неподчинение е унищожавала бизнеса им.
