Датата за предсрочни парламентарни избори ще е в периода от 28 септември до 12 октомври 2014 година.След консултации между парламентарно представените партии идния вторник (24 юни) ще бъдат определени приоритетните задачи пред Народното събрание и изпълнителната власт. Необходимо е да бъде ускорен процесът на финализиране на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни фондове за периода 2014-2020 година. Трябва да се определят ясни принципи и правила за номиниране на българския еврокомисар. Необходимо е да се създадат гаранции за провеждане на честни и свободни избори.
Това са т. нар. консенсусни решения, около които се обединиха политиците след провелото се във вторник(17 юни)заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС)при президента Росен Плевнелиев.
Нищо конкретно, извън изненадващото говорене от страна на членовете на КСНС как сбирката била важна стъпка към стабилност и ясна перспектива пред държавата и т. н. До следващия ден – сряда (18 юни), когато Бойко Борисов скъса споразумението на съвета и отсече, че няма да участва в консултациите между парламентарните партии, които трябва да определят и датата за извънредните избори за национален парламент. „Оттук нататък война до дупка и реваншизъм на БСП и ДПС“, обяви лидерът на ГЕРБ в кулоарите на Народното събрание. Скандалът се разигра около прегласуването на Закона за МВР, върху части от който президентът наложи вето. Въпреки че гласуването беше отложено, лидерът на ГЕРБ издаде част от договореното зад кадър. Обещано било правителството да не подписва нищо до другия вторник, тъй като Местан и Станишев били заети през седмицата.
А ако през това време, недай си Боже, държавата попадне в бедствено положение заради пороите, например? Премиерът ще стои чинно и ще чака някой да му каже по телефона какви действия да предприеме ли? Едва ли ще го стори. Дори с риска Борисов да му се накара, както напоследък общува и с медиите след едноседмичния си инструктаж в САЩ.
По отношение на войната и реваншизма Лютви Местан поряза Борисов. Ясно каза, че това вече не е политика, „не е в стила на ДПС, нас в такава игра ни няма“. И уточни, че съгласието за диалог не може да бъде моментно просветление с препоръката „да не си играем на ултиматуми и заплахи“.
От своя страна президентът Плевнелиев светкавично оповести изненадата си от демонстративно скъсаното в парламента споразумение от председателя на ГЕРБ. Събра сили и скастри предишния си началник: „Посоката е на сътрудничество, а не на късане на каквито и да било инициативи и документи“.
Какво ли ще му струва?
Да не би държавният глава да има спор с Борисов относно състава на бъдещото служебно правителство, чиято основна задача е провеждането на честни и прозрачни избори? Въпреки твърденията на Плевнелиев, че при назначаването на кабинета преди предсрочните избори миналата година той бил изоставен от всички партийни водачи да съставя сам служебното правителство на Марин Райков. „Нека да е ясно, че като държавен глава аз нося своята отговорност: ще посоча министър-председателя и ще сложа подписа си за всеки един от министрите“, обеща Плевнелиев. И уточни, че служебното правителство ще бъде факт през август, а той от своя страна ще е на висотата на своята отговорност. „Аз съм президент, но съм и инженер – свикнал съм да си върша работата добре и като пипна нещо, да го направя да работи по-добре, а не да го развалям“, каза още Плевнелиев. И даде да се разбере, че не приема списъци с кандидати за министри.
Дали президентът е бил искрен ще разберем, когато видим имената в служебното правителство.
Що се отнася до датата на изборите, това не е негова работа. Негова работа в случая е да ги насрочи след сдаването на изпълнителната власт заради оттегленото доверие от страна на ДПС. Дали някой ще им накриви феса заради повратливата и двойнствена политика с цел кадруване във властта на всяка цена също е въпрос на бъдещи политически действия.
Но да се върнем на заседанието на КСНС, където Плевнелиев каза още нещо: „През последните седмици партиите, поддържащи правителството, както и опозицията, по недвусмислен начин дадоха да се разбере, че в рамките на настоящия парламент е почти невъзможно структурирането на работещ и устойчив кабинет, който да е в състояние да проведе все по-неотложните реформи и да преодолее критично ниското доверие на гражданите“. С което на практика отне предварително законовата възможност на парламентарните сили да съставят кабинет в рамките на настоящото 42-ро Народно събрание. Най-малкото за да не се харчат държавни пари за избори.
А новината, че правителството ще продължи да работи до края на юли или първата десетдневка на август, дава възможност на премиера Пламен Орешарски да представи до 1 юли в Брюксел българската кандидатура за еврокомисар. Какъв ще е алъш веришът предстои да разберем до дни. На този етап единственото име, спрягано за поста в мрежата, е на соцлидера и председател на ПЕС Сергей Станишев – за длъжността на Катрин Аштън като външен министър на ЕС или за ресора „Разширяване на ЕС“. Не е изключено да има и изненади, като се има предвид, че Борисов нееднократно е давал добра оценка на работата на еврокомисар Кристалина Георгиева.
Тогава каква беше ролята на извънредния КСНС? И има ли наистина разрив в тандема между водача на ГЕРБ и президента?
