Букурещ (на румънски: Bucuresti) – столицата на Румъния е същевременно и най-големият град в страната, промишлен и търговски център.
Легенда за създаването на града гласи, че някога, преди много години живял овчар на име Букур. Случило се един ден, когато овчарят пасял стадото си, да падне непрогледна мъгла. Тя объркала Букур и той се загубил. Единственото, което му оставало, било да се помоли на всевиждащия Господ. Помолил се овчарят и станало чудо – мъглата се вдигнала. В знак на признателност Букур построил малък параклис. Не след дълго около божията обител се заселили хора. Така се родил днешният град Букурещ.
Някои учени извеждат етимологията на името от румънската дума "bucurie" – "радост".
Букурещ е разположен в югоизточната част на страната. През града преминава река Дъмбовица. Букурещ е втората най-замърсена столица в Европейския съюз по отношение на финия прах във въздуха след София. По отношение на зелените площи градът заема четвъртото най-лошо място – с 23 кв. м зелени площи на жител (след Париж, Мадрид и Братислава).
Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш, или Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш (на румънски: tepes – "кол") – владетел на Влашко през годините 1448, 1456-1462 и 1476-а. Свързаните с него легенди и суеверия стоят в основата на романа на Брам Стокър "Дракула".
През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики или Стефан III – войвода на княжество Молдова, станал известен в цяла Европа с упоритата си съпротива срещу Османската империя. Букурещ обаче запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от княз Мирча Чобанул. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и от османски войски.
Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.
През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите (знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград), Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737 г.) и руски (1769, 1771, 1806, 1828 г.) войски.
Столицата на Румъния е наричана "Малкия Париж" както заради известната прилика с френската столица (с характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.
Населението се увеличава бързо през последните два века и Букурещ става важен център. Това е отчасти поради урбанизацията на румънците, които в по-голямата си част до 19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в столицата на страната.
Покровител на града е свети Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово, което се намира на около 7 км южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом. На около 1 км източно от днешното село във висок скален масив над реката са изсечени помещенията на манастира "Св. Димитър". Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ.
В Букурещ се намира втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света – Палата на парламента на Румъния), наричан още Дом на народа (Casa Poporului) преди демократичните промени в страната. Тя е с внушителни размери: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни (четири от които са използваеми, останалите в различна степен на изграждане). Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра, а най-голямата зала е с площ от 2200 кв. м и е висока 16 метра. В сградата има 1100 помещения.
Строителството й започва през 1984 година. В началото сградата е наричана Дом на републиката и е отражение на мегаломанското мислене на румънския диктатор Николае Чаушеску. Направена е по проект на румънски архитекти (участие са взели около 700 архитекти), а при строителството са използвани изключително румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и други. Строежът е погълнал неимоверно количество пари (по съвсем приблизителни оценки 3.3 млрд. щ.долара), които са буквално изгладувани от обикновените румънци. В строежа на сградата пък са участвали над 20 000 работници.
Именно по тази причина след демократичните промени през 1989 г. в страната се появяват напълно сериозни предложения сградата да бъде срината със земята. Надделява практицизмът и тъй като изпълнението на проекта е в твърде напреднала фаза, държавното ръководство на Румъния решава да запази и довърши построеното.
Тъй като сградата има огромен брой зали, заседателни салони, кабинети и др., често се използва за провеждането на международни мероприятия. Част от нея е отворена за туристи, като има гидове, изнасящи беседи на по-разпространените езици, включително и на български.
През 1999 г. "Кралят на поп музиката" – Майкъл Джексън, изнася концерт от тераса на Палата на парламента. Куриозът в случая е, че се обръща към румънските си почитатели с думите: "Здравей, Будапеща!".
Много са българите, свързали живота и дейността си с Букурещ – революционери (Г.С.Раковски, Хр.Ботев и др.), предприемачи (Евлоги Георгиев), писатели (Йордан Йовков) и други.
