Слушайки с каква увереност и самочувствие говорят лидерите на Реформаторския блок след евровота, човек би си помислил, че коалицията спечели не едно, ами седем или дори всичките 17 места в Европейския парламент.
Коалицията много бързо премина в кампания за предсрочни парламентарни избори. По тази причина под прицела на реформаторите попаднаха и БСП, и ДПС, и „България без цензура“. Независимо от атаките към противниците обаче в блока също не царуват
пълна идилия и хармония.
Кой опитва да подпали „Реформаторския блок“
След като пренареждането на евролистата стана факт и Светослав Малинов от „Демократи за силна България“ (ДСБ) измести Кунева, тя втвърди своя тон и показа своето неудовлетворение от резултатите.
Кунева първо посочи бившия лидер на ДСБ Иван Костов, който повлия на избирателите на Реформаторския блок с думите си, че ще гласува за блока, но с преференция за Малинов от ДСБ. И по този начин десните симпатизанти се настроили срещу нея.
Бързата реакция на председателя на ДСБ и говорител на блока Радан Кънев тушира засега зараждащото се напрежение. Кънев обясни, че най-вероятно има скрит вот за Кунева и за нея са гласували повече хора. Лоша шега обаче й изиграло незнанието на част от избирателите, че пусната бюлетина без преференция не означава директна подкрепа за водача в листата.
В началото на юни откъм Движение „България на гражданите“ припламна и втората искра на напрежение. След проведения Национален съвет на партията формацията на Кунева пожела Реформаторският блок да излъчи по-ясно лидерство, за което да бъде избран един конкретен човек. Така хем намекна на своите колеги, че очаква решението им, хем се самопредложи да стане лице номер едно на блока.
Идеята бе посрещната привидно спокойно от председателя на СДС Божидар Лукарски и заместник-председателя на ДСБ Петър Москов. Как обаче петте партии ще се разберат за лидерското място засега е трудно да се прогнозира.
Привидното съгласие на СДС и ДСБ за единно лидерство има и друга причина. Движение „България на гражданите“ е единствената партия в коалицията, която получава държавна субсидия. А голяма част от парите за предизборната кампания на реформаторите дойдоха именно от партията на Кунева.
Въпросът с единното лидерство остава висящ и поради още една причина – по-голяма част от електората на реформаторите категорично не харесва Кунева, а избирането на Малинов за евродепутат показа още веднъж, че нагласите на десните симпатизанти към нея не са еднозначни.
Въпреки привидното спокойствие сътресения в блока все пак има. Според Кънев промяната на водача в една листа винаги предизвиква напрежение. „Това е кризисна ситуация, която трябва да бъде преодоляна, за да може блокът да върви в положителна насока“, каза той.
В сряда (11 юни) обаче
Кунева не само втвърди тона
но и „тропна“ по масата: „Държа в ръцете си единството на Реформаторския блок.“ С което за трети път от 25 май насам опита да „подпали пожар“ вътре в коалицията. „Ако „България на гражданите“ не се беше присъединила към Реформаторския блок, това щеше да бъде старата формула на „Синята коалиция“. С присъединяването на „България на гражданите“ поех много сериозна отговорност, включително и пред компактна партия като моята“, заяви Кунева. Тя не пропусна да изтъкне, че притежава европейски опит и знае как да постъпи, за да придаде европейски стандарти на политиката в България. Важно допълнение към изказването й обаче са думите, че е готова да изтърпи всякакви изпитания в името на Реформаторския блок, защото тя е председател на ДБГ – най-голямата партия в коалицията и по този начин държи в ръцете си единството на блока.
Неясно остава обаче как точно Кунева достигна до прозрението, че партията й е най-голяма в коалицията. Със сигурност предположението й не се базира на изборните резултати, тъй като там тя претърпя провал. Остри реакции от останалите й колеги нямаше, но Радан Кънев коментира само, че цялостта на блока зависи единствено от българските граждани, които искат промяна.
Кунева обаче не спря дотук и продължи с думите: „Аз свърших всичко възможно, дадох мандат на Реформаторския блок, без да заема място. Но продължавам да чакам обяснение от моите партньори.“
А обяснението, което чака, е дали ДСБ в действителност са инструктирали своите симпатизанти да гласуват преференциално за Малинов и колко силно е влиянието на Иван Костов върху партията. В случая обаче едва ли са нужни думи, тъй като влиянието на Костов просто може да бъде преброено.
Освен това Кунева не е готова да признае лидерството на ДСБ в коалицията. Дори нещо повече – тя оспорва волята на избирателите. И открито иска да заеме основната позиция в блока.
Освен че водят „вътрешна“ битка помежду си,
десните се сражават и на други три фронта
– с БСП, ДПС и с „България без цензура“.
Реформаторите нескромно заявиха, че са основната причина за падането на кабинета „Орешарски“. Според тях проблемите в правителството няма да се решат дори и да се направи ремонт, затова искат България да бъде управлявана от дясноцентристи, с което за сетен път афишираха амбициите си към властта. И пожелаха оставката на правителството, за която мечтаят от година.
Радан Кънев се закани, че – когато и да бъде вотът, реформаторите не само ще участват на него, но и ще бият БСП. Според Кънев Станишев е минало, а реакциите му са неадекватни и в резултат на паника. Говорителят на блока изрази съмненията си, че социалистите ще опитат да стискат властта докрай, защото осъзнават, че ако я изпуснат, повече няма да се доберат до нея.
След това реформаторите се „заядоха“ с ДПС. Кънев окачестви заявката на Движението за предсрочни избори като опит на мафията да се препозиционира вдясно и да остане във властта.
Говорителят на реформаторите сподели, че зад ДПС и БСП стоят корпоративни интереси и именно това е една от причините за спирането на европейските фондове.
„ДПС използваха БСП, докато имаха полза, след това ги захвърлиха като непотребна вещ. ДПС е партия, която смуче еврофондове, а техните структури са готови да източват и „Южен поток“. Икономическият и политическият провал на БСП доведе до това положение, а в момента ДПС си търси друг партньор“, коментира още Кънев.
Атаките на реформаторите обаче са най-ожесточени към „България без цензура“ (ББЦ). За коалицията, включваща партията на Николай Бареков, реформаторите казват, че е продукт на мафията. Освен това, според тях, ББЦ е в тежка корпоративна зависимост и това е формация клонинг на ДПС. Така че отношението на реформаторите към БСП, ДПС и ББЦ не е просто недружелюбно, а вражеско. И колаборации за бъдещи съвместни действия с тях са невъзможни.
Не така стоят обаче нещата с ГЕРБ. Там отдавна мостът за бъдещото партньорство се строи. Откритите срещи между реформаторите и партията на Борисов бяха само началото. След това дойдоха взаимните поздравления за изборните резултати. И накрая откритото признание, че двете страни могат да си сътрудничат, защото това е единствената възможност за създаване на силно дясно правителство.
Преди да се реализира обаче един подобен сценарий, е нужно да се случат две неща. Първо – искрата сред реформаторите да не пламне и да не изгори блока. И второ – да бъдат насрочени нови парламентарни избори.
