Преливащият от политически събития 5 юни завърши с петия вот на недоверие срещу правителството на Пламен Орешарски, внесен от ГЕРБ. Мотивите му са за слабости във фискалната политика, а подписи са положили Бойко Борисов, Цецка Цачева, Менда Стоянова и други народни представители на партията. Според тях „желанието за осигуряване на ресурс за непрозрачни и със съмнителна ефективност разходи доведе до безотговорно планиране на приходната част на бюджета и повишаване на дефицита близо до максималните позволени от закона нива“.
Очевидно, след кафеджийските си упражнения с ДПС и последните заявки на Лютви Местан, че трябва да се върви към предсрочни избори, Бойко Борисов е придобил допълнително самочувствие, че чак гласи еднолично бюджета на държавата. А дали този иначе парадоксален епизод от българската драма – самохвалковщина в олимпийски размери, ще си остане само кадър от политкадрила у нас, още е рано да се каже. Във всеки случай изявлението на Местан пасна като дялан камък на апокалиптичните прозрения на ГЕРБ за предстоящ фискален катаклизъм.
За нас, българите, по-важен е размерът на допълнителната рискова премия върху цената на дълга, която ще ни докара безотговорното говорене на всякакви местни политикани. То, впрочем, няма да подобри и състоянието на фиска. Чуждестранните кредитори, за които явно в ГЕРБ и пет пари не дават, обаче ще си помислят – там няма консенсус за заемането на пари и обслужването на стари задължения. Тези хорица са опасни и е по-добре да им начислим допълнителни лихви и такси, за да си покрием риска. Така, павирайки пътя към новото си премиерство, Борисов руши имиджа на държавата, която се кани да управлява.
На това обърна внимание и финансовият министър Чобанов: „Не мога да повярвам как хора, които твърдят, че са експерти, могат да боравят толкова произволно с числа. Категорично няма увеличаване на дълга, за което говорят. Това е произволно боравене с големи числа.“
Защото, чисто технически, става дума за рефинансирането на стар дълг – 1.3 млрд. лв през тази година и още 1.7 млрд. лв. през следващата. И за слепите е ясно, че това е обективна необходимост, която няма да влоши фискалната позиция на България. Защото пазарите реагират подозрително само на страни, в които външният дълг надхвърля 30% от БВП. У нас, дори при песимистичен сценарий, ще стигнем най-много, и то временно, съотношение от 22% от БВП в началото на 2015-а, когато ще трябва да бъдат погасени глобалните доларови облигации, емитирани от правителнството на Симеон Сакскобургготски.
Впрочем петият вот показва и нещо друго – липсата на памет. Бойко Борисов много лесно забрави до какви дефицити докара страната като премиер и дори как Европейската комисия започна наказателна процедура заради това. След което набързо фискалният резерв бе похарчен, а резервът на Здравната каса – присвоен.
Та от повторението на тази мелодрама ни е най-страх.
