След като бе осъден, един от най-дръзките и преуспели фалшификатори на произведения на изкуството на всички времена Волфганг Белтраки пише книги, участва в телевизионни предавания, а неотдавна дори се снима във филм, посветен на него самия.
С пъстър шал, бяла риза и спортна походка, на 27 октомври 2011-а по обяд, от сградата на Кьолнския градски съд излиза Волфганг Белтраки. Той току-що е осъден на шест години лишаване от свобода, с възможност да излежи наказанието в общежитие с открит режим. Слънцето блести в дългите му сребристи кичури, а до рамото му се притиска неговата съпруга Хелене Белтраки, също осъдена по време на прясно приключилия процес. „Господин Белтраки, погледнете насам! Усмихнете се!“, подвикват многобройните фотографи, докато щракат с апаратите си. И той се усмихва в обективите им. Волфганг Белтраки започва живота си на медийна звезда.
В особено големи размери
Съдът призна Белтраки за виновен във фалшифицирането на най-малко 50 платна на прочути художници – Марк Ернст, Андре Ланской, Кес ван Донген (експресионисти от групата „Мост“) и за системното им пласиране чрез водещи аукционни къщи в света (включително иSotheby`s, Christie`s и кьолнската аукционна къща Lempertz). Белтраки се специализира в стиловете класически и модерн, но не ограничава творческите си пориви и в други направления.
Петдесетте платна, чието фалшифициране от измамника е доказано окончателно, са само върхът на айсберга. В продължение на 25 години Белтраки, който няма художествено образование, е подправил стотици живописни и графични творби (следствието започна от триста, допускайки, че при цялата му плодовитост и безцеремонност Волфганг би могъл да създаде два пъти повече шедьоври).
Картините украсяваха (а някои продължават да украсяват) солидни частни колекции и дори музеи, в тях инвестират фондове, а експерти удостоверяват оригиналността им. „Системата Белтраки“ работи безотказно в продължение на 15 години. За да оправдаят масовата поява на нови картини, фалшификаторът и жена му Хелене, осъдена на четири години, измислят мита за „колекцията на Егерс“. Според нея дядото на съпругата, предприемачът Вернер Егерс, бил ценител на произведения на изкуството. За по-голяма убедителност Хелене позира в костюм, останал от баба й, на фона на картините на мъжа си. Той пък, с помощта на старинна фотокамера, изработва „истински“ старинни фотографии.
„Маестрото“ се издънва заради дреболия. През 2006-а на търг в Lempertz е продадено платно на рейнския експресионист Хайнрих Кампиндонк за главозамайващата сума от 2.4 млн. евро. Купувачът, анонимна фирма от Малта, поръчва освен изкуствоведски и химически анализ на картината. Веднага се установява, че творбата съдържа титановата бяла боя, появила се едва през 30-те години на ХХ в., докато шедьовърът е създаден през 1914-а. Възниква въпросът: защо никой не се сеща да направи това по-рано? Отговорът е прост – защото никой не е заинтересован от истината – нито продавачите, нито купувачите, а най-малко посредниците.
„Изкуството на фалшификацията“
„Когато човек гледа тези картини, събрани в едно помещение, с невъоръжено око може да види, че са подправени“ – казва комисар Рене Алонж, докато съзерцава с досада „галерията Белтраки“ в мазето на криминалната полиция в Берлин. Координаторът на разследването срещу мошеника е разочарован – процесът е отнел едва девет дни вместо планираните сто и нито един от 170-те свидетели не е разпитан. Адвокатът на Белтраки е сключил сделка със съда – откровено самопризнание срещу лека присъда и отказ от детайлно разглеждане на делото. „Очевидно са били заинтересовани всичко да остане скрито покрито“ – казва следователят във филма „Белтраки: изкуството на фалшификацията“.
В документалната лента, изляза на екраните в Германия през пролетта, Волфганг и Хелене играят самите себе си. Те трогателно си спомнят за своята младост, правят екскурзия до своите (сега конфискувани) къщи във Фрайбург и в Южна Франция, споделят някои „майсторски тайни“, например как се слагат сажди върху платното и как мамят експерти. Филмът не е лишен от сантименталност – бедното семейство Белтраки е останало без покрив над главата си. Сърцата се изпълват със съчувствие към осъдените в момента, когато пред камерата застават двама симпатични юноши – синът и дъщерята на семейството мошеници. „Ние, разбира се, знаехме, че татко е художник – втрещено признава симпатичният гимназист. – Но всъщност толкова малко познаваме родителите си.“ А най-пикантният детайл е, че филмът е заснет от сина на адвоката на фалшификатора, режисьора Арне Биркенщок.
Падналият ангел
Сега желаещите да се свържат с Волфганг Белтраки може да му позвънят на телефонен номер, посочен на личния му сайт, и да разговарят с вежлива секретарка. Осъденият непрекъснато дава интервюта и участва в различни телевизионни предавания и други мероприятия. Без него не мина дори философският фестивал phil.Cologne. Вярно, че в края на дискусията на тема „Какво е изкуството?“ гостуващият Белтраки се извини, че се налага да тръгне, защото трябва да се прибере в затвора до 22.00 часа.
Междувременно мошеникът вече успя да напише зад решетките две книги от по 500 страници. Едната е автобиографична и носи името „Автопортрет“, а другата се казва „Преписка с ангел“ и съдържа всички писма, изпратени от Волфганг до жена му Хелене по време на раздялата. „Добро утро, мишленце! Колко ароматно мирише прясно свареното кафе!“, в такъв стил започват посланията. Следват разкази за тегобите на затворническия живот. На места степента на душевния стриптийз на автора излиза от всякакви рамки на приличие. Белтраки, разбира се, продължава да рисува картини. Дали съжалява за нещо? Вероятно само за едно – че вече никой няма да плати за тях нито милион, нито дори хиляда евро.
