Българският финансов сектор е добре интегриран с този на Европейския съюз, най-вече заради големия размер на чуждестранна собственост в банковата система. Това се посочва в Докладите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувани на 4 юни. В доклада се разглеждат макроикономическите показатели, публичните финанси и други фактори като динамиката на платежния баланс и интегрирането на трудовия, стоковия и финансовия пазар с изискванията на ЕС.
В анализа си ЕК отбелязва, че относителният дял на банковите институции с чуждестранна собственост у нас се понижава по време на кризата (през 2012-а) до 73 процента. Като причина за това се посочва "по-голямата активност на местните банки в новата икономическа среда".
В добрата си оценка за финансово-кредитния сектор на България Брюксел отчита, че той успя значително да намали зависимостта си от външно финансиране. Заемите за икономиката от местния банков сектор са в застой от средата на 2012 година. Делът на кредитите в чуждестранна валута (предимно в евро) намаляват леко през последните две години и към края на 2013 г. възлизат на около 72% за нефинансови предприятия и 39% за домакинствата, се посочва още в доклада.
Брюксел подчертава, че българската финансова система е доказала устойчивостта си на международните финансови кризи и припомня, че нито една стотинка от държавния бюджет не е била използвана за спасяване на банки. "Доверието във валутния борд остава голямо, а международните резерви се задържат на високо ниво", се посочва още в доклада. Според ЕК банковата ни система е достатъчно ликвидна и добре капитализирана, с коефициент на капиталова адекватност от 16.9% към края на 2013 година. Въпреки това качеството на кредитното портфолио остава все още лошо, а делът на необслужваните заеми достига 16.9% към края на миналата година. Печалбите на местния банков сектор остават добри от приемането в ЕС насам.
Освен това Брюксел отбелязва, че "България има добър опит в прилагането на директивите на ЕС за финансовите услуги".
Като най-значителни рискове пред страната ни ЕК посочва динамиката на цените на енергията и хранителните продукти с оглед на техния сравнително голям дял в потребителската кошница на българина. "Специфичен рисков инфлационен фактор е административното намаляване на таксите на електропреносните мрежи, които не могат да бъдат устойчиви в дългосрочен план", подчертава ЕК в доклада си.
Въпреки всички тези успехи България все още не е готова да се присъедини към еврозоната. Това е заключението на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) в публикуваните на 4 юни Доклади за конвергенцията. Причините за това не са икономическите или фискалните показатели на страната ни, а условието – участие във валутния механизъм ERM II, или т. нар. "чакалня" за еврозоната. Това изискване обаче България няма как да изпълни, тъй като присъединяването към механизма е възможно единствено ако страната членка бъде поканена.
Според информацията в докладите, публикувана и на сайта на Министерството на финансите, България, заедно с Литва, Чехия и Швеция е една от страните, които изпълняват всички критерии за членство от Маастрихт. Страната ни успешно изпълнява изискванията за ценова стабилност с годишна инфлация от -0.8% при референтна стойност от 1.7 процента. Бюджетният ни дефицит за 2013 г. е в размер на 1.5% от БВП – много под критерия от 3 на сто. Другият показател – дългосрочният лихвен процент, е средно 3.5% за периода май 2013 г. – април 2014 г.- под референтната стойност от 6.2 процента.
Съотношението брутен държавен дълг към БВП е 18.9% – отново в рамките и много под критерия от 60 процента. За сравнение, Полша, Румъния, Унгария и Хърватия не покриват по един или два критерия. Всички тези данни показват, че оценката за това, че не сме готови за еврозоната, е по-скоро политическа, а не експертна. А какви са причините за нея е въпрос на отделен коментар.
