Дългоочакваната Стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България в периода 2014-2030-а, която трябваше да бъде готова до септември миналата година, най-сетне видя бял свят. През изминалата седмица документът беше окончателно завършен и приет от кабинета на редовното му заседание в сряда (4 юни). Според него България трябва да заеме водещо място сред петте топдестинации в Централна и Източна Европа. Целта на разработената от експерти и браншовици стратегия е страната ни да е предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност.
На практика документът представлява набор от дългосрочни стратегии в областта на планирането, инвестициите, вътрешния туризъм, проучванията, предоставянето на услуги, подобряването на инфраструктурата и транспорта, професионалната подготовка и квалификация на заетия в туризма персонал, диверсифицикацията на туристическия продукт, възстановяването и поддръжката на съществуващите туристически зони. Чрез всички тях управляващите обещават да подобрят туристическия образ на България, въпреки че бизнесът у нас от години е 100% в частни ръце. Надеждата сега е държавата да го подпомогне единствено методически.
Изпълнението на стратегията трябва да доведе до по-рационалното използване на природните, културните, историческите и географските ресурси, с които страната разполага. Акцентира се върху привлекателността на регионите с туристически потенциал и върху възможностите, които те предлагат за развитието на специализирани форми на туризъм.
Отчитат се най-значимите глобални тенденции, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2020-а, че дори и до 2030 година. Специално място е отделено на необходимостта от разработване на туристически продукти, подходящи за възрастовата категория над 65 години, като комбинация между специализираните видове туризъм – балнео, културен, еко и селски туризъм. В националната реклама, насочена към тази група туристи, ще бъде акцентирано върху възможностите, които страната предлага за развитие на оздравителен туризъм чрез разширяване на хотелската база с изграждане на балнео (медикъл СПА) и таласотерапевтични центрове, както и предоставяне на възможности туристите да се възползват от лечебните свойства на българските минерални води и лечебна кал.
Поставя се въпросът и за разработване на специализирани туристически продукти, които имат потенциал за преодоляване на сезонността и създаване на емоционална връзка с България, както и търсене на възможности за привличане на инвестиции в туризма.
Като основен акцент в документа е подчертано, че в страната ни към 2020-а се очакват над 9 млн. чуждестранни туристи, а към 2030-а техният брой вече ще бъде над 12 милиона. Темповете за развитие на туризма в България надхвърлят над два пъти средните темпове за Европа, категоричен и заместник-министърът на икономиката Бранимир Ботев, и това налага на този отрасъл да бъде обърнато специално внимание.
Оптимистичните прогнози за развитието на тази приоритетна за страната ни индустрия обаче трябва да бъдат подкрепени и с подходящата финансова инжекция за реклама. По тази причина държавата е решила по спешност да отпусне 10 млн. лева. Според вицепремиера Даниела Бобева абсолютно всеки договор, всичко, което ще се харчи по туризма, ще бъде качено на официалната интернет страница на икономическото ведомство.
Тази прозрачност е важна, категорична е Бобева, за да се гарантира ефективно използване на средствата в туризма. Нещо повече, тя е на мнение, че при посещенията си зад граница всички министри трябва да използват всеки удобен повод да рекламират страната ни или, с други думи, да се превърнат в… рекламни агенти.
Вицепремиерът е сигурна, че още този сезон туристите, които дойдат у нас, ще си тръгнат по-щастливи. А това щяло да бъде така, защото спокойствието и сигурността им ще бъдат гарантирани с повече охрана и видеонаблюдение в курортите, командироване на допълнителни полицаи и преводачи от вътрешността на страната, както и съвместни българо-румънски патрули.
