Ла Пас (на испански: La Paz) e административната столица на Боливия, официално от 10 юни 2009 г. страната се нарича Многонационална държава Боливия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia). Страната е разположена в Централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад. Страната няма излаз на океана.
Интересно за Боливия е, че тук се намират най-големите солни равнини (солникът Уюни, Salar de Uyuni). На границата с Перу пък е езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в света. В страната има много паметници на архитектурата и културата на инките. От испанската колонизация са останали паметници в бароков стил (градовете Потоси, Сукре), за чиято реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма. Су̀кре (на испански Sucre, наричан още и Ла Плата (от испанското наименование на града)) е конституционната и съдебна столица на Боливия, която е разположена в централната част на страната.
В последно време Боливия започва да се превръща в желана туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В столицата Ла Пас има множество катедрали, над 100 музеи, а в околностите и се намира старата столица на империята Тиванако.
Една от забележителностите е Музеят за съвременно изкуство, където може да се видят колекции от произведения на съвременни художници. Той се намира в разкошна щъка от деветнадесети век и е известен със стъкления си покрив, създаден по дизайн на Густав Айфел (Gustave Eiffel). В музея могат да се видят творби на местни и световноизвестни художници.
Друго интересно място е музеят "Кока" (Coca). Той разкрива интересни подробности за прочутото растение, от което се правят най-разнообразни изходни продукти, сред които и фармацевтични препарати.
Ла Пас е с население от 1 250 000 жители. Намира се на 3600 м надморска височина, което прави града най-високо разположената столица в света. Тук е седалището на правителството на Боливия. Над града се издига тривърхата планина Илимани (Illimani). Нейните върхове са покрити със сняг през цялата година.
Хълмовете около Ла Пас са покрити с тухлени постройки, в които живеят предимно хора от по-ниска социална категория. Най-близкият град до Ла Пас е Ел Алто (El Alto), който е известен като сателитен град на Ла Пас, и мощен културен център на държавата.
Ла Пас е основан от Алонсо де Мендоса на 20 октомври 1548 г. като пункт за почивка по пътя между Потоси и Куско. Днес Потосѝ (на испански Potosí ) е столица на едноименния департамент Потоси. Това е най-високия обитаван град в света с население над 100 000 жители – разположен е на 3967 м над морското ниво. Ку̀ско (на испански Cuzco) е град в югоизточно Перу, в долината Урубамба (Свещената долина), в Андите. Той е столица на департамент Куско и има население от 300 000, три пъти повече отколкото преди 20 години. На латиница се изписва също като Cusco на испански, Qusqu по правописа на кечуа до 1987 г. и Qosco по правописа на кечуа след 1987 година.
В миналото градът е бил първата столица на империята на инките. Куско е в Списъка за световно наследство на ЮНЕСКО и също така членува в Организацията на градовете на световно наследство.
Пълното име на Ла Пас, избрано от конкистадорите, е Нуестра Сеньора Де Ла Пас, целяло да отбележи настъпилия мир в страната след гражданската война между конкистадорите (на испански La paz означава мир).
Ла Пас става фактическа столица на Боливия през 1898 г., когато новоизбраният президент Хосе де Мануел Пандо премества тук седалището на правителството и президентството.
На площад Мурильо (Murillo) е концентрирана политическата мощ на цялата държава. Тук е разположен президентският дворец, а точно срещу него се намира статуята на президента Гуалберто Виляроел (Gualberto Villarroel), който бил измъкнат от двореца през 1946 година и обесен. Преди него – през 1810 г., дон Педро Доминго Мурильо (Don Pedro Domingo Murillo), на когото е наречен площадът, бил убит по същия начин.
Голяма атракция за туристите в Боливия са плаващите острови, известни като Ислас Флотантес (Islas Flotantes). Те се намират на езерото Титикака (Titicaca). На един от тях има дори построено училище. Няколкостотин души живеят днес на плаващите острови.
